Пет извода от протестите в Иран
Две неща не могат да се видят постоянно в Иран. Едното е смъкването на плакати с портрета на аятолах Али Хаменей. Другото е атакуване на паравоенните подразделения на Революционната армия (Басидж) от страна на протестиращите.
Какво се случва в Иран? Пет извода за митингите в страната.
Преки стопански проблеми мотивираха в началото митингите
Иран обичайно има проблем с инфлацията (над 10%) и безработицата (над 12%). Това, което обаче предизвика митингите, бе внезапното повдигане на цената на горивото (с 50%) и премахването на държавни помощи за 34 млн. поданици на страната (това бе една от присъщите и популистки политики, останала от наследството на някогашния президент Махмуд Ахмадинежад).
Всичко това обаче бе съпроводено с увеличение на военния бюджет на Иран, главен бенефициент на който е Революционната армия и нейното външно-политическо звено Кудс.
Протестите са разследване на неприятната обществена връзка на взети стопански решения
Едновременното " отрязване " на дотациите за горива и храни, съпроводено с увеличение на средствата за Революционната армия, доведоха до " подпалването " на общественото неодобрение. Тези митинги не са дело на непозната мощ, както твърди иранският естаблишмънт. Последният обаче по инстикт бързо етикира протестиращите като инструмент на враждебни страни, които посредством проведеното неодобрение нарушават суверенитета на страната и се пробват да извършат смяна на режима.
Съединени американски щати (и Великобритания) все още нямат нужния действен запас на терен, с цел да предизвикват подобен вид смяна в Иран, за каквато приказва елитът в Техеран.
Макар и почнали като стопански, митингите се развиха в политически
Това се видя в най-чиста форма в едно извънредно място - в Ком, религиозният център на шиизма в страната - където хора скандираха против ислямската република изобщо. Видя се и в Техеран, където протестиращите скандираха " Смърт за теб " против портретите на аятолах Хаменей.
Външната политика на Иран, изключително интензивна от 2014-та година насам, рядко е обект на обществено и проведено неодобрение. Тези митинги вършат изключение, до каква степен протестиращите издигат лозунги против интензивната интензивност на Иран в Ирак, Сирия, Ливан, Ивицата газа и така нататък
Общата логичност на протестиращите е, че държавното управление, религиозният и боен естаблишмънт на Иран отделят средства за тежка външно-политическа ангажираност, за сметка на справяне с вътрешно-икономическите проблеми на страната.
Фокус на недоволството е освен аятолахът и статуквото, само че и президентът и администрацията му
Именно президентът на страната Хасан Роухани - избран отново тази година благодарение на умерените и новаторски настроени сили в страната - показва смяна в позиционирането и политиката си. На процедура Роухани не назначи нито един модернизатор на важен пост в държавното управление си; маргинализира ролята на реформаторите в екипа и държавното управление си за сметката на хардлайнерите; изглади несъгласията си с Революционната армия, присъщи за първия му мандат; не работи по разширението на гражданските права и свободи в страната и така нататък
Приближаването на Роухани към консерваторите и хардлайнерите може да бъде обяснено освен със относително лимитираните му пълномощия, с които той може да въздейства на процесите в страната, само че и с желанието му евентуално да бъде определен за аятолах след това.
Роухани е прицел на неодобрение и заради това, че като един от главните апологети на сключването на Ядрената договорка, не е съумял да осъществя обещаните задгранични вложения в страната и нейното икономическо " оживление ". Последното обаче е споделена рецензия против президента на Иран освен от реформаторските среди, само че и от консервативните такива. Съвсем различен е въпросът до каква степен Роухани има въобще опция да въздейства в такава степен на стопанската система на страната.
Протестите са огромни, само че не са всеобщи
Започнали от североизточната част на страната - в Машхад, митингите последователно се " разляха " в западна посока към северната и западна част на Иран. При все че картата на Ислямската република " вибрира " в най-различни точки и градове, то митингите не са толкоз огромни, колкото ги изкарват западните медии.
Да се стачкува в Иран, несъмнено, не е толкоз елементарно, колкото в други страни. Заявената обществена поддръжка от страна на Съединени американски щати и районни кюрдски формирования (като турската ПКК) по-скоро усложняват обстановката на протестиращите.
В резюме може да се каже, че въпреки и не толкоз значими и " разтърсващи ", колкото бяха митингите от 2009-та година, настоящите такива в Иран са най-значимото обществено неодобрение от режима в Ислямската република от 8 години насам. Мотивирани от стопански учредения, тези митинги обаче бързо развиха и антиправителствени лозунги. Сред последните изключително внимание оттук насетне заслужават тезите, които се развиват против иранската външна политика и ресурсната поглъщаемост на последната./Мартин Табаков,vevesti.bg
---------------------
Мартин Табаков е лекар по политически науки от Нов български университет. Специализираните му ползи са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като консултант към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Какво се случва в Иран? Пет извода за митингите в страната.
Преки стопански проблеми мотивираха в началото митингите
Иран обичайно има проблем с инфлацията (над 10%) и безработицата (над 12%). Това, което обаче предизвика митингите, бе внезапното повдигане на цената на горивото (с 50%) и премахването на държавни помощи за 34 млн. поданици на страната (това бе една от присъщите и популистки политики, останала от наследството на някогашния президент Махмуд Ахмадинежад).
Всичко това обаче бе съпроводено с увеличение на военния бюджет на Иран, главен бенефициент на който е Революционната армия и нейното външно-политическо звено Кудс.
Протестите са разследване на неприятната обществена връзка на взети стопански решения
Едновременното " отрязване " на дотациите за горива и храни, съпроводено с увеличение на средствата за Революционната армия, доведоха до " подпалването " на общественото неодобрение. Тези митинги не са дело на непозната мощ, както твърди иранският естаблишмънт. Последният обаче по инстикт бързо етикира протестиращите като инструмент на враждебни страни, които посредством проведеното неодобрение нарушават суверенитета на страната и се пробват да извършат смяна на режима.
Съединени американски щати (и Великобритания) все още нямат нужния действен запас на терен, с цел да предизвикват подобен вид смяна в Иран, за каквато приказва елитът в Техеран.
Макар и почнали като стопански, митингите се развиха в политически
Това се видя в най-чиста форма в едно извънредно място - в Ком, религиозният център на шиизма в страната - където хора скандираха против ислямската република изобщо. Видя се и в Техеран, където протестиращите скандираха " Смърт за теб " против портретите на аятолах Хаменей.
Външната политика на Иран, изключително интензивна от 2014-та година насам, рядко е обект на обществено и проведено неодобрение. Тези митинги вършат изключение, до каква степен протестиращите издигат лозунги против интензивната интензивност на Иран в Ирак, Сирия, Ливан, Ивицата газа и така нататък
Общата логичност на протестиращите е, че държавното управление, религиозният и боен естаблишмънт на Иран отделят средства за тежка външно-политическа ангажираност, за сметка на справяне с вътрешно-икономическите проблеми на страната.
Фокус на недоволството е освен аятолахът и статуквото, само че и президентът и администрацията му
Именно президентът на страната Хасан Роухани - избран отново тази година благодарение на умерените и новаторски настроени сили в страната - показва смяна в позиционирането и политиката си. На процедура Роухани не назначи нито един модернизатор на важен пост в държавното управление си; маргинализира ролята на реформаторите в екипа и държавното управление си за сметката на хардлайнерите; изглади несъгласията си с Революционната армия, присъщи за първия му мандат; не работи по разширението на гражданските права и свободи в страната и така нататък
Приближаването на Роухани към консерваторите и хардлайнерите може да бъде обяснено освен със относително лимитираните му пълномощия, с които той може да въздейства на процесите в страната, само че и с желанието му евентуално да бъде определен за аятолах след това.
Роухани е прицел на неодобрение и заради това, че като един от главните апологети на сключването на Ядрената договорка, не е съумял да осъществя обещаните задгранични вложения в страната и нейното икономическо " оживление ". Последното обаче е споделена рецензия против президента на Иран освен от реформаторските среди, само че и от консервативните такива. Съвсем различен е въпросът до каква степен Роухани има въобще опция да въздейства в такава степен на стопанската система на страната.
Протестите са огромни, само че не са всеобщи
Започнали от североизточната част на страната - в Машхад, митингите последователно се " разляха " в западна посока към северната и западна част на Иран. При все че картата на Ислямската република " вибрира " в най-различни точки и градове, то митингите не са толкоз огромни, колкото ги изкарват западните медии.
Да се стачкува в Иран, несъмнено, не е толкоз елементарно, колкото в други страни. Заявената обществена поддръжка от страна на Съединени американски щати и районни кюрдски формирования (като турската ПКК) по-скоро усложняват обстановката на протестиращите.
В резюме може да се каже, че въпреки и не толкоз значими и " разтърсващи ", колкото бяха митингите от 2009-та година, настоящите такива в Иран са най-значимото обществено неодобрение от режима в Ислямската република от 8 години насам. Мотивирани от стопански учредения, тези митинги обаче бързо развиха и антиправителствени лозунги. Сред последните изключително внимание оттук насетне заслужават тезите, които се развиват против иранската външна политика и ресурсната поглъщаемост на последната./Мартин Табаков,vevesti.bg
---------------------
Мартин Табаков е лекар по политически науки от Нов български университет. Специализираните му ползи са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като консултант към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ