Машини за сувенирни монети популяризират историческото наследство на Кюстендил
Две съвременни машини за сувенирни монети бяха сложени в Кюстендил преди дни. Те разпространяват богатото културно-историческо завещание на района, правейки го налично и въздействащо за туристите, оповестиха от локалната администрация. Инициативата е част от устрема на кметството да трансформира града в различим и прелъстителен туристически център. Само за дни са били продадени над 300 такива монети, споделиха още от Общината.
Сувенирните монети, предлагани от новите машини, са основани по мостри на монета от времето на император Каракала и неповторим жречески щемпел, чиито оригинали се съхраняват в експозиционните зали на Регионалния исторически музей в Кюстендил.
" Идеята е да разпространяваме всичко, което имаме в историческия музей и е намерено на територията на Кюстендил ", сподели за Българска телеграфна агенция кметът Огнян Атанасов. " В случая разпространяваме пауталийските монети и жреческия щемпел ", описа той.
Една от машините за монети е ситуирана в Информационния център на централния площад " Велбъжд " в Кюстендил. Там против пет лв. може да бъде закупено копие на жречески щемпел, който символизира Долния свят, сегашното и божествата. Печатът съставлява необичаен артефакт, свидетелстващ за духовния живот в античността, описа кметът Атанасов.
В Историческия музей в Кюстендил е сложена втората машина, която предлага монети против същата левова стойност. На лицето на монетата е показан храм с Асклепион (храм-светилище, отдадено на Асклепий), а на гърба е ликът на император Каракала. " Направили сме комбиниране сред две монети – лице и тил ", сподели кметът Атанасов.
" Малко градове в България могат да се похвалят с фактa, че на тяхна територия са се секли монети още в дълбока античност. Кюстендил е един от тях ", уточни още той.
В интервала на Римската империя античният град Пауталия е бил важен паметен, административен и балнеологичен център. Благодарение на минералните извори, търговията и стратегическото си местонахождение, градът получава правото да сече лични монети.
Монетарницата на Пауталия работи интензивно от II до III век. Сечените на място монети разкриват културата, статута и икономическото значение на града в римската провинция.
Пауталия сече монети 72 години – от времето на ръководство на император Антонин Пий (138-161 г.) до император Каракала, чието ръководство завършва през 217 година Сечените от провинциалните градове монети са улеснявали търговията на локалния пазар и демонстрират преуспяването на града в икономическо и културно отношение, описа пред Българска телеграфна агенция доцент доктор Светослава Филипова - специалист нумизмат от музея в Кюстендил.
Монетите на Пауталия са сечени единствено от бронз, до момента в който тези, сечени в Рим са златни, сребърни и бронзови. Надписите върху тях, сечени от централната римска власт са на латински език, до момента в който тези върху провинциалните монети са на гръцки.
Върху лицата на пауталийските монети е представян обликът на римския император. От другата страна към показаните облици е ситуиран надпис с името на града Улпия Пауталия. Улпия пред името на града е родовото име на император Траян, като по този метод му се е отдавала респект за основаването на града, описаха още от музея.
Самото име Пауталия значи " изворен град ". Върху гърбовете на някои от монетите е подложен надпис пауталиотон, който значи " монета на пауталийците ". Чрез него се демонстрира смисъла и ролята на популацията му за организацията и ръководството на града.
Въпреки късата дълготрайност на това монетосечене, пауталийската монетарница основава извънредно богата по сюжети продукция, измежду която шедьоври на провинциалното монетосечене, отражение на религиозно – естетическите усети на популацията, описа доцент Филипова.
Поставянето на двете машини дава на посетителите опция не просто да научат за предишното, а да си тръгнат с достоверен знак, въодушевен от действителни археологически находки, показаха от Общината в Кюстендил.
Сувенирните монети, предлагани от новите машини, са основани по мостри на монета от времето на император Каракала и неповторим жречески щемпел, чиито оригинали се съхраняват в експозиционните зали на Регионалния исторически музей в Кюстендил.
" Идеята е да разпространяваме всичко, което имаме в историческия музей и е намерено на територията на Кюстендил ", сподели за Българска телеграфна агенция кметът Огнян Атанасов. " В случая разпространяваме пауталийските монети и жреческия щемпел ", описа той.
Една от машините за монети е ситуирана в Информационния център на централния площад " Велбъжд " в Кюстендил. Там против пет лв. може да бъде закупено копие на жречески щемпел, който символизира Долния свят, сегашното и божествата. Печатът съставлява необичаен артефакт, свидетелстващ за духовния живот в античността, описа кметът Атанасов.
В Историческия музей в Кюстендил е сложена втората машина, която предлага монети против същата левова стойност. На лицето на монетата е показан храм с Асклепион (храм-светилище, отдадено на Асклепий), а на гърба е ликът на император Каракала. " Направили сме комбиниране сред две монети – лице и тил ", сподели кметът Атанасов.
" Малко градове в България могат да се похвалят с фактa, че на тяхна територия са се секли монети още в дълбока античност. Кюстендил е един от тях ", уточни още той.
В интервала на Римската империя античният град Пауталия е бил важен паметен, административен и балнеологичен център. Благодарение на минералните извори, търговията и стратегическото си местонахождение, градът получава правото да сече лични монети.
Монетарницата на Пауталия работи интензивно от II до III век. Сечените на място монети разкриват културата, статута и икономическото значение на града в римската провинция.
Пауталия сече монети 72 години – от времето на ръководство на император Антонин Пий (138-161 г.) до император Каракала, чието ръководство завършва през 217 година Сечените от провинциалните градове монети са улеснявали търговията на локалния пазар и демонстрират преуспяването на града в икономическо и културно отношение, описа пред Българска телеграфна агенция доцент доктор Светослава Филипова - специалист нумизмат от музея в Кюстендил.
Монетите на Пауталия са сечени единствено от бронз, до момента в който тези, сечени в Рим са златни, сребърни и бронзови. Надписите върху тях, сечени от централната римска власт са на латински език, до момента в който тези върху провинциалните монети са на гръцки.
Върху лицата на пауталийските монети е представян обликът на римския император. От другата страна към показаните облици е ситуиран надпис с името на града Улпия Пауталия. Улпия пред името на града е родовото име на император Траян, като по този метод му се е отдавала респект за основаването на града, описаха още от музея.
Самото име Пауталия значи " изворен град ". Върху гърбовете на някои от монетите е подложен надпис пауталиотон, който значи " монета на пауталийците ". Чрез него се демонстрира смисъла и ролята на популацията му за организацията и ръководството на града.
Въпреки късата дълготрайност на това монетосечене, пауталийската монетарница основава извънредно богата по сюжети продукция, измежду която шедьоври на провинциалното монетосечене, отражение на религиозно – естетическите усети на популацията, описа доцент Филипова.
Поставянето на двете машини дава на посетителите опция не просто да научат за предишното, а да си тръгнат с достоверен знак, въодушевен от действителни археологически находки, показаха от Общината в Кюстендил.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ