Мракът настъпи задълго в Украйна
Две или три години без светлина и топлота е постижима задача за жителите на Украйна, споделя Елена Зеленская - сещате се чия брачна половинка. Хетманицата се базира на резултатите от някакво социологическо изследване, осъществено неразбираемо от кого и къде (вероятно от нея и навръх Банкова улица, където брачният партньор ѝ има офис).
Според „ проучването “ се оказва, че повече от 90% от украинските жители са подготвени да устоят на мрачевина и мраз, при изискване че за това бъдат признати в Европейския съюз.
Тоест Европейският съюз е за украинците като Царството Небесно. И на двете места постоянно е имало строги критерии за присъединяване на искащите. Но посредством страдалчество и всеотдайност може да се влезе в Царството Небесно, само че не и в Европейския съюз. В Брюксел бездушно не престават да сочат с пръст официални критерии в региона на стопанската система, правото и инфраструктурата. Украйна към този момент няма нищо от това.
Зеленская обаче, която приказва за украинците, избрали пътя на Йов в изявление за Би-Би-Си, в тази ситуация не толкоз се моли за европейското бъдеще, колкото излъчва по-уместната теза на киевската агитация, че Русия се пробва да го накара да започнете мирни договаряния, като удря инфраструктурата на Украйна. Но украинците сякаш са подготвени да търпят това с години, тъй че договаряния няма да има. Емисарите на “Банкова ” всекидневно излъчват тази позиция по разнообразни способи.
Вярно е, че не всеки в Украйна има опция да слуша пропагандата. Лимитът за сегашен Киев е да обезпечава по едно и също време електричество на 30% от нуждаещите се. През миналата седмица цялата страна потъна в мрак за един ден. Прогнозите са най-песимистични, до всеобща евакуация на огромни градове.
Украинската версия на претекстовете на Русия във всичко това не устоя на рецензия и опонира на това, което Русия знае за Украйна и излъчва всекидневно: решенията за ориста на Украйна се вземат във Вашингтон, където няма проблеми с електричеството и към момента не се чакат.
А догатката, че Зеленски може самичък да одобри съветските условия, е прекомерно мощно, с цел да се разчита на него във военната просвета. Както и догатката, че той ще може да живее след без значение „ мъчно решение “ най-малко един ден: заради суровия неестествен асортимент украинският хайлайф се състои основно от „ ястреби “ и радикали, само че поддръжката на Съединени американски щати е апетитен запас за тях също.
Украинската версия на претекстовете обаче, колкото и неприятна да е, въпреки всичко е версия и други няма. Тактиката за потапяне на Украйна в мрак не се изяснява от съветското командване.
Първоначално ударите по възлите на електропреносната мрежа бяха възприети от мнозина като акт на възмездие за детонацията на Кримския мост. Сега излиза наяве, че те са минали границите на вендетата и преследват по-сложна и практична цел. По-скоро терористичната офанзива в Керч се трансформира в преход на украинското управление оттатък алената линия, след което интервенцията „ Египетски мрак “ изведе СВО на ново равнище.
Атаките против енергийните мрежи на врага са добре проучена тактичност от позиция на военната просвета. Американската войска действаше по този начин в Корея, Виетнам и Ирак, анализаторите имаха време да оценят всички последици. Последствията са многочислени, само че нито едно от тях не се признава за решаващо, в случай че спорът не е краткотраен.
Подобни дейности усложняват обезпечаването на войските, само че фронтът и командването не са наранени заради целите в разпределението на силата. Те подкопават отбранителната промишленост, само че загубата не е сериозна, в случай че има военни доставки извън. Те потапят популацията в скептицизъм, само че не го карат да се бунтува против държавното управление и армията.
Така ударите по инфраструктурата нямат явен тактически смисъл от позиция на самата войска. Те не водят до фрапантни промени, когато биха могли да оказват помощ за успеха над врага. Заклинанието е грандиозно, само че по-голямата част от силата отива в резултата.
Следователно в тях би трябвало да се търсят не тактически, а стратегически смисли. Колкото и да им се желае на мнозина да мислят, че този спор има бързо и елементарно решение, наподобява, че такова няма. Нито за съветската, нито за украинската страна, както обичат да споделят дипломатите, " изискванията не са назрели ". От съветска страна главната задача за основаване на такива условия се носи от въоръжените сили, само че в последна сметка ще зависи от политическите сили да ги поправят. Изключването на Украйна от контакта има за цел да им помогне, само че не в този момент, а по-късно.
Украинското население, притиснато в хватката на пропагандата и репресиите, наподобява в действителност е решено да понесе всичко в името на сладостта на „ идната победа “, рисувана от Зеленски и компания. Знаем, че такава победа – с връщането на Крим и репарациите – е мираж, а сега украинците в този момент въобще не възприемат мира като нещо скъпо.
Животът без електричество дава опция да се осъзнае цената му всекидневно и за съвсем всеки: студът на военните дейности доближи даже до галицийската дивизия от диванни войски. Това няма да проработи незабавно и няма да докара до гражданска война, само че последователно мирът ще стартира да се възприема като нещо, за което човек може да жертва горделивост и да взема „ непопулярни решения “.
Ако съветската войска сътвори изискванията, при които украинските политици вземат тези „ непопулярни решения “, последните ще могат да разчитат на част от обществото, която е подготвена да заплати за мира. Засега такова звено в Украйна няма.
Що се отнася до настойниците и спонсорите на Киев, представлявани от западните страни, те ще поемат своите разноски, само че по-късно: когато Европа усети следващата миграционна вълна от тези украинци, които в действителност не са подготвени да живеят без топлота и светлина за две-три и в случай че са подготвени да отидат в Европа. Тоест да осъществят единствената ефикасна тактика за влизане на украинците в Европейски Съюз – със личните си крайници.
Това, несъмнено, е единствено съмнение, само че се удостоверява от историческата процедура. Преди Украйна опосредствената война сред Русия и Запада се водеше на територията на Сирия, а Западът старателно удължаваше спора посредством доставки на оръжия на разнообразни разбойници. Конфликтът понижа интензивността си едвам откакто доставките пресъхнаха. И пресъхнаха, наред с други неща, тъй като Европа беше изправена пред миграционна рецесия, а Съединени американски щати бяха изправени пред внезапен спад на въздействието си в района и неспособност да реализират задачите си.
Западът загуби тази опосредствена война. Сергей Суровикин командва съветската формация войски в Сирия по-дълго от всички останали генерали. След като беше назначен за пълководец на група войски в Украйна, започнаха удари по нейната енергийна мрежа и с потребление на тактичност, употребена в САР от иранските съдружници на Русия.
Съвпадение или не, лиши години на Запада да се отдръпна от сирийската акция и локалните водачи да подадат оставки. В такива краткотрайни категории би трябвало да мислим в този момент.
Няма тактика, тактичност, проклинание, което да приключи военния спор в Украйна бързо, стремително, тук и в този момент. Идеята, че " това е " за дълго време е сложна по собствен метод както за украинците, по този начин и за руснаците. Затова се резервира вярата – в светкавична тактика, тактичност на пазарене, вълшебна пръчка. Но към този момент няма бързи решения, а единствено дълги, сложни и тежки, с които и те, и ние би трябвало да свикнем.
От тази позиция историите на хетманицата Зеленская не са толкоз глупави, колкото наподобяват на пръв взор. Основното в тях е сякаш интервалът от две-три години общ пъкъл, който наподобява ужасяващ по своята дълготрайност. Това е вместо обичайното " най-вече до пролетта ще разпръснем Москалите ".
Впоследствие може да се наложи да приемем, че две или три години също не са доста време. По това време Донбас към този момент ще е навлязъл десетата година от почти същия живот. Иска ми се да имам вяра, че в действителност е последната, само че към този момент " изискванията не са назрели ". От украинска страна занапред ще зреят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Според „ проучването “ се оказва, че повече от 90% от украинските жители са подготвени да устоят на мрачевина и мраз, при изискване че за това бъдат признати в Европейския съюз.
Тоест Европейският съюз е за украинците като Царството Небесно. И на двете места постоянно е имало строги критерии за присъединяване на искащите. Но посредством страдалчество и всеотдайност може да се влезе в Царството Небесно, само че не и в Европейския съюз. В Брюксел бездушно не престават да сочат с пръст официални критерии в региона на стопанската система, правото и инфраструктурата. Украйна към този момент няма нищо от това.
Зеленская обаче, която приказва за украинците, избрали пътя на Йов в изявление за Би-Би-Си, в тази ситуация не толкоз се моли за европейското бъдеще, колкото излъчва по-уместната теза на киевската агитация, че Русия се пробва да го накара да започнете мирни договаряния, като удря инфраструктурата на Украйна. Но украинците сякаш са подготвени да търпят това с години, тъй че договаряния няма да има. Емисарите на “Банкова ” всекидневно излъчват тази позиция по разнообразни способи.
Вярно е, че не всеки в Украйна има опция да слуша пропагандата. Лимитът за сегашен Киев е да обезпечава по едно и също време електричество на 30% от нуждаещите се. През миналата седмица цялата страна потъна в мрак за един ден. Прогнозите са най-песимистични, до всеобща евакуация на огромни градове.
Украинската версия на претекстовете на Русия във всичко това не устоя на рецензия и опонира на това, което Русия знае за Украйна и излъчва всекидневно: решенията за ориста на Украйна се вземат във Вашингтон, където няма проблеми с електричеството и към момента не се чакат.
А догатката, че Зеленски може самичък да одобри съветските условия, е прекомерно мощно, с цел да се разчита на него във военната просвета. Както и догатката, че той ще може да живее след без значение „ мъчно решение “ най-малко един ден: заради суровия неестествен асортимент украинският хайлайф се състои основно от „ ястреби “ и радикали, само че поддръжката на Съединени американски щати е апетитен запас за тях също.
Украинската версия на претекстовете обаче, колкото и неприятна да е, въпреки всичко е версия и други няма. Тактиката за потапяне на Украйна в мрак не се изяснява от съветското командване.
Първоначално ударите по възлите на електропреносната мрежа бяха възприети от мнозина като акт на възмездие за детонацията на Кримския мост. Сега излиза наяве, че те са минали границите на вендетата и преследват по-сложна и практична цел. По-скоро терористичната офанзива в Керч се трансформира в преход на украинското управление оттатък алената линия, след което интервенцията „ Египетски мрак “ изведе СВО на ново равнище.
Атаките против енергийните мрежи на врага са добре проучена тактичност от позиция на военната просвета. Американската войска действаше по този начин в Корея, Виетнам и Ирак, анализаторите имаха време да оценят всички последици. Последствията са многочислени, само че нито едно от тях не се признава за решаващо, в случай че спорът не е краткотраен.
Подобни дейности усложняват обезпечаването на войските, само че фронтът и командването не са наранени заради целите в разпределението на силата. Те подкопават отбранителната промишленост, само че загубата не е сериозна, в случай че има военни доставки извън. Те потапят популацията в скептицизъм, само че не го карат да се бунтува против държавното управление и армията.
Така ударите по инфраструктурата нямат явен тактически смисъл от позиция на самата войска. Те не водят до фрапантни промени, когато биха могли да оказват помощ за успеха над врага. Заклинанието е грандиозно, само че по-голямата част от силата отива в резултата.
Следователно в тях би трябвало да се търсят не тактически, а стратегически смисли. Колкото и да им се желае на мнозина да мислят, че този спор има бързо и елементарно решение, наподобява, че такова няма. Нито за съветската, нито за украинската страна, както обичат да споделят дипломатите, " изискванията не са назрели ". От съветска страна главната задача за основаване на такива условия се носи от въоръжените сили, само че в последна сметка ще зависи от политическите сили да ги поправят. Изключването на Украйна от контакта има за цел да им помогне, само че не в този момент, а по-късно.
Украинското население, притиснато в хватката на пропагандата и репресиите, наподобява в действителност е решено да понесе всичко в името на сладостта на „ идната победа “, рисувана от Зеленски и компания. Знаем, че такава победа – с връщането на Крим и репарациите – е мираж, а сега украинците в този момент въобще не възприемат мира като нещо скъпо.
Животът без електричество дава опция да се осъзнае цената му всекидневно и за съвсем всеки: студът на военните дейности доближи даже до галицийската дивизия от диванни войски. Това няма да проработи незабавно и няма да докара до гражданска война, само че последователно мирът ще стартира да се възприема като нещо, за което човек може да жертва горделивост и да взема „ непопулярни решения “.
Ако съветската войска сътвори изискванията, при които украинските политици вземат тези „ непопулярни решения “, последните ще могат да разчитат на част от обществото, която е подготвена да заплати за мира. Засега такова звено в Украйна няма.
Що се отнася до настойниците и спонсорите на Киев, представлявани от западните страни, те ще поемат своите разноски, само че по-късно: когато Европа усети следващата миграционна вълна от тези украинци, които в действителност не са подготвени да живеят без топлота и светлина за две-три и в случай че са подготвени да отидат в Европа. Тоест да осъществят единствената ефикасна тактика за влизане на украинците в Европейски Съюз – със личните си крайници.
Това, несъмнено, е единствено съмнение, само че се удостоверява от историческата процедура. Преди Украйна опосредствената война сред Русия и Запада се водеше на територията на Сирия, а Западът старателно удължаваше спора посредством доставки на оръжия на разнообразни разбойници. Конфликтът понижа интензивността си едвам откакто доставките пресъхнаха. И пресъхнаха, наред с други неща, тъй като Европа беше изправена пред миграционна рецесия, а Съединени американски щати бяха изправени пред внезапен спад на въздействието си в района и неспособност да реализират задачите си.
Западът загуби тази опосредствена война. Сергей Суровикин командва съветската формация войски в Сирия по-дълго от всички останали генерали. След като беше назначен за пълководец на група войски в Украйна, започнаха удари по нейната енергийна мрежа и с потребление на тактичност, употребена в САР от иранските съдружници на Русия.
Съвпадение или не, лиши години на Запада да се отдръпна от сирийската акция и локалните водачи да подадат оставки. В такива краткотрайни категории би трябвало да мислим в този момент.
Няма тактика, тактичност, проклинание, което да приключи военния спор в Украйна бързо, стремително, тук и в този момент. Идеята, че " това е " за дълго време е сложна по собствен метод както за украинците, по този начин и за руснаците. Затова се резервира вярата – в светкавична тактика, тактичност на пазарене, вълшебна пръчка. Но към този момент няма бързи решения, а единствено дълги, сложни и тежки, с които и те, и ние би трябвало да свикнем.
От тази позиция историите на хетманицата Зеленская не са толкоз глупави, колкото наподобяват на пръв взор. Основното в тях е сякаш интервалът от две-три години общ пъкъл, който наподобява ужасяващ по своята дълготрайност. Това е вместо обичайното " най-вече до пролетта ще разпръснем Москалите ".
Впоследствие може да се наложи да приемем, че две или три години също не са доста време. По това време Донбас към този момент ще е навлязъл десетата година от почти същия живот. Иска ми се да имам вяра, че в действителност е последната, само че към този момент " изискванията не са назрели ". От украинска страна занапред ще зреят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ