Кант: Щастието е идеал не на разума, а на въображението
" Две неща изпълват душата с постоянно нови и възходящи учудване и благоговение, колкото и постоянно и дълготрайно мисълта още веднъж да е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен ". Това споделя Имануел Кант в " Критика на практическия разсъдък ".
Имануел Кант е роден преди 300 години и отговорите му на обикновени за нас през днешния ден въпроси за човечеството не престават да засягат философията през днешния ден.
Все още можем да научим доста от него. Имануел Кант е като че ли с клеймото на Философа на философите, Апостола на морала, индивидът със непоколебим режим и невротикът, само че и майсторът на разсъдъка, създателят на комплицирани, съвсем неразбираеми текстове и структури. Но този прочут откъс от " Критика на практическия разсъдък " от 1788 година съдържа доста ясно като че ли всичко, което е занимавало Кант през целия му живот.
Кант е последният авторитетен мъдрец на съвременна Европа от класическата школа по доктрина на знанието от времето на Просвещението, която стартира с Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм. Той е и създателят на базисния за придвижването на Просвещението текст " Що е то Просвещение "?
Той е измежду най-влиятелните мислители в историята на западната философия. Неговата мисъл оказва мощно въздействие също и върху образуването и развиването на най-новите метафизичен посоки и обичаи - феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия.
Централните за философията на Кант са четирите въпроса:
Какво мога да знам? Какво би трябвало да направя? На какво да се надявам? Какво е индивидът? Кант е намерил отговори на тези фундаментални въпроси, които надвишават даже личното му време и към момента засягат философите през днешния ден.
До огромна степен методът, по който поддържаме връзка изискуем точно на него. Просвещението за Кант е обществената приложимост на разсъдъка, а ядрото на неговата философска мисъл е концепцията за свободата. Той я преглежда в два проекта - трансцендентален и на практика.
Трансценденталният аспект на разглеждане на свободата следва да отговори на въпроса по какъв начин е допустима свободата в случай, че всички събития в естествения свят са причинно-следствено детерминирани.
Кант дава отговор на този въпрос въз основа на разграничението му сред свръхестествен и ноуменален (действителния) свят, първият от които е светът на естествената нужда, а втория - светът на свободата в качеството ни на морално-отговорни, т.е. рационални същества.
Съвременник на френската гражданска война, Кант самичък определял себе си като бунтовник, а немския стихотворец Хайнрих Хайне го съпоставя с Робеспиер. Революцията в мисълта е обвързвана с опита на Кант да мисли човешкия разсъдък, започвайки от самия него, а не от външна на разсъдъка същина.
" Геният е гений да се основава нещо, за което няма избрани правила. "
Имануел Кант е роден преди 300 години - на 22 април 1724 година Произхожда от непретенциозно семейство, татко му е бил занаятчия на ремъци и кожени произведения, майка му е скромна жена от Нюрнберг, написа dir.bg.
Баща му, Йохан Георг Кант е самарджия, и наследник на изселник от Шотландия. Майка му, Регина Доротея Ройтер, е родена в Нюрнберг и е емигрирала в Кьонигсберг (днешен Калининград). Кръстен при раждането си Емануел, той трансформира името си на Имануел, откакто научава староеврейски. Кант не е отгледан от семейство, което е имало опция елементарно да го трансформира във мъдрец. Всичко, което е самият той, дължи на първо място на личния си гений и опция да го развива.
Той получава стипендия, с цел да може да отиде в Collegium Fridericianum, където да получи положително обучение. След това приключва образованието си и стартира да изкарва прехраната си като частен преподавател, преди да се трансформира в професор - след доста дълги години старателен труд и работа. Цялата академична кариера на Кант минава в Кьонигсбергския университет.
" Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е точно великото, което издига индивида над самия него. "
Скромният юноша с безпаричен генезис по-късно става непосредствен с най-влиятелните хора и търговци в града. Бил е извънредно почитан от градската администрация и е бил горделивост на Кьонигсберг, град, бил измежду основните градове на Тевтонския медал, както и тогавашна столица на Прусия.
Кант израства с изключение на в скромна, по този начин и в изключително набожна среда, обвързвана с пиетисткото направление на лутеранството, което се застъпва за мощна религиозна отдаденост, примирение и съществено познаване на текстовете на Библията. Смята се, че през целия си живот Кант не се отдалечава на повече от 10 благи от родния Кьонигсберг.
Като млад мъж Кант бил любезен и грациозен, човек, който обичал да играе покер, билярд и да поддържа връзка с хората. Винаги е бил радостен и занимателен, изяснява ученикът му Йохан Готфрид Хердер.
" Обикновено печелеше покер игрите " споделя Хердер.
Приятелите му са се тормозили за него, защото виждали, че от време на време Кант излизал отвън релси поради хазартната игра.
" Добротата е наше обвързване "
През 1781 година излиза главното му произведение - " Критика на чистия разсъдък " (Kritik der reinen Vernunft), чиито съществени хрумвания уточни в студията си " Пролегомени на всяка бъдеща метафизика " (Prolegomena) от 1783 година
Следват творбите " Основоположения на метафизиката на нравите " (1785), " Критика на практическия разсъдък " (1788), " Критика на способността за умозаключение " (1790), " Религията единствено в рамките на разсъдъка " (1793), " Към безконечния мир. Философски скици " (1793), " Метафизика на нравите " (1797) и други
След Кант е признато да се приказва за две съществени течения във философията на Просвещението - " рационалистично ", което стартира с Рене Декарт, и " емпирично ", което води началото си от Джон Лок.
" Етиката е философията на положителната воля, а освен на положителното деяние "
Етиката на Кант е една от трите най-известни школи на етическата мисъл през днешния ден, дружно с утилитаризма и етиката на добродетелта. За да формулира основата на тази основана на правила система, Кант твърди, че всички правила зависят от несъмнено предписание, което е Категорическият императив. Категоричното условие е едно: постъпвай единствено според тази максима, която би желал да видиш като повсеместен закон. С други думи, моралът е по едно и също време система от правила и огледало на човешката рационалност.
Родоначалникът на класическата немска философия е признавал и огромното значение на секса в живота на хората.
Той е казвал, че мъжът без полово увлечение би бил посредствен, а в лекциите си по нравственос споделял разбирането си за това какъв би трябвало да бъде сексът. Самият той обаче е останал неженен, а измежду прислужниците му не е имало нито една жена.
" Когато ми трябваха дами, не можех да си ги разреша. А когато можех да си ги разреша, към този момент не ми трябваха ", казвал великият мъдрец. На горния етаж на един хотел в Кьонигсберг, където Кант се отбивал постоянно, имало обществен дом.
Днес всеки, който се занимава с философия, би трябвало да познава Кант. А за елементарния четец дилетант Кант също би трябвало да бъде образец, защото значително основите на човешките правила и връзката им с разсъдъка, са построени на неговата мисъл. Кант е може би най-важният мъдрец на съвременността, защото философията му и през днешния ден не може да подмине доста от неговите теоретични концепции. Кант е не просто звезда, той е цяла слънчева система.
" Законът, който живее вътре в нас, се назовава съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите действия в сходство с този закон. "
Кант посочва личната си философска теория трансцендентален идеализъм. Той оказва огромно въздействие върху философията на романтизма и на идеализма през 19 век и трудовете му са насочна точка за Хегел. Кант се приема за основоположник на немската класическа философия. Теориите на Кант довеждат до възникването на две съществени школи (течения) във философията - кантианство и неокантианство. През последните години от живота си Кант е страдал от деменция и евентуално това е повода за неговата гибел. Той умира на 79-годишна възраст в Кьонигсберг през 1804 година.
