Двама българи живеят втори живот след кръстосана донорска трансплантация в Истанбул
Две дами - туркиня и българка и един българин живеят втори живот с помощта на кръстосана донорска трансплантация, която бе осъществена в медицинския факултет на университета Бахчешехир в Истанбул.
Ето и историята, която реши ориста на шестима души.
Турчинът Мухиттин Огуз, на 63 години, подал молба да стане донор на брачната половинка си Зейнеп, която от четири години била подложена на диализа. А Паулина Бояджиева от България желала да подари бъбрека си на щерка си Ивета Маринова, която от осем години страдала от бъбречна непълнота, съобщи Българска телеграфна агенция.
Поради несъответственост на кръвните групи обаче молбите им не били признати. Тогава те кандидатствали за осъществяване на кръстосана донорска трансплантация.
Шанс за двете дами се оказал българинът Венцислав Венков. Кръвната му група била съвместима с тази на брачната половинка Мария, която можела бъде негов донор.
За да бъдат избавени болните Зейнеп и Ивета, Венкови по свое предпочитание се съгласили да бъдат подложени на кръстосана трансплантация.
Трите интервенции били осъществени по едно и също време от трима хирурзи под управлението на доктор Сойкан Барлас в Медицинския факултет на университета Бахчешехир в Истанбул, в продължение на към 10 часа.
Бъбрекът на Паулина бил сполучливо трансплантиран на Зейнеп Огуз, бъбрекът на Мухиттин Огуз на Венцислав Венков, а на Мария Венкова - на Ивета Маринова.
" Три фамилии, турско и две български, си „ подариха живот " посредством сполучлива кръстосана трансплантация и бяха изписани от болничното заведение след привършване на лекуванията. Те направиха първите си стъпки в новия си живот ", писа осведомителната организация Демирйорен хабер ажансъ.
Ръководителят на кръстосаната интервенция по трансплантацията доктор Сойкан Барлас показва, че този тип интервенции са животоспасяващи.
" В нашата страна има към 24 хиляди пациенти, чакащи за бъбречна трансплантация, и близо 60 хиляди пациенти, които са на диализа. За страдание процентът на даряване на органи от хора в мозъчна гибел у нас е доста невисок и ние се опитваме да спасим живота на пациентите с трансплантации на органи от живи донори. Двойката Венкови от България реши да даде живот на двамата пациенти по лично предпочитание, което е огромен жест от тяхна страна. Операциите на нашите донори, които направиха толкоз огромни жертви за своите близки, извършихме по способ, който разрешава интервенция с дребни белези и оптималната сигурност за пациента ", описа лекарят.
Туркинята Зейнеп Огуз е безпределно признателна на Паулина и на семейство Венкови от България.
" Никога не съм посещавала България, само че от тази страна получих най-ценното - излекуване и здраве, сподели през сълзи Зейнеп Огуз. Напълно се бях отчаяла, когато се разбра, че мъжът ми не може да бъде донор заради несъответственост на кръвните групи, напряко бях изгубила вяра. Но чудото се случи. Никога не съм посещавала България, само че от тази страна, от една българка получих най-ценният подарък - излекуване и здраве. Дори насън не можех да си показва, че една жена от България, която даже не познавам, ще ми бъде донор. Но не щеш ли се случи и безпределно съм им признателна, интервенцията ни свърза като сестри и братя до дъно. "
" В истанбулската болница се събрахме като хора, които не се познавахме и даже приказваме на разнообразни езици, само че се свързахме като сестри и братя в името на живота. Благодарна съм най-много на двойката Венкови, които участваха в тази интервенция, с цел да се реализира трансплантацията. Изключително признателна съм на лекарите в болничното заведение, че съумяха да я извършат и всичко мина наред, че пребивавам втори живот ",казва Ивета Маринова, която е майка на близнаци.
Венцислав Венков споделя, че след изследвания избрал умишлено да се лекува в Истанбул поради изискванията, които предлага турската медицина.
„ Нямаше проблем жена ми да ми даде своя бъбрек. Но когато научихме, че други пациенти ще възстановят здравето си с помощта на нашето присъединяване, се съгласихме да се включим в кръстосана трансплантация. Всъщност аз бях на диализа в продължение на три месеца през това време и изчаках двете фамилии да станат подобаващи за интервенция. Г-н Мухитин ми даде своя бъбрек Съпругата ми го даде на Ивета Маринова. Сега се усещам доста добре, не съм имал никакви проблеми ", описа той.
Съпругата Мария Венкова прибавя: " Взехме това решение без да се колебаем. Защото знаем какъв брой тежка и изтощителна е заболяването. Единствената вяра на тези хора беше кръстосаната трансплантация и да бъдеш част от тяхното възобновяване е неописуемо благополучие. Отсега нататък ние ще живеем в разнообразни страни и градове, само че в една и съща душа ", споделя тя.
Ето и историята, която реши ориста на шестима души.
Турчинът Мухиттин Огуз, на 63 години, подал молба да стане донор на брачната половинка си Зейнеп, която от четири години била подложена на диализа. А Паулина Бояджиева от България желала да подари бъбрека си на щерка си Ивета Маринова, която от осем години страдала от бъбречна непълнота, съобщи Българска телеграфна агенция.
Поради несъответственост на кръвните групи обаче молбите им не били признати. Тогава те кандидатствали за осъществяване на кръстосана донорска трансплантация.
Шанс за двете дами се оказал българинът Венцислав Венков. Кръвната му група била съвместима с тази на брачната половинка Мария, която можела бъде негов донор.
За да бъдат избавени болните Зейнеп и Ивета, Венкови по свое предпочитание се съгласили да бъдат подложени на кръстосана трансплантация.
Трите интервенции били осъществени по едно и също време от трима хирурзи под управлението на доктор Сойкан Барлас в Медицинския факултет на университета Бахчешехир в Истанбул, в продължение на към 10 часа.
Бъбрекът на Паулина бил сполучливо трансплантиран на Зейнеп Огуз, бъбрекът на Мухиттин Огуз на Венцислав Венков, а на Мария Венкова - на Ивета Маринова.
" Три фамилии, турско и две български, си „ подариха живот " посредством сполучлива кръстосана трансплантация и бяха изписани от болничното заведение след привършване на лекуванията. Те направиха първите си стъпки в новия си живот ", писа осведомителната организация Демирйорен хабер ажансъ.
Ръководителят на кръстосаната интервенция по трансплантацията доктор Сойкан Барлас показва, че този тип интервенции са животоспасяващи.
" В нашата страна има към 24 хиляди пациенти, чакащи за бъбречна трансплантация, и близо 60 хиляди пациенти, които са на диализа. За страдание процентът на даряване на органи от хора в мозъчна гибел у нас е доста невисок и ние се опитваме да спасим живота на пациентите с трансплантации на органи от живи донори. Двойката Венкови от България реши да даде живот на двамата пациенти по лично предпочитание, което е огромен жест от тяхна страна. Операциите на нашите донори, които направиха толкоз огромни жертви за своите близки, извършихме по способ, който разрешава интервенция с дребни белези и оптималната сигурност за пациента ", описа лекарят.
Туркинята Зейнеп Огуз е безпределно признателна на Паулина и на семейство Венкови от България.
" Никога не съм посещавала България, само че от тази страна получих най-ценното - излекуване и здраве, сподели през сълзи Зейнеп Огуз. Напълно се бях отчаяла, когато се разбра, че мъжът ми не може да бъде донор заради несъответственост на кръвните групи, напряко бях изгубила вяра. Но чудото се случи. Никога не съм посещавала България, само че от тази страна, от една българка получих най-ценният подарък - излекуване и здраве. Дори насън не можех да си показва, че една жена от България, която даже не познавам, ще ми бъде донор. Но не щеш ли се случи и безпределно съм им признателна, интервенцията ни свърза като сестри и братя до дъно. "
" В истанбулската болница се събрахме като хора, които не се познавахме и даже приказваме на разнообразни езици, само че се свързахме като сестри и братя в името на живота. Благодарна съм най-много на двойката Венкови, които участваха в тази интервенция, с цел да се реализира трансплантацията. Изключително признателна съм на лекарите в болничното заведение, че съумяха да я извършат и всичко мина наред, че пребивавам втори живот ",казва Ивета Маринова, която е майка на близнаци.
Венцислав Венков споделя, че след изследвания избрал умишлено да се лекува в Истанбул поради изискванията, които предлага турската медицина.
„ Нямаше проблем жена ми да ми даде своя бъбрек. Но когато научихме, че други пациенти ще възстановят здравето си с помощта на нашето присъединяване, се съгласихме да се включим в кръстосана трансплантация. Всъщност аз бях на диализа в продължение на три месеца през това време и изчаках двете фамилии да станат подобаващи за интервенция. Г-н Мухитин ми даде своя бъбрек Съпругата ми го даде на Ивета Маринова. Сега се усещам доста добре, не съм имал никакви проблеми ", описа той.
Съпругата Мария Венкова прибавя: " Взехме това решение без да се колебаем. Защото знаем какъв брой тежка и изтощителна е заболяването. Единствената вяра на тези хора беше кръстосаната трансплантация и да бъдеш част от тяхното възобновяване е неописуемо благополучие. Отсега нататък ние ще живеем в разнообразни страни и градове, само че в една и съща душа ", споделя тя.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ