Две години. Толкова време продължава съдебният спор между милиардера Рупърт

Две години. Толкова време продължава правосъдният спор сред милиардера Рупърт Мърдок и неговите наследници. В основата на всичко са парите. Или по-точно - по какъв начин бизнес империята да премине в ръцете на идващото потомство.

Когато през септември предприемачът и децата му въпреки всичко съумяха да реализират съглашение за делене на имуществото, всички видяха какъв брой е значимо едно семейство да има явен проект, когато става дума за такива разногласия. В противоположен случай нещата може доста бързо да поемат в неверна посока.

В тази история образецът с Мърдок е неприятен. Но има и положителни - богати фамилии, които с разсъдък и успокоение вземат решение такива въпроси, тъй че бизнесът да не пострада.

Шотландският производител на бисквити Walker`s Shortbread е един от най-големите експортьори на храни, а присъщите им червени кутии могат да се видят в магазините на съвсем всяко летище. Компанията е учредена през 1898 година от Джоузеф Уокър, а през днешния ден се ръководи от неговия правнук Ники Уокър. Според него фамилният бизнес съставлява „ консорциум от братовчеди “.

Всички от фамилията могат да работят за компанията. И всеки може да каже с какво тъкмо би желал да се занимава. Което не значи, че желанието му ще се сбъдне незабавно.

„ Нашият проект за заместничество споделя следното: в случай че желаете да работите тук, има място за вас. Компанията непрестанно се уголемява, може да се усъвършенствате и да растете в кариерата “, споделя той пред BBC.

Спорове постоянно има, прибавя Уокър. Но убеждението в фамилията е, че решенията би трябвало постоянно да са в интерес на бизнеса. Освен това Уокър нямат проблем с привличането на външни специалисти. Нито пък ги тормози, в случай че съветът на шефовете е формиран от хора отвън фамилията.

От решаващо значение за фамилния бизнес е съставянето на проект за заместничество, посредством който да се преодолеят разликите сред уменията, нужни през днешния ден, и тези на бъдещето, споделя ръководещият шеф на международната компания за набиране на личен състав “Robert Half ” - Чарли Груб.

„ Личните връзки и страстите могат да са същинско предизвикателство, когато настъпи моментът за заместничество. Изискват се умения да се дистанцираш от това и да признаеш, че има разлика сред това да си бизнес водач и фамилен човек “, акцентира Груб.

Твърде постоянно обаче точно със гибелта на създателя на един бизнес положението на компанията внезапно се утежнява, тъй като неговите наследници отхвърлят да гледат в бъдещето. А от време на време виновност за това имат и самите създатели.

Проучване на платформата за разгласи “Robert Half ” сочи, че четирима от всеки 10 бизнес водачи в Канада не са показали кой да заеме мястото им. А в това време е ясно, чe неналичието на явен проект постоянно води до банкрут или продажба на компанията.

Майк Бронер е началник на калифорнийската компания Dr. Bronner`s, известна в Съединени американски щати със своите сапуни, лосиони и паста за зъби. Компанията е учредена от дядото на Майк - Емануел Бронер, през 1948 година Дядото не оставя никакви документи, нито пък проект за това по какъв начин би трябвало да се развива бизнесът.

Неговият наследник поема щафетата и ръководи доникъде на 90-те години, когато се отдръпва заради влошено здраве. Още при първото заместничество на бизнеса се схваща, че нещо куца в този развой. Дядото оставя компанията с над 2 млн. $ данъчни отговорности - проблем, с който наследникът му би трябвало да се оправи.

„ Поучихме се от това. Днес мислим за идващите след нас. И чак когато можем да подсигуряваме, че най-малко още две генерации ще се занимават с бизнеса, можем да сме сигурни, че компанията ще действа по верния метод “, споделя Майк.

Той самият се надява, че децата му ще го наследят. Макар че все още причините на сина му са следните: харесва му да е шеф - и компанията да му заплаща обяда.

Една от сполучливите тактики, когато се възнамерява заместничество, е децата овреме да бъдат привлечени в компанията. Това прави Марк Мишлен, притежател на месарския магазин St James Town Steak and Chops в Торонто. И двамата му сина работят с него и се готвят да поемат бизнеса, откакто татко им се отдръпна.

„ Според мен е най-добре бизнесът да остане фамилен. Клиентите също харесват това. Много пъти ми споделят: „ О, това са към този момент три генерации. Помня по какъв начин татко ти ме черпеше, когато бях дребен “, споделя Мишлен.

„ Да имаш фамилен бизнес на няколко генерации е същинска привилегия “, показва пък шотландецът Уокър.

А опцията всичко построено от теб да бъде наследено от децата ти е нещо ужасно. Но това не трябва да се приема за даденост.

„ От личен опит мога да кажа, че на мен ми бяха дадени доста грижи и доста насоки. И в този момент е мой ред да направя същото за идващото потомство “, споделя Уокър.