Кметът на Босилеград запя „Хубава си, моя горо“
Две групи самодейци от Подбалкана пяха „ Хубава си, моя горо “ дружно с българите от Босилеград, играха дружно нашенски хора и си спомниха историята.
" Единодушни сме, че изкуствено основаната граница от режимите в двете страни в предишното към този момент не ни разделя ", съобщи в прочувствен роман Катя Калинова от Кърнаре. Тя е член на певческата група към читалището в селото. Катя напуснала родния край когато била на 15 години, като финансист направила кариера в столицата, а преди няколко години, когато се пенсионирала, се прибрала от София в родното село. Тук, споделя тя, открих нови другари и човешка топлота, и скоро получих покана да се причисля към певческата група към читалището.
Певците от Кърнаре, дружно със симпатизанти от селото и фолклорния отбор „ Жар “ от Ведраре, участваха в Международния фолклорен фестивал „ Босилеградско краище пее и танцува “.
Босилеградчани изключително се гордеят с паметника на Васил Левски в центъра на града, а ние като представители на общината, в която се е родил Апостола, посетихме и това свято място и поднесохме венец от жителите на Кърнаре и от кмета на селото Боньо Бонев, описа Катя.
Самодейците от Карловския край бяха единствено два дни в Босилеград, само че общуването им с нашите сънародници там разпалило мощни родолюбиви усеща и в техните сърца, и в сърцата на нашенци оттатък западната граница.
Пристигнахме в Босилеград рано следобяд, посрещнаха ни уредниците на фестивала. За нашата група отговаряше Горан Георгиев от Културния център към общината. Малкото и безшумно градче, скътаното измежду балкани и зеленина, с къщите, чиито, прозорци са обсипани с доста цветя, пленяваше с уюта. А вечерта, когато започнаха осъществяванията на фолклорните групи от България, Сърбия и Македония, то се оживи и извърши с въодушевление. Това въодушевление продължи и по време на вечерята, която бе проведена за участниците във фестивала. Наш хазаин бе кметът на Босилеград Владимир Захариев. Той пя и танцува с нас и от самото начало персонално правеше видеозапис на вечерта. А когато по негова молба ръководителката на нашата група Нонка Петрова подхвана ’’ Хубава си, моя горо ‘’, Владо Захариев запя с нея.
Българският дух извърши салона, всички подеха песента, а в очите на доста от нас блеснаха сълзи, разгорещено изясни Катя Калинова.
Фестивалът траял на идващия ден в село Извор, на 4 километра от Босилеград. Там отбелязвали Илинден, по тази причина курбан в чест на празника събрал локалните хора и гостите. " Тържеството пред църквата в село Извор събра доста хора. Селото едвам наброява 100 поданици, само че на този празник то бе неизмеримо многочислено. Заедно с локалните от селото и района, бяха пристигнали и босилеградчани, пристигнали особено за празника от Англия, Белгия други краища на Европа. А кметът Владо Захариев се здрависваше с всеки, след това сграбчи акордеона и засвири обичаните национални песни. Ние още веднъж пяхме и танцувахме пред отзивчивата и обичаща българската ария и музика аудитория,, спомня си Катя.
Домакинът на българите Горан Георгиев от Културния център им посочил залата с доста картини на известни художници, рисувани след войната от 1991 година. А от една добре тапицирана кожена врата на кабинет ги гледал дребен портрет на Христо Ботев, което още повече развълнувало нашенците. Те надникнали и в босилеградската библиотека и останали изумени - била цялостна с български книги, събирани с години, добре съхранени и с голям брой читатели от града и покрайнините му.
Босилеградска община се състои от 37 села и наброява към 10 000 население. 90 на 100 от хората са с български корен, разказал пред гостите от България Владо Захариев. Той подчертал, че българите в Босилеград са признателни на сръбската страна, по тази причина че им дава условия да живеят със фамилиите си тук, да се трудят, а те се усещат признателни и се стараят да съблюдават законите на страната.
В тази дребна община има няколко цеха - дърводелски, за долни дрехи и за чорапи. В трикотажния завод работят 73 индивида, наклонността е да станат 200, а продукцията съумяла да излезе на пазарите в Италия и Дания. В селата съвсем всеки се занимава с отглеждане на животни и земеделие.
И от нашите села и градове доста хора потеглят из Европа, както при вас, само че ние го одобряваме като обикновено. Щастливи сме, че изкуствено основаната граница от режимите в двете страни към този момент не ни разделя и може да пътуваме умерено до България. Много наши поданици имат двойно поданство. Но ни е мъчително, когато нас, българите, ни съпоставят с македонци и косовари, когато желаеме документи за българско поданство, признал още Владо Захариев.
" Моят спонтанен диалог с кмета на Босилеград приключи с молба от неговата страна. Владо Захариев изиска да предадем на нашите сънародници в България да им гостуват, да се срещат с българите в Босилеград, да посетят църквата, да възпламенят свещичка и да не ги не помнят. Колко малко и човешко искане, завърши описа си Катя Калинова.
" Единодушни сме, че изкуствено основаната граница от режимите в двете страни в предишното към този момент не ни разделя ", съобщи в прочувствен роман Катя Калинова от Кърнаре. Тя е член на певческата група към читалището в селото. Катя напуснала родния край когато била на 15 години, като финансист направила кариера в столицата, а преди няколко години, когато се пенсионирала, се прибрала от София в родното село. Тук, споделя тя, открих нови другари и човешка топлота, и скоро получих покана да се причисля към певческата група към читалището.
Певците от Кърнаре, дружно със симпатизанти от селото и фолклорния отбор „ Жар “ от Ведраре, участваха в Международния фолклорен фестивал „ Босилеградско краище пее и танцува “.
Босилеградчани изключително се гордеят с паметника на Васил Левски в центъра на града, а ние като представители на общината, в която се е родил Апостола, посетихме и това свято място и поднесохме венец от жителите на Кърнаре и от кмета на селото Боньо Бонев, описа Катя.
Самодейците от Карловския край бяха единствено два дни в Босилеград, само че общуването им с нашите сънародници там разпалило мощни родолюбиви усеща и в техните сърца, и в сърцата на нашенци оттатък западната граница.
Пристигнахме в Босилеград рано следобяд, посрещнаха ни уредниците на фестивала. За нашата група отговаряше Горан Георгиев от Културния център към общината. Малкото и безшумно градче, скътаното измежду балкани и зеленина, с къщите, чиито, прозорци са обсипани с доста цветя, пленяваше с уюта. А вечерта, когато започнаха осъществяванията на фолклорните групи от България, Сърбия и Македония, то се оживи и извърши с въодушевление. Това въодушевление продължи и по време на вечерята, която бе проведена за участниците във фестивала. Наш хазаин бе кметът на Босилеград Владимир Захариев. Той пя и танцува с нас и от самото начало персонално правеше видеозапис на вечерта. А когато по негова молба ръководителката на нашата група Нонка Петрова подхвана ’’ Хубава си, моя горо ‘’, Владо Захариев запя с нея.
Българският дух извърши салона, всички подеха песента, а в очите на доста от нас блеснаха сълзи, разгорещено изясни Катя Калинова.
Фестивалът траял на идващия ден в село Извор, на 4 километра от Босилеград. Там отбелязвали Илинден, по тази причина курбан в чест на празника събрал локалните хора и гостите. " Тържеството пред църквата в село Извор събра доста хора. Селото едвам наброява 100 поданици, само че на този празник то бе неизмеримо многочислено. Заедно с локалните от селото и района, бяха пристигнали и босилеградчани, пристигнали особено за празника от Англия, Белгия други краища на Европа. А кметът Владо Захариев се здрависваше с всеки, след това сграбчи акордеона и засвири обичаните национални песни. Ние още веднъж пяхме и танцувахме пред отзивчивата и обичаща българската ария и музика аудитория,, спомня си Катя.
Домакинът на българите Горан Георгиев от Културния център им посочил залата с доста картини на известни художници, рисувани след войната от 1991 година. А от една добре тапицирана кожена врата на кабинет ги гледал дребен портрет на Христо Ботев, което още повече развълнувало нашенците. Те надникнали и в босилеградската библиотека и останали изумени - била цялостна с български книги, събирани с години, добре съхранени и с голям брой читатели от града и покрайнините му.
Босилеградска община се състои от 37 села и наброява към 10 000 население. 90 на 100 от хората са с български корен, разказал пред гостите от България Владо Захариев. Той подчертал, че българите в Босилеград са признателни на сръбската страна, по тази причина че им дава условия да живеят със фамилиите си тук, да се трудят, а те се усещат признателни и се стараят да съблюдават законите на страната.
В тази дребна община има няколко цеха - дърводелски, за долни дрехи и за чорапи. В трикотажния завод работят 73 индивида, наклонността е да станат 200, а продукцията съумяла да излезе на пазарите в Италия и Дания. В селата съвсем всеки се занимава с отглеждане на животни и земеделие.
И от нашите села и градове доста хора потеглят из Европа, както при вас, само че ние го одобряваме като обикновено. Щастливи сме, че изкуствено основаната граница от режимите в двете страни към този момент не ни разделя и може да пътуваме умерено до България. Много наши поданици имат двойно поданство. Но ни е мъчително, когато нас, българите, ни съпоставят с македонци и косовари, когато желаеме документи за българско поданство, признал още Владо Захариев.
" Моят спонтанен диалог с кмета на Босилеград приключи с молба от неговата страна. Владо Захариев изиска да предадем на нашите сънародници в България да им гостуват, да се срещат с българите в Босилеград, да посетят църквата, да възпламенят свещичка и да не ги не помнят. Колко малко и човешко искане, завърши описа си Катя Калинова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ