С Павлик Морозов и Хораций: защо оправдаха Матев за убийството в Борисовата градина
Две момчета - Георги Игнатов (още ненавършил 16 г.) и Йоан Матев (3 месеца преди да навърши 18 г.) се срещат за пръв и финален път край скамейка в Борисовата градина. Датата е 2 юни 2015 година, часът 11:43 ч., преди стартират сирените в памет на Христо Ботев.
Георги издъхва в хрипове за към 10-20 мин. За да е напълно гадно - пред очите на приятелката си Лора Крашевска. Намушкването му с един удар с нож става в интервала 11:43:01 ч., когато затваря телефона, и 11:43:32., когато още веднъж звъни на Лора с думите „ Наръган съм “. В 12:02 часа на мястото идва кола за спешна помощ, която заварва Георги погубен и лекарите единствено установяват гибелта.
С присъдата си от 12 март 2021 година болшинството от петчленния правосъден състав оправдава подсъдимия Йоан Матев, като приема, че не е потвърдено авторството на действието. Съставът се дели " на ръба " 3:2 - нещо, което не се вижда постоянно. Младшият арбитър Андрей Георгиев и двама заседатели са на мнение, че липсват задоволително доказателства за виновността на Йоан. Председателят на правосъдния състав - Руси Алексиев, и едната правосъдна заседателка са на изключително мнение - подсъдимият е отговорен и следва да бъде наказан.
Пропуски и дупки
Макар и фрагментите на " бягащото момче " от Борисовата градина да обиколиха за 20 месеца всички медии, всички учебни заведения и даже стигаха до западните ни сътрудници за вероятно подпомагане в следствието, след това в делото се оказа, че камерата на БНР, която ги е снимала тогава, се разминава с 13 мин и 12 сек с действителното време.
Прокуратурата не отхвърли това, както и разкри, че компютърът, който направлявал видеокамерите, се сверява ръчно, както и че в случай че се поправя грешката във времето, " момчето " съответствува с наличието на телефона на Йоан Матев на същото място. Разминаването обаче въпреки всичко даде козове на отбраната.
Напомняше се и че дребният брат Марсел Матев - въпреки след това пред съда да отхвърли да дава показания, е разказал поредност от случки пред психоложка от Столична дирекция на вътрешните работи в границите на сказка към полиграфическо проучване. Тя след това бе очевидец по делото - един от най-интересните детайли в цялата история.
Прокуратуратаа подсещаше и че тогава Марсел (който е по-малък от Йоан) е насочил проверяващите към оръжието на убийството - нож с огромно острие, който е открит в шахта до мястото на престъплението, и персонално е разпознат от брата на подсъдимия (отделна тематика е за какво шахтата е на 30 м от мястото на убийството, а ножът не е открит от проверяващите над 20 месеца, б.р.). Когато обаче е открит, ножът към този момент е „ затрупан с тиня от стичаща се бликам мръсна вода ". По него няма нито една безапелационна улика. Въпреки това и съдът приема за открито, че е оръжието на убийството и има белезите, разказани в обвинителния акт
Държавното обвиняване пледираше още, че подсъдимият не разполага с оправдание, не е бил на учебно заведение в деня на убийството, като всичките му изказвания в тази тенденция - за присъединяване в тенис шампионати и други събития, са оборени. Акцентира се и върху това, че след датата на убийството Матев е трансформирал външния си тип, сменил е имената на профилите си в обществените мрежи и е трансформирал местоживеенето си.
Както е известно, юрист Ина Лулчева настояваше за необоснованост на действието. Тя се позоваваше, че разпознаването на подсъдимия на видеозаписите не е изрично, че е налице разминаване в часовото време на появяването на сниманото " бягащо момче " в записа и часа на убийството, както и че даже при идентичността на оръжието на убийството няма задоволителна сигурност. А това, че Йоан след случая генерално трансформирал типа си било харакетрно за възрастта му, пък и не е правилно, че не посещавал учебно заведение известно време – тъй като просто имало лятна почивка.
В претекстовете си, оповестени през днешния ден (от 133 страници) болшинството от състава приема за потвърдено, че към часа на убийството - 11:43 ч на 02.06.2015 година, " на мястото на убийството, откакто преди този момент не се явил на нормалната си подготовка по тенис на кортовете на клуб „ Левски “ в Борисовата градина, към 300 м източно от мястото на престъплението, се е намирал подсъдимият Йоан Матев, който възприел намушкания Георги Игнатов и решил да се отдалечи от мястото на престъплението ".
При това бил сниман от охранителна камера на БНР - момче с растеж 193 см, с раница на гърба, черно яке с цип, светлосини дънки и светлосини маратонки със ярък борд на подметката, " да се затичва при прекосяването си през паркинга с особена походка с покачване на гърдите си " и да се отдалечава по бул. " Драган Цанков " в източна посока.
" Бягащото момче ", за което проверяващите търсиха помощ от задгранични служби.
Записано от устройството (с грешка) е, че от 11:30:21 ч. до 11:30:33 ч въпросният млад мъж навлиза в зрителното поле на камерата на БНР в горния ляв ъгъл, движи се по тротоар в лявата част на записваната област, излиза замалко от нея, с цел да заобиколи качен на бордюра автомобил, връща се в зрителното поле на камерата, след което минава през платното за придвижване на коли в границите на паркинга отляво надясно от позицията на снимане, при което се затичва.
В претекстовете си болшинството на два пъти приема за потвърдено единствено, че Йоан е „ възприел “ наръгания Георги. Отишли с брат си на кортовете, с цел да проведат подготовка, само че защото...
„... и двамата не посещавали тренировките изключително постоянно, подсъдимият си тръгнал, без да тренира на кортовете, и почнал да обикаля из Борисовата градина. След като възприел Г.В.И. ранен с ножа, той тръгнал в южна посока към служебния паркинг на БНР и на 58 метра от мястото на убийството, на 13 метра северно от изхода от служебния паркинг откъм бул. „ Драган Цанков “ почнал да тича в посока изток нагоре по бул. „ Драган Цанков “.
Поради множеството свидетелски показания, целият състав от 5-има не подлага на подозрение, че на камерите е точно Йоан Матев. Един от съучениците му разпознава Йоан най-много по това, че типично гащите му са леко смъкнати и ги придърпва, като върви. Но също така - „ по носа, прическата, бакенбардите, челото и придвижванията “,
И тримата оправдаващи го, одобряват, че Йоан Матев този ден не се явил на учебно заведение и не е показал извинителна записка, само че в това частно учебно заведение „ е имало процедура да не се пишат отсъствия и да не се показват извинителни бележки, защото дисциплината на учениците е била ниска и доста от тях рядко са участвали в образователните часове “.
Разколебава се единствено една свидетелка, която първо твърди, че видяла Йоан да се мие на чешмата в учебното заведение, и чула нещо като „ не бях аз “. После пък твърди, че е чула единствено „ не “... А не е сигурна и дали става въпрос за датата 2 юни.
В рамките на делото се открива изрично, че часовото време на охранителните камери не е било синхронизирано и постоянно се е стигало до отклонения, като чиновниците от защитата на БНР не са следили изключително прецизно за сверяване на часовника на видеонаблюдението. Мнозинството от правосъдния състав приема, че в случай че приспаднем отклонението, подсъдимият навлиза вточно в 11:43:32 в полезрението на камерата, „ освен това... в началото се движи със спокоен ход, намирайки се... на 36 метра от мястото на намушкване на жертвата, а по-късно, при отдалечаването си, стартира да тича без забележима външна причина и без към него да се намират други хора.
„ Това дава съображение да се одобри, че подсъдимият Й. М. е бил обезпокоен от нещо, а с оглед гласните доказателства по делото, това е събитието, че съгласно болшинството от правосъдния състав е бил очевидец на намушкването с нож на жертвата, или по какъв начин жертвата Г.В.И. лежи с прободна рана на пейката “, заключават тримата, които го оневиняват.
Както е известно, пробивът по това дело идва, откакто през втората половина на 2016 година Стефания - съученичка на Матев от частното езиково учебно заведение, намира метод и се свързва с Лора Крашевска. Двете девойки се срещат на пилоните на НДК.
Най-големият неуспех обаче е, когато на съвещанието на 18 май 2018 г Марсел Матев - брат на Йоан, прави цялостен отвод да свидетелстнва, т.е. - по всевъзможни въпроси, а освен по някои. И пожелава да напусне съвещанието - което е негово право по Наказателно-процесуален кодекс.
Психоложката
Психоложката обаче, която е водила " сказка " с Марсел в Столична дирекция на вътрешните работи като част от проучването с полиграф, свидетелства. Тя е безапелационна, че Марсел й разказал - че двамата отишли на тенис подготовка, само че Йоан споделил, че няма да тренира в този ден, а ще се " поразходи ". След което при завръщането си споделил, че е " направил нелепост ", тъй като наръгал с нож някакво момче, на което желал да вземе парите, а ножът, с който го наръгал, изхвърлил в шахта.
Въпросната психоложка М. Р. споделя, че Марсел тъврди, че Йоан видял момче да стои единствено на скамейка, и инцидентно го намушкал в опит да го сплаши, с цел да му вземе парите.
Полицай пази мястото на престъплението на 2 юни 2015 година - надалеч преди историята да се " разплете ". Тя остава такава и до през днешния ден.
Въпросната психическа сказка се организира на 22 февруари 2017 година (за последващите събития - виж по-долу, б.р.) Марсел споделя още, че ножът е платен от лице от ромски генезис някъде към рибарника до Кокаляне, година преди убийството - през 2014 година
Марсел обаче, както казахме, след това отхвърли да свидетелства пред съда.
Ето какво споделят в претекстовете си тримата от правосъдния състав:
" Правото на околните на един обвинен да не дават показания за него е израз на хуманното начало на страната. Съвременната правова страна, за разлика от античната такава, не следва да позволява спор сред самосъхранението на индивида и контактите му с неговото семейство, и отговорностите към публичния ред.
Драматичността на тази обстановка е позната в международната литература както от разказаната от Тит Ливий в неговото съчинение от I век от новата епоха " От основаването на града ", в което споделя по какъв начин първият консул на Римската република Луций Юний Брут, участвал персонално на изтезанието на двамата си сина, понечили да провеждат държавен прелом, като в очите на римската аудитория това се е считало за висша демонстрация на честност към римската страна като блян за общественост от жители, по-голям от фамилията.
В много по-противоречив смисъл е тълкувана митологизираната от руското държавно управление история на Павлик Морозов, който бил свидетелствал против татко си, който издавал документи с погрешно наличие, с цел да избави хора от изгнание. Властта в този случай възхвалява желанието да бъде подкрепена даже против членове на фамилията, само че оценката на всеобщата аудитория към тази версия за събитията остава много по-спорна и по-скоро на страната на това да запазиш фамилните връзки. И в двата случая спорът се преглежда като тежка морална алтернатива сред лоялността към кръвните връзки и тази към страната. "
Именно в този подтекст се правят оценка и показанията на свидетелката психоложка – която верифицира показания, дадени от брата на подсъдимия, който след това се отхвърля от тях. Съставът приема, че по принцип показания може да бъдат заместени с показанията на различен човек. За да може, обаче, такова заменяне да е възможно, то свидетелските показания следва да са дадени от очевидеца свободно и наложително откакто същият е бил осведомен с правата си.
Ключов миг съгласно тях е, че беседата с психоложката е към обяд на 22 февруари 2017 година а разпитът на дребния Марсел пред орган на следствието е почнал в 14:20 часа. За този по-късен разпит към този момент има и публично отразен обстоятелството, че младежът е предизвестен, че може да откаже да свидетелства. Приема се, че разпитът при психоложката обаче става преди този момент.
„ Макар и по принцип да е възможно посредством полицейски органи да се възпроизвеждат самопризнания и разкази на други лица, в тази ситуация е нарушен стандартът за запознаване на всички участници в наказателния развой с правата им... Съдът, съгласно болшинството от правосъдния състав, не следва да цени показанията на свидетелката М.Р. “
Като спомагателен мотив в тази тенденция тримата показват, че към датата на разпита на по-малкия брат проверяващите органи " са разполагали с задоволително данни, които биха могли да уличат точно последния като причинител на убийството ", казано просто - имали са лост да го натискат.
Развръзката по въпроса с ножа
Именно вечерта на същия ден на разпита на Марсел - в 20:52 ч проверяващите отиват при шахтата, посочена от младия брат и при оглед намират окаляния нож от убийството, станало повече от 20 месеца по-рано.
По него в последна сметка не са открити дактилоскопни следи, защото повърхността му е мощно нечиста. Намерени са единствено два „ нишковидни обекта “, останали по него, като единствено по единия би могло да има „ луковица “, която да съдържа ДНК. Такава обаче не е открита. А пък вторият обект не е проучен „ заради липса на части, които да наподобяват на луковица “. Крайният извод на съда е, че откритото парче косъм има единствено „ общи сходства “ с космите само че умрялото момче.
Напротив - при съдебно-медицинска трасологична експертиза, движимостите лица са безапелационни, че „ откритият нож... който има дължина 31,5 см, а на острието - 18,5 см, затрупан със засъхнала тиня, с черна пластмасова ръкохватка и острие с ръбове по нережещата част, а в основата си по режещия борд има П-образна хлътналост на 7 мм от края на дръжката, е послужил за наръгване на жертвата Георги Игнатов. “
Извода си специалистите вършат при налагане на огромни фотоси на ножа със формирани при аутопсията на жертвата фотоси - открива се цялостно сходство сред широчината на острието на ножа от режещия до нережещия борд и широчината на прободната рана.
Съдът приема, че това е оръжието.
Обаче:
„... Според болшинството от правосъдния състав по делото, не се потвърди, макар положените процесуални старания, връзката сред местоположението на подсъдимия на мястото на убийството и откритото оръдие на убийството - планове в шахтата нож.
Предприетите следствени дейности не водят до...
... безапелационен извод за връзка сред ножа и подсъдимия. “
Въпреки, че след 2 юни 2015 г Йоан има " серия необикновени промени в държанието си ", тримата от състава го оправдават с претекст, че " тази реакция не следва да получава свръхинтерпретация... като тя издава избрана вина, само че може да се изясни освен с това, което подсъдимият вероятно е направил, а и с това, че е видял погубен човек - още една индиция, че подсъдимият е бил на мястото на убийството при или директно след осъществяването му, както се открива от видеозаписите, разисквани нагоре, и информацията за местонахождение на телефона му ".
Нищо не излиза и от получените позволения за подслушване на телефона на Йоан – проверяващите даже не ги ползват по делото.
Окончателният извод на болшинството от младши арбитър и двама заседатели за Йоан звучи по този начин:
„ По делото няма директни доказателства, които да откриват осъществяването на инкриминираното ликвидиране от подсъдимия Й.И.М. От косвените доказателства се открива, че той е бил на мястото на убийството, в това число и по неочакваното му затичване, с цел да избяга от мястото, последвалото му гузно държание и смяната във външния тип.
Липсват обаче доказателства, установяващи връзка на подсъдимия с фактическото осъществяване на убийството - няма следи от него по оръжието на убийството или натрупа, а наличието му на мястото на престъплението би могло да се приравни на извод за осъществяване на същото единствено при положение, че се откри, че на мястото няма други хора с изключение на килъра и жертвата. "
Припомня се, че съгласно Наказателно-процесуален кодекс присъдата не може да почива на догатки. Тя би трябвало да отразява " логичен такава цялост от доказателства, която да води единствено до един вероятен извод - че подсъдимият е направил описаното в обвинителния акт действие ".
Съдия Руси Алексиев. Снимка бТВ
Особеното мнение
Председателят на състава Руси Алексиев (който е някогашен зам.районен прокурор на столицата, б.р.) и едната правосъдна заседателка пишат удивително със своята обосновка изключително мнение. Самото то е 38 стр. на общоприет Word.
Те декларират преди всичко, че „ по делото е налице верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират между тях в такава връзка, че обосновават реализирането на незаконното посягане от страна на подсъдимия Йоян Матев по метод, непораждащ и минимално подозрение “.
Намират и с вързват в корелация три категории условия, открити несъмнено.
Те са:
Първо - точният час на осъществяване на действието и местонахождението на Йоан сега. В момента, в който потвърдено е станала нещастието – от 11:43:01 часа до 11:43:24 ч, е очевидно, че Матев се е намирал там. Той навлиза в периметъра на камерата – в случай че се приспадне неточният чесовник – в 11.43,33 ч.
При това, като се има поради скоростта на напредване на „ бягащото момче “ от видеото – в началото 9.13 км/ч (2.54 м/сек), а по-късно, от към средата на записа, стартира да бяга със скорост от 10.25 км/ч (2.85 м/сек), се постанова изводът, че е изцяло допустимо във времевия период от 11.43,01 часа до 11.43,24 часа на 2 юни това лице да се е намирало на мястото на осъществяване на инкриминираното действие.
А и целият правосъден състав не отхвърля, че точно Йоан е на записа. Тази първа група сама по себе си не би била задоволителна, показва се в изводите на арбитър Русеи Алексиев.
Втората група обстоятелства, които имат изрично отношение към убийството, касае средството за осъществяване на действието – ножа, неговото определяне и приобщаване към доказателствената цялост.
Както към този момент казахме, при оглед по мрачно – в 20:52 ч на 22 февруари 2017-а, 20 месеца след убийството, е открит нож в шахта, намираща се северно от постройката на БНР, от другата страна на бул. „ Драган Цанков “. Няма спор и, че откритият 31.5 см нож с дължина на острието 18.5 см., затрупан със засъхнала тиня, е оръдието на закононарушението.
Според малцинството от състава „ по делото са събрани задоволително безапелационни и безапелационни гласни доказателствени средства, въз основа на които може да се направи еднопосочен извод, че процесният нож, послужил като средство за осъществяване на действието, преди инкриминираната дата е бил владеене на подсъдимия Йоан Матев, а на 02.06.2015 година, след осъществяване на действието, е бил изхвърлен точно от него в шахтата, където е открит при осъществения на 22.02.2017 година оглед. “
Най-интересно е какво мислят двамата за показанията на полицейската психоложка М. Р. Съдия Алексиев и колежката му одобряват, че те са „ изцяло еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите, събрани по наказателното произвеждане доказателствени средства “ (да напомним, че Марсел обяснява пред нея даже от кое място са маратонките, с които Йоан е на видеото, както и че след това е изхвърлил облеклата край мол „ България “, б.р.).
Най-възловото в делото остава разногласието вътре в правосъдния състав – дали освен това състояние да се кредитират показанията на психоложката за доказателства, или да се „ изхвърлят в коша “ - както на процедура постъпва болшинството и постановява оправдателна присъда.
Руси Алексиев намира за основна процесуална неточност на сътрудниците си, че одобряват, че психоложката е разговаряла с брат на обвинен, който към този миг не е предизвестен, че има право да не свидетелства. Така те взимат изказванията й за неприемливи - не се разяснява дали са недостоверни.
Обаче тъкмо към оня миг...
„... Йоан Матев не е бил конституиран в процесуалното качество на обвинен, нито по делото е имало каквото и да е друго обвинено лице. Това значи, че обратно на признатото от болшинството, към този точно значителен за разискване допустимостта на показанията на свидетелката М. Р. за диалога ѝ с Марсел Матев последният не е бил „ брат на обвинен “, нито е следвало да бъде предупреждаван, че „ не е задължен да свидетелства “.
Съдията написа още, че на никое място в закона не написа, че преразказаните обстоятелства може да са единствено изказвания на " лица, които са били осведомени с правата си по Наказателно-процесуален кодекс ".
Именно по тази причина той назовава директно, само че производно доказателство показанията на психоложката. Както и отбелязва, че те „ не остават изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Като несъмнено акцентира най-много обстоятелството на намиране на ножа още същата вечер след разприказването на Марсел навръх посоченото от него място. Обратното би значело, че съдиите одобряват това за просто съвпадане.
И този тим от съдии привежда откъс от древността – в тази ситуация римската поговорка Nescit vox missa reverti - " казаната дума не се връща към този момент ".
“Eдин от най-изтъкнатите римски създатели от Златната епоха на римското изкуство - Хораций, я употребява с цел да прогласи, че един път изречени, думите имат свое лично съществуване и не могат да бъдат върнати обратно.
Ние, останалите в малцинство членове на правосъдния състав, изцяло споделяме това схващане... Намираме, че правото да се откажеш да свидетелстваш е друго от това да се откажеш от показанията си. “
Третата група условия, която се явява в поддръжка на извода им за виновност, е последващото държание на младия мъж след датата 2 юни. Освен, че той очевидно бяга от местоперстъплението, се показва „ нарочна и явна смяна, както във външния тип на лицето, по този начин и в държанието му след инкриминираната дата “. Йоан бил изменен – както физически, по този начин и душевен.
„ Установява се и това, че в деня след убийството - на 03.06.2015 година, подсъдимият Йоан Матев трансформирал профила си в обществената мрежа „ Facebook “, като към този момент се записал като „ Too good “ (на британски „ прекомерно добър “), премахнал персоналните си фотоси и ги заменил с други такива, на които не бил сниман той, а били сложени фотоси от други места в интернет - със снайперисти и други картини, както и фотография на кучето му. Предприетото от него държание недвусмислено обективира, съгласно нас, предпочитание да ограничи обществено наличната информация за външния му тип към 02.06.2015 година “, написа в изводите на двамата.
Те припомнят, че измененията у Йоан въпреки сами по себе си да не може да се интерпретират като доказателства... „ в подтекста на останалите обстоятелства и условия, свързващи изрично подсъдимия с мястото на инкриминираното действие и оръжието на убийството, обаче, това му държание добре изяснява точно съпричастността му към инкриминираното действие. “
Двамата в малцинство заключават, че фактически са събрани единствено косвени доказателства, само че те „ се намират в такава разумна и хронологична връзка едно по отношение на друго, че обуславят един - единствен вероятен извод, че точно подсъдимият Йоан Матев е причинител “.
Според съдията и правосъдната заседателка, налице е...
„... верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират между тях в такава връзка, че обосновават реализирането на незаконното посягане от страна на подсъдимия Йоан Матев по метод, непораждащ и минимално подозрение. “
По отношение размера на вероятно наказние, двамата в крайните си заключения показват, че не е налице нито едно смекчаващо отговорността на Матев събитие. Затова, вземайки поради обстоятелството, че е малолетен и още други условия оферират присъда от 6 години затвор.
" Изолирайки го от обществото в пенитенциарно заведение, от една страна ще се отнеме опцията на подсъдимия да прави други закононарушения, а от друга същият ще има действителна опция да претърпи позитивна смяна на личността си, с оглед и рестриктивния режим в тези заведения, която би могла да докара и до преоценка на главните човешки полезности и поправянето му, което е изцяло постижимо, поради възрастта на подсъдимото лице.
Отделно, по този начин отмереното наказване, би послужило за коректив на възможни настройки за незаконно държание и в останалите членове на обществото “, споделя се в претекстовете.
Прокуратурата към този момент разгласи, че ще стачкува оправдателната присъда пред Софийския апелативен съд.
Георги издъхва в хрипове за към 10-20 мин. За да е напълно гадно - пред очите на приятелката си Лора Крашевска. Намушкването му с един удар с нож става в интервала 11:43:01 ч., когато затваря телефона, и 11:43:32., когато още веднъж звъни на Лора с думите „ Наръган съм “. В 12:02 часа на мястото идва кола за спешна помощ, която заварва Георги погубен и лекарите единствено установяват гибелта.
С присъдата си от 12 март 2021 година болшинството от петчленния правосъден състав оправдава подсъдимия Йоан Матев, като приема, че не е потвърдено авторството на действието. Съставът се дели " на ръба " 3:2 - нещо, което не се вижда постоянно. Младшият арбитър Андрей Георгиев и двама заседатели са на мнение, че липсват задоволително доказателства за виновността на Йоан. Председателят на правосъдния състав - Руси Алексиев, и едната правосъдна заседателка са на изключително мнение - подсъдимият е отговорен и следва да бъде наказан.
Пропуски и дупки
Макар и фрагментите на " бягащото момче " от Борисовата градина да обиколиха за 20 месеца всички медии, всички учебни заведения и даже стигаха до западните ни сътрудници за вероятно подпомагане в следствието, след това в делото се оказа, че камерата на БНР, която ги е снимала тогава, се разминава с 13 мин и 12 сек с действителното време.
Прокуратурата не отхвърли това, както и разкри, че компютърът, който направлявал видеокамерите, се сверява ръчно, както и че в случай че се поправя грешката във времето, " момчето " съответствува с наличието на телефона на Йоан Матев на същото място. Разминаването обаче въпреки всичко даде козове на отбраната.
Напомняше се и че дребният брат Марсел Матев - въпреки след това пред съда да отхвърли да дава показания, е разказал поредност от случки пред психоложка от Столична дирекция на вътрешните работи в границите на сказка към полиграфическо проучване. Тя след това бе очевидец по делото - един от най-интересните детайли в цялата история.
Прокуратуратаа подсещаше и че тогава Марсел (който е по-малък от Йоан) е насочил проверяващите към оръжието на убийството - нож с огромно острие, който е открит в шахта до мястото на престъплението, и персонално е разпознат от брата на подсъдимия (отделна тематика е за какво шахтата е на 30 м от мястото на убийството, а ножът не е открит от проверяващите над 20 месеца, б.р.). Когато обаче е открит, ножът към този момент е „ затрупан с тиня от стичаща се бликам мръсна вода ". По него няма нито една безапелационна улика. Въпреки това и съдът приема за открито, че е оръжието на убийството и има белезите, разказани в обвинителния акт
Държавното обвиняване пледираше още, че подсъдимият не разполага с оправдание, не е бил на учебно заведение в деня на убийството, като всичките му изказвания в тази тенденция - за присъединяване в тенис шампионати и други събития, са оборени. Акцентира се и върху това, че след датата на убийството Матев е трансформирал външния си тип, сменил е имената на профилите си в обществените мрежи и е трансформирал местоживеенето си.
Както е известно, юрист Ина Лулчева настояваше за необоснованост на действието. Тя се позоваваше, че разпознаването на подсъдимия на видеозаписите не е изрично, че е налице разминаване в часовото време на появяването на сниманото " бягащо момче " в записа и часа на убийството, както и че даже при идентичността на оръжието на убийството няма задоволителна сигурност. А това, че Йоан след случая генерално трансформирал типа си било харакетрно за възрастта му, пък и не е правилно, че не посещавал учебно заведение известно време – тъй като просто имало лятна почивка.
В претекстовете си, оповестени през днешния ден (от 133 страници) болшинството от състава приема за потвърдено, че към часа на убийството - 11:43 ч на 02.06.2015 година, " на мястото на убийството, откакто преди този момент не се явил на нормалната си подготовка по тенис на кортовете на клуб „ Левски “ в Борисовата градина, към 300 м източно от мястото на престъплението, се е намирал подсъдимият Йоан Матев, който възприел намушкания Георги Игнатов и решил да се отдалечи от мястото на престъплението ".
При това бил сниман от охранителна камера на БНР - момче с растеж 193 см, с раница на гърба, черно яке с цип, светлосини дънки и светлосини маратонки със ярък борд на подметката, " да се затичва при прекосяването си през паркинга с особена походка с покачване на гърдите си " и да се отдалечава по бул. " Драган Цанков " в източна посока.
" Бягащото момче ", за което проверяващите търсиха помощ от задгранични служби. Записано от устройството (с грешка) е, че от 11:30:21 ч. до 11:30:33 ч въпросният млад мъж навлиза в зрителното поле на камерата на БНР в горния ляв ъгъл, движи се по тротоар в лявата част на записваната област, излиза замалко от нея, с цел да заобиколи качен на бордюра автомобил, връща се в зрителното поле на камерата, след което минава през платното за придвижване на коли в границите на паркинга отляво надясно от позицията на снимане, при което се затичва.
В претекстовете си болшинството на два пъти приема за потвърдено единствено, че Йоан е „ възприел “ наръгания Георги. Отишли с брат си на кортовете, с цел да проведат подготовка, само че защото...
„... и двамата не посещавали тренировките изключително постоянно, подсъдимият си тръгнал, без да тренира на кортовете, и почнал да обикаля из Борисовата градина. След като възприел Г.В.И. ранен с ножа, той тръгнал в южна посока към служебния паркинг на БНР и на 58 метра от мястото на убийството, на 13 метра северно от изхода от служебния паркинг откъм бул. „ Драган Цанков “ почнал да тича в посока изток нагоре по бул. „ Драган Цанков “.
Поради множеството свидетелски показания, целият състав от 5-има не подлага на подозрение, че на камерите е точно Йоан Матев. Един от съучениците му разпознава Йоан най-много по това, че типично гащите му са леко смъкнати и ги придърпва, като върви. Но също така - „ по носа, прическата, бакенбардите, челото и придвижванията “,
И тримата оправдаващи го, одобряват, че Йоан Матев този ден не се явил на учебно заведение и не е показал извинителна записка, само че в това частно учебно заведение „ е имало процедура да не се пишат отсъствия и да не се показват извинителни бележки, защото дисциплината на учениците е била ниска и доста от тях рядко са участвали в образователните часове “.
Разколебава се единствено една свидетелка, която първо твърди, че видяла Йоан да се мие на чешмата в учебното заведение, и чула нещо като „ не бях аз “. После пък твърди, че е чула единствено „ не “... А не е сигурна и дали става въпрос за датата 2 юни.
В рамките на делото се открива изрично, че часовото време на охранителните камери не е било синхронизирано и постоянно се е стигало до отклонения, като чиновниците от защитата на БНР не са следили изключително прецизно за сверяване на часовника на видеонаблюдението. Мнозинството от правосъдния състав приема, че в случай че приспаднем отклонението, подсъдимият навлиза вточно в 11:43:32 в полезрението на камерата, „ освен това... в началото се движи със спокоен ход, намирайки се... на 36 метра от мястото на намушкване на жертвата, а по-късно, при отдалечаването си, стартира да тича без забележима външна причина и без към него да се намират други хора.
„ Това дава съображение да се одобри, че подсъдимият Й. М. е бил обезпокоен от нещо, а с оглед гласните доказателства по делото, това е събитието, че съгласно болшинството от правосъдния състав е бил очевидец на намушкването с нож на жертвата, или по какъв начин жертвата Г.В.И. лежи с прободна рана на пейката “, заключават тримата, които го оневиняват.
Както е известно, пробивът по това дело идва, откакто през втората половина на 2016 година Стефания - съученичка на Матев от частното езиково учебно заведение, намира метод и се свързва с Лора Крашевска. Двете девойки се срещат на пилоните на НДК.
Най-големият неуспех обаче е, когато на съвещанието на 18 май 2018 г Марсел Матев - брат на Йоан, прави цялостен отвод да свидетелстнва, т.е. - по всевъзможни въпроси, а освен по някои. И пожелава да напусне съвещанието - което е негово право по Наказателно-процесуален кодекс.
Психоложката
Психоложката обаче, която е водила " сказка " с Марсел в Столична дирекция на вътрешните работи като част от проучването с полиграф, свидетелства. Тя е безапелационна, че Марсел й разказал - че двамата отишли на тенис подготовка, само че Йоан споделил, че няма да тренира в този ден, а ще се " поразходи ". След което при завръщането си споделил, че е " направил нелепост ", тъй като наръгал с нож някакво момче, на което желал да вземе парите, а ножът, с който го наръгал, изхвърлил в шахта.
Въпросната психоложка М. Р. споделя, че Марсел тъврди, че Йоан видял момче да стои единствено на скамейка, и инцидентно го намушкал в опит да го сплаши, с цел да му вземе парите.
Полицай пази мястото на престъплението на 2 юни 2015 година - надалеч преди историята да се " разплете ". Тя остава такава и до през днешния ден.Въпросната психическа сказка се организира на 22 февруари 2017 година (за последващите събития - виж по-долу, б.р.) Марсел споделя още, че ножът е платен от лице от ромски генезис някъде към рибарника до Кокаляне, година преди убийството - през 2014 година
Марсел обаче, както казахме, след това отхвърли да свидетелства пред съда.
Ето какво споделят в претекстовете си тримата от правосъдния състав:
" Правото на околните на един обвинен да не дават показания за него е израз на хуманното начало на страната. Съвременната правова страна, за разлика от античната такава, не следва да позволява спор сред самосъхранението на индивида и контактите му с неговото семейство, и отговорностите към публичния ред.
Драматичността на тази обстановка е позната в международната литература както от разказаната от Тит Ливий в неговото съчинение от I век от новата епоха " От основаването на града ", в което споделя по какъв начин първият консул на Римската република Луций Юний Брут, участвал персонално на изтезанието на двамата си сина, понечили да провеждат държавен прелом, като в очите на римската аудитория това се е считало за висша демонстрация на честност към римската страна като блян за общественост от жители, по-голям от фамилията.
В много по-противоречив смисъл е тълкувана митологизираната от руското държавно управление история на Павлик Морозов, който бил свидетелствал против татко си, който издавал документи с погрешно наличие, с цел да избави хора от изгнание. Властта в този случай възхвалява желанието да бъде подкрепена даже против членове на фамилията, само че оценката на всеобщата аудитория към тази версия за събитията остава много по-спорна и по-скоро на страната на това да запазиш фамилните връзки. И в двата случая спорът се преглежда като тежка морална алтернатива сред лоялността към кръвните връзки и тази към страната. "
Именно в този подтекст се правят оценка и показанията на свидетелката психоложка – която верифицира показания, дадени от брата на подсъдимия, който след това се отхвърля от тях. Съставът приема, че по принцип показания може да бъдат заместени с показанията на различен човек. За да може, обаче, такова заменяне да е възможно, то свидетелските показания следва да са дадени от очевидеца свободно и наложително откакто същият е бил осведомен с правата си.
Ключов миг съгласно тях е, че беседата с психоложката е към обяд на 22 февруари 2017 година а разпитът на дребния Марсел пред орган на следствието е почнал в 14:20 часа. За този по-късен разпит към този момент има и публично отразен обстоятелството, че младежът е предизвестен, че може да откаже да свидетелства. Приема се, че разпитът при психоложката обаче става преди този момент.
„ Макар и по принцип да е възможно посредством полицейски органи да се възпроизвеждат самопризнания и разкази на други лица, в тази ситуация е нарушен стандартът за запознаване на всички участници в наказателния развой с правата им... Съдът, съгласно болшинството от правосъдния състав, не следва да цени показанията на свидетелката М.Р. “
Като спомагателен мотив в тази тенденция тримата показват, че към датата на разпита на по-малкия брат проверяващите органи " са разполагали с задоволително данни, които биха могли да уличат точно последния като причинител на убийството ", казано просто - имали са лост да го натискат.
Развръзката по въпроса с ножа
Именно вечерта на същия ден на разпита на Марсел - в 20:52 ч проверяващите отиват при шахтата, посочена от младия брат и при оглед намират окаляния нож от убийството, станало повече от 20 месеца по-рано.
По него в последна сметка не са открити дактилоскопни следи, защото повърхността му е мощно нечиста. Намерени са единствено два „ нишковидни обекта “, останали по него, като единствено по единия би могло да има „ луковица “, която да съдържа ДНК. Такава обаче не е открита. А пък вторият обект не е проучен „ заради липса на части, които да наподобяват на луковица “. Крайният извод на съда е, че откритото парче косъм има единствено „ общи сходства “ с космите само че умрялото момче.
Напротив - при съдебно-медицинска трасологична експертиза, движимостите лица са безапелационни, че „ откритият нож... който има дължина 31,5 см, а на острието - 18,5 см, затрупан със засъхнала тиня, с черна пластмасова ръкохватка и острие с ръбове по нережещата част, а в основата си по режещия борд има П-образна хлътналост на 7 мм от края на дръжката, е послужил за наръгване на жертвата Георги Игнатов. “
Извода си специалистите вършат при налагане на огромни фотоси на ножа със формирани при аутопсията на жертвата фотоси - открива се цялостно сходство сред широчината на острието на ножа от режещия до нережещия борд и широчината на прободната рана.
Съдът приема, че това е оръжието.
Обаче:
„... Според болшинството от правосъдния състав по делото, не се потвърди, макар положените процесуални старания, връзката сред местоположението на подсъдимия на мястото на убийството и откритото оръдие на убийството - планове в шахтата нож.
Предприетите следствени дейности не водят до...
... безапелационен извод за връзка сред ножа и подсъдимия. “
Въпреки, че след 2 юни 2015 г Йоан има " серия необикновени промени в държанието си ", тримата от състава го оправдават с претекст, че " тази реакция не следва да получава свръхинтерпретация... като тя издава избрана вина, само че може да се изясни освен с това, което подсъдимият вероятно е направил, а и с това, че е видял погубен човек - още една индиция, че подсъдимият е бил на мястото на убийството при или директно след осъществяването му, както се открива от видеозаписите, разисквани нагоре, и информацията за местонахождение на телефона му ".
Нищо не излиза и от получените позволения за подслушване на телефона на Йоан – проверяващите даже не ги ползват по делото.
Окончателният извод на болшинството от младши арбитър и двама заседатели за Йоан звучи по този начин:
„ По делото няма директни доказателства, които да откриват осъществяването на инкриминираното ликвидиране от подсъдимия Й.И.М. От косвените доказателства се открива, че той е бил на мястото на убийството, в това число и по неочакваното му затичване, с цел да избяга от мястото, последвалото му гузно държание и смяната във външния тип.
Липсват обаче доказателства, установяващи връзка на подсъдимия с фактическото осъществяване на убийството - няма следи от него по оръжието на убийството или натрупа, а наличието му на мястото на престъплението би могло да се приравни на извод за осъществяване на същото единствено при положение, че се откри, че на мястото няма други хора с изключение на килъра и жертвата. "
Припомня се, че съгласно Наказателно-процесуален кодекс присъдата не може да почива на догатки. Тя би трябвало да отразява " логичен такава цялост от доказателства, която да води единствено до един вероятен извод - че подсъдимият е направил описаното в обвинителния акт действие ".
Съдия Руси Алексиев. Снимка бТВ Особеното мнение
Председателят на състава Руси Алексиев (който е някогашен зам.районен прокурор на столицата, б.р.) и едната правосъдна заседателка пишат удивително със своята обосновка изключително мнение. Самото то е 38 стр. на общоприет Word.
Те декларират преди всичко, че „ по делото е налице верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират между тях в такава връзка, че обосновават реализирането на незаконното посягане от страна на подсъдимия Йоян Матев по метод, непораждащ и минимално подозрение “.
Намират и с вързват в корелация три категории условия, открити несъмнено.
Те са:
Първо - точният час на осъществяване на действието и местонахождението на Йоан сега. В момента, в който потвърдено е станала нещастието – от 11:43:01 часа до 11:43:24 ч, е очевидно, че Матев се е намирал там. Той навлиза в периметъра на камерата – в случай че се приспадне неточният чесовник – в 11.43,33 ч.
При това, като се има поради скоростта на напредване на „ бягащото момче “ от видеото – в началото 9.13 км/ч (2.54 м/сек), а по-късно, от към средата на записа, стартира да бяга със скорост от 10.25 км/ч (2.85 м/сек), се постанова изводът, че е изцяло допустимо във времевия период от 11.43,01 часа до 11.43,24 часа на 2 юни това лице да се е намирало на мястото на осъществяване на инкриминираното действие.
А и целият правосъден състав не отхвърля, че точно Йоан е на записа. Тази първа група сама по себе си не би била задоволителна, показва се в изводите на арбитър Русеи Алексиев.
Втората група обстоятелства, които имат изрично отношение към убийството, касае средството за осъществяване на действието – ножа, неговото определяне и приобщаване към доказателствената цялост.
Както към този момент казахме, при оглед по мрачно – в 20:52 ч на 22 февруари 2017-а, 20 месеца след убийството, е открит нож в шахта, намираща се северно от постройката на БНР, от другата страна на бул. „ Драган Цанков “. Няма спор и, че откритият 31.5 см нож с дължина на острието 18.5 см., затрупан със засъхнала тиня, е оръдието на закононарушението.
Според малцинството от състава „ по делото са събрани задоволително безапелационни и безапелационни гласни доказателствени средства, въз основа на които може да се направи еднопосочен извод, че процесният нож, послужил като средство за осъществяване на действието, преди инкриминираната дата е бил владеене на подсъдимия Йоан Матев, а на 02.06.2015 година, след осъществяване на действието, е бил изхвърлен точно от него в шахтата, където е открит при осъществения на 22.02.2017 година оглед. “
Най-интересно е какво мислят двамата за показанията на полицейската психоложка М. Р. Съдия Алексиев и колежката му одобряват, че те са „ изцяло еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите, събрани по наказателното произвеждане доказателствени средства “ (да напомним, че Марсел обяснява пред нея даже от кое място са маратонките, с които Йоан е на видеото, както и че след това е изхвърлил облеклата край мол „ България “, б.р.).
Най-възловото в делото остава разногласието вътре в правосъдния състав – дали освен това състояние да се кредитират показанията на психоложката за доказателства, или да се „ изхвърлят в коша “ - както на процедура постъпва болшинството и постановява оправдателна присъда.
Руси Алексиев намира за основна процесуална неточност на сътрудниците си, че одобряват, че психоложката е разговаряла с брат на обвинен, който към този миг не е предизвестен, че има право да не свидетелства. Така те взимат изказванията й за неприемливи - не се разяснява дали са недостоверни.
Обаче тъкмо към оня миг...
„... Йоан Матев не е бил конституиран в процесуалното качество на обвинен, нито по делото е имало каквото и да е друго обвинено лице. Това значи, че обратно на признатото от болшинството, към този точно значителен за разискване допустимостта на показанията на свидетелката М. Р. за диалога ѝ с Марсел Матев последният не е бил „ брат на обвинен “, нито е следвало да бъде предупреждаван, че „ не е задължен да свидетелства “.
Съдията написа още, че на никое място в закона не написа, че преразказаните обстоятелства може да са единствено изказвания на " лица, които са били осведомени с правата си по Наказателно-процесуален кодекс ".
Именно по тази причина той назовава директно, само че производно доказателство показанията на психоложката. Както и отбелязва, че те „ не остават изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Като несъмнено акцентира най-много обстоятелството на намиране на ножа още същата вечер след разприказването на Марсел навръх посоченото от него място. Обратното би значело, че съдиите одобряват това за просто съвпадане.
И този тим от съдии привежда откъс от древността – в тази ситуация римската поговорка Nescit vox missa reverti - " казаната дума не се връща към този момент ".
“Eдин от най-изтъкнатите римски създатели от Златната епоха на римското изкуство - Хораций, я употребява с цел да прогласи, че един път изречени, думите имат свое лично съществуване и не могат да бъдат върнати обратно.
Ние, останалите в малцинство членове на правосъдния състав, изцяло споделяме това схващане... Намираме, че правото да се откажеш да свидетелстваш е друго от това да се откажеш от показанията си. “
Третата група условия, която се явява в поддръжка на извода им за виновност, е последващото държание на младия мъж след датата 2 юни. Освен, че той очевидно бяга от местоперстъплението, се показва „ нарочна и явна смяна, както във външния тип на лицето, по този начин и в държанието му след инкриминираната дата “. Йоан бил изменен – както физически, по този начин и душевен.
„ Установява се и това, че в деня след убийството - на 03.06.2015 година, подсъдимият Йоан Матев трансформирал профила си в обществената мрежа „ Facebook “, като към този момент се записал като „ Too good “ (на британски „ прекомерно добър “), премахнал персоналните си фотоси и ги заменил с други такива, на които не бил сниман той, а били сложени фотоси от други места в интернет - със снайперисти и други картини, както и фотография на кучето му. Предприетото от него държание недвусмислено обективира, съгласно нас, предпочитание да ограничи обществено наличната информация за външния му тип към 02.06.2015 година “, написа в изводите на двамата.
Те припомнят, че измененията у Йоан въпреки сами по себе си да не може да се интерпретират като доказателства... „ в подтекста на останалите обстоятелства и условия, свързващи изрично подсъдимия с мястото на инкриминираното действие и оръжието на убийството, обаче, това му държание добре изяснява точно съпричастността му към инкриминираното действие. “
Двамата в малцинство заключават, че фактически са събрани единствено косвени доказателства, само че те „ се намират в такава разумна и хронологична връзка едно по отношение на друго, че обуславят един - единствен вероятен извод, че точно подсъдимият Йоан Матев е причинител “.
Според съдията и правосъдната заседателка, налице е...
„... верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират между тях в такава връзка, че обосновават реализирането на незаконното посягане от страна на подсъдимия Йоан Матев по метод, непораждащ и минимално подозрение. “
По отношение размера на вероятно наказние, двамата в крайните си заключения показват, че не е налице нито едно смекчаващо отговорността на Матев събитие. Затова, вземайки поради обстоятелството, че е малолетен и още други условия оферират присъда от 6 години затвор.
" Изолирайки го от обществото в пенитенциарно заведение, от една страна ще се отнеме опцията на подсъдимия да прави други закононарушения, а от друга същият ще има действителна опция да претърпи позитивна смяна на личността си, с оглед и рестриктивния режим в тези заведения, която би могла да докара и до преоценка на главните човешки полезности и поправянето му, което е изцяло постижимо, поради възрастта на подсъдимото лице.
Отделно, по този начин отмереното наказване, би послужило за коректив на възможни настройки за незаконно държание и в останалите членове на обществото “, споделя се в претекстовете.
Прокуратурата към този момент разгласи, че ще стачкува оправдателната присъда пред Софийския апелативен съд.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ