Майката на Ники Терзиев две години след смъртта му: Убиецът му Бейтула се разхожда на свобода с благословията на държавата!
Две години след гибелта на Никола Терзиев килърът му Бейтула Исмаил към момента е на независимост и кара. Почернената майка на момчето, Анелия Терзиева, е посветила живота и напъните си на това да повлияе за промени в законодателството, които да противодействат на войната по пътищата. Тя е на мнение, че страната е съизвършител на килъра Бейтула. Ето какво още показа за Varna24.bg почернената майка:
" На 20 септември чакаме удостоверение на присъдата от Висшия касационен съд. От там нататък се надяваме, че килърът ще си получи заслуженото и ще влезе в пандиза. Бейтула продължава да кара, книжката не му е отнета до произнасянето на съда. Такъв е закона.
За две години се случиха и някои хубави неща, само че нищо обвързвано с дейности на страната. През ноември предходната година се обединихме доста неправителствени организации, специалисти, потърпевши в произшествия и близки на починали, и създадохме Институт по пътна сигурност. Колегите на благосклонност изготвят мнения за всичко, което им прави усещане като нередности по пътищата на България. Тези мнения остават в чекмеджетата на номенклатурата.
Денят преди огромната злополука край Своге, лишила живота на 17 индивида, нашите сътрудници издадоха мнение тъкмо за този пътен сектор, че е доста рисково, че има нередности в мантинелата, в настилката, в обезопасяване на скалната маса и други Ден по-късно стана най-страшното. По малкия екран се юрнаха министри, прокурори и експерти да се упрекват взаимно. Защото в тая злополука са наранени 11 институции. Но ще го отнесе единствено водача. Някоя дребна риба по веригата може да бъде осъдена, с цел да има изкупителна жертва и да не се пречи на по-нататъшните далавери. Защото в този момент никой не носи лична отговорност при злополука.
Аз дълго време упреквах единствено килъра на моя наследник за това, че е предизвикал гибелта му. Но осъзнах, че виновност носи страната и системата, която ръководи пътната сигурност. Бейтула има богато престъпно минало. Убил е жена на пешеходна пътека. Награден е с условна присъда. Има куп актове за нарушавания, отнемана му е книжката за превишена скорост и нападателно държание на пътя и страната не е реагирала с нищо на това държание. Той е с толкоз стабилно възприятие за безотговорност, че си разрешава да кара с 220 км.ч., с модифицирана кола, с благословията на страната! И при последния случай край Своге ние всички се нахвърляме върху водача. Той несъмнено има виновност, само че къде е системата за ръководство на пътя? Няма непогрешим човек.
Системата е за това да минимализира следствията от грешката на даден човек. Трябва да има доста съществени промени. 30 часа шофьорски курсове не възпитават по никакъв метод възприятие за отговорност в един млад лидер. Те ти дават единствено право да държиш вярно кормилото. Затова в идея се е трансформирало за мен да убедя ръководещите в това, че е нужно да бъде въведен час по пътна сигурност в учебно заведение. Задължителен предмет като всички останали часове. Защото от това дали не мога да различа Бах от Бетовен не ми зависи живота, само че от културата на пътя зависи. Опитвам се също по този начин да убедя ръководещите, че би трябвало да бъде въведен терминът " пътно ликвидиране ". Убиецът на моя наследник е нарушил три закона съзнателно, а се третира като непредумишлено ликвидиране. Ако той знае, че ще лижи най-малко 10 години дали щеше да кара с 220 км.в? ", разяснява Анелия Терзиева.
Ето и нейното послание към всички, които на пътя натискат педала на газта на мощните си коли с възприятието за величие и с цялостната безнаказаност към останалите участници в придвижването:
" Искам тези хора да отделят от живота си единствено един час, да се усамотят и да си помислят какво биха претърпели, в случай че в една слънчева заран до момента в който си пият кафето позвъни полицията както при мен на вратата и ми споделя:
" Ти повече нямаш наследник! "...Нека за момент си показват погребението на обичан човек, по какъв начин го засипват с два тона пръст...Да си показват по какъв начин след погребението влизат в неговата стая, виждат движимостите и осъзнаят, че тези движимости в никакъв случай повече няма да бъдат докосвани от него, няма да има кой да ги употребява...Ако си показват това ще се приближат на една милионна част до мен и болката, която изпитвам аз и другите родители, изгубили децата си. Защото по-жестока болежка няма. Ние стопираме да живеем. Ние вегетираме. Няма за кого да живеем. Чувстваме се ненужни, изоставени. И изпитваме яд. Затова, че твоето дете е имало право да живее живота си, да посреща изгрева, да бъде с приятелите си и всичко това му е отнето с благословията на страната. Тук е момента да благодаря на шефа на КАТ Варна Петко Камбуров. Само след една моя молба по телефона през вчерашния ден обезопаси мястото, където моето момче беше убито, с цел да можем ние да му отдадем респект. Мило е, ненадейно е, когато някой, който има власт направи подобен жест ", добави Нели Терзиева.
Анелия изпрати и стих, написан от близка на фамилията във връзка годишнината от гибелта на Ники Терзиев:
Спите ли спокойно-мен ме няма,
за вас съм жертва, тъга за едни,
след мен настъпи тишина огромна,
крещи ми се,но душата ми мълчи.
Един съм аз за мама, за приятели,
поредна последователност за вас,
сърцето ми покоя не откри
щом всички вие викате без глас.
Простете младостта неизживяна,
бляновете детски ми простете,
в ръце вземете ориста пропиляна,
вярата - и нея ми вземете!!!
Не ще да има мир на оня свят
щом на земята смирено си вървите
още какъв брой ориси ще сполетят
болки, от които не кървите?!?
Сибел Солак ( на Ники)
" На 20 септември чакаме удостоверение на присъдата от Висшия касационен съд. От там нататък се надяваме, че килърът ще си получи заслуженото и ще влезе в пандиза. Бейтула продължава да кара, книжката не му е отнета до произнасянето на съда. Такъв е закона.
За две години се случиха и някои хубави неща, само че нищо обвързвано с дейности на страната. През ноември предходната година се обединихме доста неправителствени организации, специалисти, потърпевши в произшествия и близки на починали, и създадохме Институт по пътна сигурност. Колегите на благосклонност изготвят мнения за всичко, което им прави усещане като нередности по пътищата на България. Тези мнения остават в чекмеджетата на номенклатурата.
Денят преди огромната злополука край Своге, лишила живота на 17 индивида, нашите сътрудници издадоха мнение тъкмо за този пътен сектор, че е доста рисково, че има нередности в мантинелата, в настилката, в обезопасяване на скалната маса и други Ден по-късно стана най-страшното. По малкия екран се юрнаха министри, прокурори и експерти да се упрекват взаимно. Защото в тая злополука са наранени 11 институции. Но ще го отнесе единствено водача. Някоя дребна риба по веригата може да бъде осъдена, с цел да има изкупителна жертва и да не се пречи на по-нататъшните далавери. Защото в този момент никой не носи лична отговорност при злополука.
Аз дълго време упреквах единствено килъра на моя наследник за това, че е предизвикал гибелта му. Но осъзнах, че виновност носи страната и системата, която ръководи пътната сигурност. Бейтула има богато престъпно минало. Убил е жена на пешеходна пътека. Награден е с условна присъда. Има куп актове за нарушавания, отнемана му е книжката за превишена скорост и нападателно държание на пътя и страната не е реагирала с нищо на това държание. Той е с толкоз стабилно възприятие за безотговорност, че си разрешава да кара с 220 км.ч., с модифицирана кола, с благословията на страната! И при последния случай край Своге ние всички се нахвърляме върху водача. Той несъмнено има виновност, само че къде е системата за ръководство на пътя? Няма непогрешим човек.
Системата е за това да минимализира следствията от грешката на даден човек. Трябва да има доста съществени промени. 30 часа шофьорски курсове не възпитават по никакъв метод възприятие за отговорност в един млад лидер. Те ти дават единствено право да държиш вярно кормилото. Затова в идея се е трансформирало за мен да убедя ръководещите в това, че е нужно да бъде въведен час по пътна сигурност в учебно заведение. Задължителен предмет като всички останали часове. Защото от това дали не мога да различа Бах от Бетовен не ми зависи живота, само че от културата на пътя зависи. Опитвам се също по този начин да убедя ръководещите, че би трябвало да бъде въведен терминът " пътно ликвидиране ". Убиецът на моя наследник е нарушил три закона съзнателно, а се третира като непредумишлено ликвидиране. Ако той знае, че ще лижи най-малко 10 години дали щеше да кара с 220 км.в? ", разяснява Анелия Терзиева.
Ето и нейното послание към всички, които на пътя натискат педала на газта на мощните си коли с възприятието за величие и с цялостната безнаказаност към останалите участници в придвижването:
" Искам тези хора да отделят от живота си единствено един час, да се усамотят и да си помислят какво биха претърпели, в случай че в една слънчева заран до момента в който си пият кафето позвъни полицията както при мен на вратата и ми споделя:
" Ти повече нямаш наследник! "...Нека за момент си показват погребението на обичан човек, по какъв начин го засипват с два тона пръст...Да си показват по какъв начин след погребението влизат в неговата стая, виждат движимостите и осъзнаят, че тези движимости в никакъв случай повече няма да бъдат докосвани от него, няма да има кой да ги употребява...Ако си показват това ще се приближат на една милионна част до мен и болката, която изпитвам аз и другите родители, изгубили децата си. Защото по-жестока болежка няма. Ние стопираме да живеем. Ние вегетираме. Няма за кого да живеем. Чувстваме се ненужни, изоставени. И изпитваме яд. Затова, че твоето дете е имало право да живее живота си, да посреща изгрева, да бъде с приятелите си и всичко това му е отнето с благословията на страната. Тук е момента да благодаря на шефа на КАТ Варна Петко Камбуров. Само след една моя молба по телефона през вчерашния ден обезопаси мястото, където моето момче беше убито, с цел да можем ние да му отдадем респект. Мило е, ненадейно е, когато някой, който има власт направи подобен жест ", добави Нели Терзиева.
Анелия изпрати и стих, написан от близка на фамилията във връзка годишнината от гибелта на Ники Терзиев:
Спите ли спокойно-мен ме няма,
за вас съм жертва, тъга за едни,
след мен настъпи тишина огромна,
крещи ми се,но душата ми мълчи.
Един съм аз за мама, за приятели,
поредна последователност за вас,
сърцето ми покоя не откри
щом всички вие викате без глас.
Простете младостта неизживяна,
бляновете детски ми простете,
в ръце вземете ориста пропиляна,
вярата - и нея ми вземете!!!
Не ще да има мир на оня свят
щом на земята смирено си вървите
още какъв брой ориси ще сполетят
болки, от които не кървите?!?
Сибел Солак ( на Ники)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ