Две къщи в Стария град са пред срутване, няма как собствениците да бъдат изгонени
Две къщи в Стария град са пред разпад и локалната администрация е безсилна, тъй като притежателите не могат или не желаят да подхващат ограничения. За казуса PlovdivTime описа преди години, само че обстановката продължава да е сериозна.
„ Част от едната постройка се срути, среща се над ул. „ П.Р. Славейков” (ул. „ Панайот Волов”), на скалата. Многократно сме давали наставления на дамата, която населява къщата. Подканяли сме я да ѝ подсигурим различен дом. За страдание на този стадий няма безусловно никакво развиване. Друга такава постройка отново е в региона. Има едно слягане в ъгъла на къщата, което е належащо да се укрепи, с цел да не се допусне самосрутване. В връзка сме със притежателите, само че тук волята и опциите би трябвало да бъдат от тяхна страна”, споделя кметът на регион „ Централен” Георги Стаменов.
Той добави, че с къщата на ул. „ Панайот Волов” обстановката е доста комплицирана, тъй като собственичката продължава да я населява и няма по какъв начин да бъде изгонена от личния си парцел.
„ Рискът е огромен, рисково е, само че нямаме потребни ходове. Тази заплаха е напълно за нея. Няколкократно сме ходили там, само че няма смяна. Тя самата знае рисковете, само че все пак живее в едно помещение от къщата. Каквото е било по силите ни, сме помагали. Но тук отново доближаваме до това, че притежателите на къщи имат прочувствена съгласуваност. Това е техният дом, а в това време нямат средства за ремонт, реституция и консервация”, споделя Стаменов.
Той припомня, че здания като тези имат по-специфична поддръжка, която коства извънредно доста. И е значимо от една страна къщите да бъдат безвредни, а и съхранени за бъдещето.
„ Затова неведнъж и тематиката се е вдигала за опцията на страната и респективно на общината да се намесват при подобен вид проблеми като отремонтират такива здания и по-късно си търсят отмъщение, възобновяване на изразходвания финансов запас. Коментирали сме, че това може да се случва през туристическия налог. Той да бъде повишен и това нарастване да се насочва към такива проблеми, посредством фонд, който е единствено за тази цел – поддръжка и развиване на културното завещание. Още повече, че в огромна степен туристите идват тъкмо поради културно-историческото завещание. Може общината да се намесва след глоба на Общинския съвет”, споделя кметът на „ Централен”. В същото време той напомня, че има чисто юридически спънки. В Закона за културното завещание е заложен текст, че община и страна могат да се намесят.
„ За страдание тези текстове не кореспондират с другото законодателство в България, с цел да се извърши една съществена реституция. А и даже това да не са монументи на културата, с цел да има интервенция от страна на страната или общината, първата стъпка е възлагане на план. По принцип възложител постоянно би трябвало да бъде притежателят. След като този план бъде направен, се издава строително позволение, което би трябвало да се получи персонално от притежателите, с цел да може да бъде изпратено към РДНСК. След което като се стартира, се открива строителна площадка, Акт пример 30. Всички тези следващи актове постоянно се стигат до притежателя. В конституцията е записано, че частната благосъстоятелност е неприкосновена. Въвеждането в употреба също се прави с документи от собственика”, споделя Георги Стаменов.
Така се оказва, че има незаобиколими спънки, които връзват ръцете на локалната власт не просто да избавя здания с реституция и консервация, само че и да предотврати рисковете от сриването им.
„ Всичко би трябвало да се случва с присъединяване на притежателите. В противоположен случай тази къща е обречена. В годините на прехода бяхме очевидци на доста такива действителни обстановки. Най-често притежателите бяха неоткриваеми, до момента в който най-после се стигне до самосрутване на здания или до произшествия – паднали мазилки и орнаментики”, напомня Стаменов. И дава за образец някогашния магазин „ Урал” на ул. „ Райко Даскалов” и в действителност адрес ул. „ Опълченска” 1. Сградата, в която се е помещавала книговезницата на Христо Г. Данов има над 43 са притежателите. Въпреки че имат десетки наставления защо ли не, към днешна дата постройката се разрушава, а е извънредно богата като история, архитектура, орнаментика.
Стаменов признава, че нормално катализатор на вземането на ограничения за такива здания е след случай. Преди това притежателите неглижират риска, че може да увредят непознатото здраве.
Подобен е въпросът и с Къщата с нимфите – доста притежатели и невъзможна процедура. Явно е, че те не си дават сметка, че носят и наказателна отговорност.
Стаменов е безапелационен, че би трябвало да се инициира законодателна смяна и тя би трябвало да пристигна от Община Пловдив.
„ Работи се по подобен вид процедура. Тук да отбележа, че господин Шилев е член на Комисията по просвета в Народното събрание. Разговаряме с него, беседваме и с арх. Петър Петров. Да има едни правила, които да са простички, надлежно да има наказания, които са високи. Да е ясно на всеки притежател на такава постройка по какъв начин би трябвало да бъде стопанисвана”, споделя Стаменов.
Той признава, че като оптимист има вяра, че политическите разлики би трябвало да бъдат загърбени в името на това да бъде избавено културно-историческото наследста и то да се трансформира във визитка на Пловдив.
„ Част от едната постройка се срути, среща се над ул. „ П.Р. Славейков” (ул. „ Панайот Волов”), на скалата. Многократно сме давали наставления на дамата, която населява къщата. Подканяли сме я да ѝ подсигурим различен дом. За страдание на този стадий няма безусловно никакво развиване. Друга такава постройка отново е в региона. Има едно слягане в ъгъла на къщата, което е належащо да се укрепи, с цел да не се допусне самосрутване. В връзка сме със притежателите, само че тук волята и опциите би трябвало да бъдат от тяхна страна”, споделя кметът на регион „ Централен” Георги Стаменов.
Той добави, че с къщата на ул. „ Панайот Волов” обстановката е доста комплицирана, тъй като собственичката продължава да я населява и няма по какъв начин да бъде изгонена от личния си парцел.
„ Рискът е огромен, рисково е, само че нямаме потребни ходове. Тази заплаха е напълно за нея. Няколкократно сме ходили там, само че няма смяна. Тя самата знае рисковете, само че все пак живее в едно помещение от къщата. Каквото е било по силите ни, сме помагали. Но тук отново доближаваме до това, че притежателите на къщи имат прочувствена съгласуваност. Това е техният дом, а в това време нямат средства за ремонт, реституция и консервация”, споделя Стаменов.
Той припомня, че здания като тези имат по-специфична поддръжка, която коства извънредно доста. И е значимо от една страна къщите да бъдат безвредни, а и съхранени за бъдещето.
„ Затова неведнъж и тематиката се е вдигала за опцията на страната и респективно на общината да се намесват при подобен вид проблеми като отремонтират такива здания и по-късно си търсят отмъщение, възобновяване на изразходвания финансов запас. Коментирали сме, че това може да се случва през туристическия налог. Той да бъде повишен и това нарастване да се насочва към такива проблеми, посредством фонд, който е единствено за тази цел – поддръжка и развиване на културното завещание. Още повече, че в огромна степен туристите идват тъкмо поради културно-историческото завещание. Може общината да се намесва след глоба на Общинския съвет”, споделя кметът на „ Централен”. В същото време той напомня, че има чисто юридически спънки. В Закона за културното завещание е заложен текст, че община и страна могат да се намесят.
„ За страдание тези текстове не кореспондират с другото законодателство в България, с цел да се извърши една съществена реституция. А и даже това да не са монументи на културата, с цел да има интервенция от страна на страната или общината, първата стъпка е възлагане на план. По принцип възложител постоянно би трябвало да бъде притежателят. След като този план бъде направен, се издава строително позволение, което би трябвало да се получи персонално от притежателите, с цел да може да бъде изпратено към РДНСК. След което като се стартира, се открива строителна площадка, Акт пример 30. Всички тези следващи актове постоянно се стигат до притежателя. В конституцията е записано, че частната благосъстоятелност е неприкосновена. Въвеждането в употреба също се прави с документи от собственика”, споделя Георги Стаменов.
Така се оказва, че има незаобиколими спънки, които връзват ръцете на локалната власт не просто да избавя здания с реституция и консервация, само че и да предотврати рисковете от сриването им.
„ Всичко би трябвало да се случва с присъединяване на притежателите. В противоположен случай тази къща е обречена. В годините на прехода бяхме очевидци на доста такива действителни обстановки. Най-често притежателите бяха неоткриваеми, до момента в който най-после се стигне до самосрутване на здания или до произшествия – паднали мазилки и орнаментики”, напомня Стаменов. И дава за образец някогашния магазин „ Урал” на ул. „ Райко Даскалов” и в действителност адрес ул. „ Опълченска” 1. Сградата, в която се е помещавала книговезницата на Христо Г. Данов има над 43 са притежателите. Въпреки че имат десетки наставления защо ли не, към днешна дата постройката се разрушава, а е извънредно богата като история, архитектура, орнаментика.
Стаменов признава, че нормално катализатор на вземането на ограничения за такива здания е след случай. Преди това притежателите неглижират риска, че може да увредят непознатото здраве.
Подобен е въпросът и с Къщата с нимфите – доста притежатели и невъзможна процедура. Явно е, че те не си дават сметка, че носят и наказателна отговорност.
Стаменов е безапелационен, че би трябвало да се инициира законодателна смяна и тя би трябвало да пристигна от Община Пловдив.
„ Работи се по подобен вид процедура. Тук да отбележа, че господин Шилев е член на Комисията по просвета в Народното събрание. Разговаряме с него, беседваме и с арх. Петър Петров. Да има едни правила, които да са простички, надлежно да има наказания, които са високи. Да е ясно на всеки притежател на такава постройка по какъв начин би трябвало да бъде стопанисвана”, споделя Стаменов.
Той признава, че като оптимист има вяра, че политическите разлики би трябвало да бъдат загърбени в името на това да бъде избавено културно-историческото наследста и то да се трансформира във визитка на Пловдив.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ