Какво мислят хората за пандемията две години след началото ѝ
Две години след първите случаи на коронавирус инфекцията към момента не си е отишла изцяло. Какви са настройките на хората по света към пандемията в този момент, подготвени ли са още да жертват правата си, считат ли, че заплахата бе пресилена. На тези въпроси отговори дава световното изследване на Галъп.
Съмнение в успеваемостта на имунизациите
Мненията наподобява са разграничени по въпроса с успеваемостта на имунизациите – половината от изследваните по света имат в една или друга степен подозрения дали имунизациите са в действителност ефикасни, до момента в който 43% не са склонни на подозрение или даже изцяло отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността по отношение на имунизациите е най-изразена в Африка (64% от интервюираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със подозренията за това дали имунизациите против коронавирус в действителност са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).
Най-малко се съмняват в успеваемостта на имунизациите хората в Австралия (78% там в друга степен отхвърлят подозрението в действителната успеваемост на имунизациите против ковид), Европейски Съюз (53%) и Съединени американски щати (51%).
Този забележителен глас на подозрение в коронавирус имунизациите има капацитета да наруши рутинната имунизация.
Ако се направи обзор по обособени страни, вижда се, че хората в Албания (86% съмняващи се или мощно съмняващи се в успеваемостта на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) показват в най-голяма степен подозрение в успеваемостта на имунизациите. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в успеваемостта на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в успеваемостта на имунизациите.
Колко сериозна е опасността
Две години след експлоадирането на пандемията има 44% по света, които имат вяра или даже твърдо имат вяра, че опасността от ковид е пресилена. Все отново, малко повече – 49% – не се съгласяват или дори изцяло отхвърлят това изказване.
Въпреки че в някои страни се приказва за „ живот с коронавирус " и „ края на рестриктивните мерки ", тези настройки във връзка с опасността остават непроменени от две години насам.
Сега настройката, че опасността е пресилена е най-силно изразена в Индия (65% там считат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските страни отвън Европейски Съюз (50%).
Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с изказванието, че опасността е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са измежду огромните народи и райони, където несъгласието с изказванието, че опасността е пресилена е най-силно.
На равнище страни жителите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че опасността е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да имат вяра, че опасността е пресилена. На другия завършек на скалата обезпокоени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Правата по време на пандемия
Две години след старта на пандемията, хората наподобява са по-малко склонни да жертват човешките си права за да предотвратят разпространяването на вируса, въпреки че готовността към момента надвива. Сега 60% от запитаните по света заявяват, че са подготвени или даже твърдо подготвени да жертват някои от човешките си права, в случай че това ще предотврати разпространението на болестта. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се двоумят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са подготвени да се откажат от някои от правата си в битката с вируса. Една четвърт се противопоставяха на концепцията за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с твърденето „ Готов съм да жертвам права, в случай че това ще помогне " ), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните елементи на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, с цел да спрат вируса. Най-критични към концепцията за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), Европейски Съюз (35%) и Съединени американски щати (35%).
На равнище народи Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в битката против разпространението на коронавирус. Най-слаба подготвеност за отвод от човешки права показват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Съмнение в успеваемостта на имунизациите
Мненията наподобява са разграничени по въпроса с успеваемостта на имунизациите – половината от изследваните по света имат в една или друга степен подозрения дали имунизациите са в действителност ефикасни, до момента в който 43% не са склонни на подозрение или даже изцяло отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността по отношение на имунизациите е най-изразена в Африка (64% от интервюираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със подозренията за това дали имунизациите против коронавирус в действителност са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).
Най-малко се съмняват в успеваемостта на имунизациите хората в Австралия (78% там в друга степен отхвърлят подозрението в действителната успеваемост на имунизациите против ковид), Европейски Съюз (53%) и Съединени американски щати (51%).
Този забележителен глас на подозрение в коронавирус имунизациите има капацитета да наруши рутинната имунизация.
Ако се направи обзор по обособени страни, вижда се, че хората в Албания (86% съмняващи се или мощно съмняващи се в успеваемостта на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) показват в най-голяма степен подозрение в успеваемостта на имунизациите. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в успеваемостта на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в успеваемостта на имунизациите.
Колко сериозна е опасността
Две години след експлоадирането на пандемията има 44% по света, които имат вяра или даже твърдо имат вяра, че опасността от ковид е пресилена. Все отново, малко повече – 49% – не се съгласяват или дори изцяло отхвърлят това изказване.
Въпреки че в някои страни се приказва за „ живот с коронавирус " и „ края на рестриктивните мерки ", тези настройки във връзка с опасността остават непроменени от две години насам.
Сега настройката, че опасността е пресилена е най-силно изразена в Индия (65% там считат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските страни отвън Европейски Съюз (50%).
Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с изказванието, че опасността е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са измежду огромните народи и райони, където несъгласието с изказванието, че опасността е пресилена е най-силно.
На равнище страни жителите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че опасността е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да имат вяра, че опасността е пресилена. На другия завършек на скалата обезпокоени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Правата по време на пандемия
Две години след старта на пандемията, хората наподобява са по-малко склонни да жертват човешките си права за да предотвратят разпространяването на вируса, въпреки че готовността към момента надвива. Сега 60% от запитаните по света заявяват, че са подготвени или даже твърдо подготвени да жертват някои от човешките си права, в случай че това ще предотврати разпространението на болестта. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се двоумят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са подготвени да се откажат от някои от правата си в битката с вируса. Една четвърт се противопоставяха на концепцията за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с твърденето „ Готов съм да жертвам права, в случай че това ще помогне " ), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните елементи на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, с цел да спрат вируса. Най-критични към концепцията за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), Европейски Съюз (35%) и Съединени американски щати (35%).
На равнище народи Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в битката против разпространението на коронавирус. Най-слаба подготвеност за отвод от човешки права показват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ