И Шотландия, и британските еврофоби обезпокоени от събитията в Каталуния
Две категории британци на извънредно разнообразни позиции обявиха, че са обезпокоени от събитията в Каталуния – шотландците, които към този момент организираха един референдум за самостоятелност от Лондон, и английските ефрофоби, написа френският „ Монд “.
През 2014 година референдумът за самостоятелност на Шотландия не съумя за доста малко, само че шотландците в никакъв случай не са крили солидарността си каталунските националисти.
Еврофобите от своя страна виждат в конфликтите в Каталуния проява на неналичието на народна власт в Европейския съюз и доказателство за превъзходството на английския модел, написа кореспондентът на изданието в Лондон Филип Бернар.
„ Нека хората да гласоподават “, сподели шотландската премиерка Никола Стърджън в Twitter, призовавайки Испания да „ промени държанието си, преди някой да бъде съществено ранен “. Лидерът на Шотландската национална партия Стърджън продължи с туитовете в неделя, с цел да изрази „ растящото безпокойствие “ поради фрагментите, идващи от Каталуния. Независимо от нашите възгледи за независимостта, всички би трябвало да осъдим сцените, на които сме очевидци.
Реакцията на английското Външно министерство бе умерена: „ Референдумът е работа на испанското държавно управление и на народа. Бихме желали законът и испанската Конституция да бъдат спазени. Испания е непосредствен съдружник и същински другар, чиято мощ и единение са значими за нас “.
Докато договарянията за Брекзит са в застой, Лондон евентуално не желае да нападна държавно управление, което счита за политически близко и привързано към свободната търговия, разяснява Бернар. Никола Стърджън не пропусна да дефинира като „ срамно слаба “ реакцията на външния министър Борис Джонсън. Според нея „ един същински другар на испанците щеше да им каже, че това, което са създали през днешния ден, е неприятно и нездравословно “.
Шотландските сепаратисти не са единствените на това мнение. По-дискретно лейбъристите също дефинираха като „ недопустим и несъразмерен метода, по който испанските управляващи са реагирали на събитията посредством нападателна полицейска интервенция и затваряне на изборните бюра със мощ “.
В същия звук проевропейските либералдемократи настояха Борис Джонсън да извика испанския дипломат, с цел да изрази неодобрението си за „ неприемливото “ държание на полицията.
Привържениците на Брекзит използваха по собствен метод насилието в Каталуния: „ Ужасно е, че това се случва в страна от Европейски Съюз, без никакво наказание от Брюксел “, сподели Йън Дейл, журналист-еврофоб, до момента в който интервюираше министъра на външната търговия Лиъм Фокс при откриването на конгреса на торите в Манчестър. По-предпазлив, Фокс, въпреки и също войнстващ еврофоб, отбрани „ правото на самоопределение “ и напомни, че Лондон се е отнесъл по-добре с Шотландия – „ Ние се изправихме пред последователите на шотландската самостоятелност и популярност, Богу, ние победихме демократично “, разяснява той.
През 2014 година референдумът за самостоятелност на Шотландия не съумя за доста малко, само че шотландците в никакъв случай не са крили солидарността си каталунските националисти.
Еврофобите от своя страна виждат в конфликтите в Каталуния проява на неналичието на народна власт в Европейския съюз и доказателство за превъзходството на английския модел, написа кореспондентът на изданието в Лондон Филип Бернар.
„ Нека хората да гласоподават “, сподели шотландската премиерка Никола Стърджън в Twitter, призовавайки Испания да „ промени държанието си, преди някой да бъде съществено ранен “. Лидерът на Шотландската национална партия Стърджън продължи с туитовете в неделя, с цел да изрази „ растящото безпокойствие “ поради фрагментите, идващи от Каталуния. Независимо от нашите възгледи за независимостта, всички би трябвало да осъдим сцените, на които сме очевидци.
Реакцията на английското Външно министерство бе умерена: „ Референдумът е работа на испанското държавно управление и на народа. Бихме желали законът и испанската Конституция да бъдат спазени. Испания е непосредствен съдружник и същински другар, чиято мощ и единение са значими за нас “.
Докато договарянията за Брекзит са в застой, Лондон евентуално не желае да нападна държавно управление, което счита за политически близко и привързано към свободната търговия, разяснява Бернар. Никола Стърджън не пропусна да дефинира като „ срамно слаба “ реакцията на външния министър Борис Джонсън. Според нея „ един същински другар на испанците щеше да им каже, че това, което са създали през днешния ден, е неприятно и нездравословно “.
Шотландските сепаратисти не са единствените на това мнение. По-дискретно лейбъристите също дефинираха като „ недопустим и несъразмерен метода, по който испанските управляващи са реагирали на събитията посредством нападателна полицейска интервенция и затваряне на изборните бюра със мощ “.
В същия звук проевропейските либералдемократи настояха Борис Джонсън да извика испанския дипломат, с цел да изрази неодобрението си за „ неприемливото “ държание на полицията.
Привържениците на Брекзит използваха по собствен метод насилието в Каталуния: „ Ужасно е, че това се случва в страна от Европейски Съюз, без никакво наказание от Брюксел “, сподели Йън Дейл, журналист-еврофоб, до момента в който интервюираше министъра на външната търговия Лиъм Фокс при откриването на конгреса на торите в Манчестър. По-предпазлив, Фокс, въпреки и също войнстващ еврофоб, отбрани „ правото на самоопределение “ и напомни, че Лондон се е отнесъл по-добре с Шотландия – „ Ние се изправихме пред последователите на шотландската самостоятелност и популярност, Богу, ние победихме демократично “, разяснява той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ