След всичко това не се чудете защо комунистите предадоха България
Две отрязъци от българската преса от 1924 година, когато сигурно българите не са били съветски сътрудници. Вижте реакцията на тогавашното недеформирано българско общество, а също по този начин на тогавашния шеф на Народния спектакъл.
Интересно ми е по какъв начин тогава българските жители са видели, че пиесата се подиграва на българите, а някои настоящи български жители не виждат това и настояват, че пиесата била просто антивоенна комедия. Всъщност тя е блудкава антибългарска комедия! Как пък не е осмят някой сръбски боец агресор или някое сръбско семейство?
Като виждам безпътицата в Народно събрание, от ден на ден си давам сметка, че тя е отражение на безпътицата пред разединения български народ, за който партийната партизанщина е по-важна от нужното единство към национални идеали, свързани с бъдещето. Крайно време е да разберем, че нашият избор не се свежда само сред путинизма на изток и розовите понита на запад! Българският народ постоянно е бил либерален, не е харесвал властническото ръководство, заради което обичайно принадлежи към европейското пространство.
Затова би трябвало да отстояваме единна Европа на нормалността!
Затова би трябвало да помним, че още в притчи Соломонови е казано, че всяко царство, разграничено срещу волята си, запада!
Докога ще пропадаме?
Като приказвам за намесата на Белград в българските каузи към 1924 година, да попитам някой знае ли по какъв начин са въоръжавани българските комунистически метежници през 1923 година?
Иван Михайлов ясно е описал това: Сърбия е прехвърляла оръжие за българските комунисти с ясното схващане, че те ще разрушават българската държавност. След разгрома на метежниците те бягат в Сърбия, където намират леговище и прехрана. Дори им дават и дами. Спомнете си за Любица Ивошевич! След всичко това не се чудете за какво българските комунисти предадоха България!
Днес наследниците на българските комунисти се пребоядисаха на демократи, само че не престават пъкленото безродно дело на предците си!
Текст на Спас Ташев от страницата му във фейсбук. Той е експерт по въпросите на миграцията и българите в чужбина. Завършил е Дипломатическия институт при Министерство на външните работи, УНСС и Тракийски университет. Основател е и пръв шеф на Културно-информационния център на Република България в Скопие и някогашен заместник-председател на Държавната организация за българите в чужбина. Доктор е по статистика и демография в Българска академия на науките.
