50 нарушения и две убити момичета по-късно: знаем единствено, че те няма да са последните
Две млади дами си отидоха. Буквално за момент. Вчера по това време са се смеели, разговаряли, може би са възнамерявали лятната си отмора. Днес те са просто част от черната статистика на жертвите на пътя у нас.
Живеем в страна, в която човешкият живот е по-евтин от бутилка олио. И всякога, когато се случи нещо сходно, се гневим, само че нищо не се трансформира.
А на вас в действителност ли ви пука? Че два млади живота са прекратени. Безпричинно и без време. Те в никакъв случай повече няма да се засмеят, няма да усетят дъжда да се стича по лицата им, няма да се влюбят, да честват рождения си ден, да възнамеряват пътешестване. Те към този момент са пръст. Спомен. И болежка. За най-близките си.
А на вас в действителност ли ви пука? Че един водач с 50 нарушавания зад тила си и няколко пъти отнемана брошура нощес се е качил на колата си, натиснал е педала на газта, минал е на алено и край. Отнел е два живота. За секунди. Без да му мигне окото.
А на вас в действителност ли ви пука, че в нашата страна всичко е разрешено? Че някои хора могат да се усещат над закона, че могат да заобикалят наредбите, че могат да лишават живота на другите?
И няма значение за какво и по какъв начин. Важен е единствено фактът. Че едно дребосъче, което от дълго време е трябвало да бъде лишено от правото да ръководи транспортно средство, без значение какво, се е качило на колата си и е премазало до гибел две млади дами.
И не стига, че е лишило живот, ами и най-жалко е избягало от мястото на престъплението. И в този момент се търси.
А на вас в действителност ли ви пука? Че това се случва за следващ път. И че другия път може да е вашето дете, сестра, жена, баба? И докога ще толерираме сходно държание?
На същото това място едно друго момче умъртви журналиста Милен Цветков. В пандиза ли е?
Колко още ще поносим? Колко живота още би трябвало да бъдат отнети, с цел да желаяме съдът да стартира да извършва своите отговорности и законите да бъдат прилагани.
Не сме страна от третия свят. Но нещата тук се случват по-зле и оттова. Парица е кралица на всички места. Дори в правосъдните зали. Докога?
И на вас в действителност ли ви пука? Или сте минали през новината, до момента в който сте търсили място за лятната си отмора?
Така ще бъде. Докато живеем в страна, в която животът е по-евтин от на ниска цена сапун за баня. Подхлъзват ни всекидневно с празни обещания, пускат ни сапунки, залъгват ни, а ние изчезваме от лицето на земята като сапунени мехурчета. Пук. Един след различен. Ден след ден.
Живеем в страна, в която човешкият живот е по-евтин от бутилка олио. И всякога, когато се случи нещо сходно, се гневим, само че нищо не се трансформира.
А на вас в действителност ли ви пука? Че два млади живота са прекратени. Безпричинно и без време. Те в никакъв случай повече няма да се засмеят, няма да усетят дъжда да се стича по лицата им, няма да се влюбят, да честват рождения си ден, да възнамеряват пътешестване. Те към този момент са пръст. Спомен. И болежка. За най-близките си.
А на вас в действителност ли ви пука? Че един водач с 50 нарушавания зад тила си и няколко пъти отнемана брошура нощес се е качил на колата си, натиснал е педала на газта, минал е на алено и край. Отнел е два живота. За секунди. Без да му мигне окото.
А на вас в действителност ли ви пука, че в нашата страна всичко е разрешено? Че някои хора могат да се усещат над закона, че могат да заобикалят наредбите, че могат да лишават живота на другите?
И няма значение за какво и по какъв начин. Важен е единствено фактът. Че едно дребосъче, което от дълго време е трябвало да бъде лишено от правото да ръководи транспортно средство, без значение какво, се е качило на колата си и е премазало до гибел две млади дами.
И не стига, че е лишило живот, ами и най-жалко е избягало от мястото на престъплението. И в този момент се търси.
А на вас в действителност ли ви пука? Че това се случва за следващ път. И че другия път може да е вашето дете, сестра, жена, баба? И докога ще толерираме сходно държание?
На същото това място едно друго момче умъртви журналиста Милен Цветков. В пандиза ли е?
Колко още ще поносим? Колко живота още би трябвало да бъдат отнети, с цел да желаяме съдът да стартира да извършва своите отговорности и законите да бъдат прилагани.
Не сме страна от третия свят. Но нещата тук се случват по-зле и оттова. Парица е кралица на всички места. Дори в правосъдните зали. Докога?
И на вас в действителност ли ви пука? Или сте минали през новината, до момента в който сте търсили място за лятната си отмора?
Така ще бъде. Докато живеем в страна, в която животът е по-евтин от на ниска цена сапун за баня. Подхлъзват ни всекидневно с празни обещания, пускат ни сапунки, залъгват ни, а ние изчезваме от лицето на земята като сапунени мехурчета. Пук. Един след различен. Ден след ден.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ