„Галъп“: Две години с пандемията - ваксини, доверие и мерки
Две години след първите случаи на коронавирус хората наподобява от ден на ден привикват към живота в пандемия. Глобалното публично мнение обаче е по-критично към концепцията за жертване на човешки права (спад от 10 процентни пункта по отношение на миналата година), въпреки че готовността да се жертват права в битката против вируса към момента доминира. Сянката на подозрение в успеваемостта на главното средство в битката против болестта – имунизациите – пораства. Половината от участвалите в проучването по света не са сигурни дали имунизациите в действителност работят. Възприятията за коронавирус като опасност по-скоро се резервират.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 30887
Това са някои от акцентите от ново световно проучване на настройките към ковид-19, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в края на 2021 година Проучването включва 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители. По време на пандемията международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ наблюдава смяната в настройките. Резултатите, показани по-долу, са от последната вълна на световно проучване. Повече информация за предходните талази на проучване по отношение на ковид може да намерите на нашият уебсайт:
Степени на подозрение в успеваемостта на ваксините
Мненията наподобява са разграничени по въпроса с успеваемостта на имунизациите – половината от изследваните по света имат в една или друга степен подозрения дали имунизациите са в действителност ефикасни, до момента в който 43% не са склонни на подозрение или даже изцяло отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността по отношение на имунизациите е най-изразена в Африка (64% от интервюираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със подозренията за това дали имунизациите против коронавирус в действителност са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).
Най-малко се съмняват в успеваемостта на имунизациите хората в Австралия (78% там в друга степен отхвърлят подозрението в действителната успеваемост на имунизациите против ковид), Европейски Съюз (53%) и Съединени американски щати (51%).
Този забележителен глас на подозрение в коронавирус имунизациите има капацитета да наруши рутинната имунизация.
Ако се направи обзор по обособени страни, вижда се, че хората в Албания (86% съмняващи се или мощно съмняващи се в успеваемостта на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) показват в най-голяма степен подозрение в успеваемостта на имунизациите. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в успеваемостта на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в успеваемостта на имунизациите.
Колко сериозна е опасността?
Две години след експлоадирането на пандемията има 44% по света, които имат вяра или даже твърдо имат вяра, че опасността от ковид е пресилена. Все отново, малко повече – 49% – не се съгласяват или дори изцяло отхвърлят това изказване.
Въпреки че в някои страни се приказва за „ живот с коронавирус “ и „ края на рестриктивните мерки “, тези настройки във връзка с опасността остават непроменени от две години насам.
Сега настройката, че опасността е пресилена е най-силно изразена в Индия (65% там считат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските страни отвън Европейски Съюз (50%).
Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с изказванието, че опасността е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са измежду огромните народи и райони, където несъгласието с изказванието, че опасността е пресилена е най-силно.
На равнище страни жителите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че опасността е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да имат вяра, че опасността е пресилена. На другия завършек на скалата обезпокоени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Правата по време на пандемия
Две години след старта на пандемията, хората наподобява са по-малко склонни да жертват човешките си права за да предотвратят разпространяването на вируса, въпреки че готовността към момента надвива. Сега 60% от запитаните по света заявяват, че са подготвени или даже твърдо подготвени да жертват някои от човешките си права, в случай че това ще предотврати разпространението на болестта. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се двоумят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са подготвени да се откажат от някои от правата си в битката с вируса. Една четвърт се противопоставяха на концепцията за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с изказванието „ Готов съм да жертвам права, в случай че това ще помогне “), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните елементи на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, с цел да спрат вируса. Най-критични към концепцията за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), Европейски Съюз (35%) и Съединени американски щати (35%).
На равнище народи Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в битката против разпространението на коронавирус. Най-слаба подготвеност за отвод от човешки права показват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Къде сме ние
61% у нас се съмняват в една или друга степен в успеваемостта на имунизациите, а 27% с друга степен на неотстъпчивост отхвърлят подозренията дали имунизациите в действителност работят. Малко над една десета не могат да преценяват. Съмненията в нашата страна са очевидно по-високи на фона на света, а и спрямо страните от Европейски Съюз и страните от нашия район. Средно за Европейски Съюз, да вземем за пример, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък в сравнение с у нас – 40% в Европейски Съюз се съмняват или мощно се съмняват в успеваемостта на имунизациите, 53% от популацията в страните в Европейски Съюз няма съмнения за това дали имунизациите в действителност работят.
38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че опасността от ковид е пресилена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава догадка. Останалите не могат да преценяват. По този индикатор страната ни е по-близо до междинните за Европейски Съюз стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че заплахата е пресилена, отрицанието на концепцията, че опасността се преувеличава обаче е по-силно в Европейски Съюз, в сравнение с у нас – 61% приблизително за Европейски Съюз.
След две години живот в изискванията на световна пандемия българите са във все по-малка степен склонни да подценен заплахата от коронавирус. Така през март 2020 година 72% от интервюираните у нас смятаха, че заплахата е пресилена, в края на предходната година бяха 42%, а в този момент са 38%. Разбира се, следва да се има поради, че настоящата вълна на проучване беше извършена в разгара на последната тежка вълна на ковид в страната и това в допълнение изостри публичната тревога по тематиката.
Въпреки че обществото ни не гледа с неуважение на опасността, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас декларират или твърдо декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространението за болестта. 37% са на противоположната или на извънредно противоположната позиция. 16% не могат да преценяват.
На фона на Европейски Съюз и страните в района обществото ни сякаш се опълчва по-ясно на концепцията за отвод от човешки права в битката срещу пандемията. В Европейски Съюз, да вземем за пример, 56% от интервюираните биха жертвали някои от правата си, в случай че това ще спре болестта, а 35% показват противоречие с изказванието. Делът на колебаещите се е 8%.
Така, макар че обществото ни все по-ясно осъзнава опасността, критичността към загубата на съществени човешки права пораства. В началото на пандемията делът на изразяващите подготвеност да се откажат от някои от човешките си права доближаваше до 83%.
Методология:
Данните са част от обичайното годишно проучване „ В края на годината “ на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “ по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година Изследването се организира всяка година оттогава. Тази година то бе извършено в 45 страни по света.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 30887
Това са някои от акцентите от ново световно проучване на настройките към ковид-19, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в края на 2021 година Проучването включва 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители. По време на пандемията международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ наблюдава смяната в настройките. Резултатите, показани по-долу, са от последната вълна на световно проучване. Повече информация за предходните талази на проучване по отношение на ковид може да намерите на нашият уебсайт:
Степени на подозрение в успеваемостта на ваксините
Мненията наподобява са разграничени по въпроса с успеваемостта на имунизациите – половината от изследваните по света имат в една или друга степен подозрения дали имунизациите са в действителност ефикасни, до момента в който 43% не са склонни на подозрение или даже изцяло отхвърлят хипотезата за неефективност.
Несигурността по отношение на имунизациите е най-изразена в Африка (64% от интервюираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със подозренията за това дали имунизациите против коронавирус в действителност са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).
Най-малко се съмняват в успеваемостта на имунизациите хората в Австралия (78% там в друга степен отхвърлят подозрението в действителната успеваемост на имунизациите против ковид), Европейски Съюз (53%) и Съединени американски щати (51%).
Този забележителен глас на подозрение в коронавирус имунизациите има капацитета да наруши рутинната имунизация.
Ако се направи обзор по обособени страни, вижда се, че хората в Албания (86% съмняващи се или мощно съмняващи се в успеваемостта на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) показват в най-голяма степен подозрение в успеваемостта на имунизациите. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в успеваемостта на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в успеваемостта на имунизациите.
Колко сериозна е опасността?
Две години след експлоадирането на пандемията има 44% по света, които имат вяра или даже твърдо имат вяра, че опасността от ковид е пресилена. Все отново, малко повече – 49% – не се съгласяват или дори изцяло отхвърлят това изказване.
Въпреки че в някои страни се приказва за „ живот с коронавирус “ и „ края на рестриктивните мерки “, тези настройки във връзка с опасността остават непроменени от две години насам.
Сега настройката, че опасността е пресилена е най-силно изразена в Индия (65% там считат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските страни отвън Европейски Съюз (50%).
Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с изказванието, че опасността е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са измежду огромните народи и райони, където несъгласието с изказванието, че опасността е пресилена е най-силно.
На равнище страни жителите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че опасността е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да имат вяра, че опасността е пресилена. На другия завършек на скалата обезпокоени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).
Правата по време на пандемия
Две години след старта на пандемията, хората наподобява са по-малко склонни да жертват човешките си права за да предотвратят разпространяването на вируса, въпреки че готовността към момента надвива. Сега 60% от запитаните по света заявяват, че са подготвени или даже твърдо подготвени да жертват някои от човешките си права, в случай че това ще предотврати разпространението на болестта. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се двоумят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са подготвени да се откажат от някои от правата си в битката с вируса. Една четвърт се противопоставяха на концепцията за жертване на човешки права.
Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с изказванието „ Готов съм да жертвам права, в случай че това ще помогне “), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните елементи на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, с цел да спрат вируса. Най-критични към концепцията за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), Европейски Съюз (35%) и Съединени американски щати (35%).
На равнище народи Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в битката против разпространението на коронавирус. Най-слаба подготвеност за отвод от човешки права показват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).
Къде сме ние
61% у нас се съмняват в една или друга степен в успеваемостта на имунизациите, а 27% с друга степен на неотстъпчивост отхвърлят подозренията дали имунизациите в действителност работят. Малко над една десета не могат да преценяват. Съмненията в нашата страна са очевидно по-високи на фона на света, а и спрямо страните от Европейски Съюз и страните от нашия район. Средно за Европейски Съюз, да вземем за пример, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък в сравнение с у нас – 40% в Европейски Съюз се съмняват или мощно се съмняват в успеваемостта на имунизациите, 53% от популацията в страните в Европейски Съюз няма съмнения за това дали имунизациите в действителност работят.
38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че опасността от ковид е пресилена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава догадка. Останалите не могат да преценяват. По този индикатор страната ни е по-близо до междинните за Европейски Съюз стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че заплахата е пресилена, отрицанието на концепцията, че опасността се преувеличава обаче е по-силно в Европейски Съюз, в сравнение с у нас – 61% приблизително за Европейски Съюз.
След две години живот в изискванията на световна пандемия българите са във все по-малка степен склонни да подценен заплахата от коронавирус. Така през март 2020 година 72% от интервюираните у нас смятаха, че заплахата е пресилена, в края на предходната година бяха 42%, а в този момент са 38%. Разбира се, следва да се има поради, че настоящата вълна на проучване беше извършена в разгара на последната тежка вълна на ковид в страната и това в допълнение изостри публичната тревога по тематиката.
Въпреки че обществото ни не гледа с неуважение на опасността, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас декларират или твърдо декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространението за болестта. 37% са на противоположната или на извънредно противоположната позиция. 16% не могат да преценяват.
На фона на Европейски Съюз и страните в района обществото ни сякаш се опълчва по-ясно на концепцията за отвод от човешки права в битката срещу пандемията. В Европейски Съюз, да вземем за пример, 56% от интервюираните биха жертвали някои от правата си, в случай че това ще спре болестта, а 35% показват противоречие с изказванието. Делът на колебаещите се е 8%.
Така, макар че обществото ни все по-ясно осъзнава опасността, критичността към загубата на съществени човешки права пораства. В началото на пандемията делът на изразяващите подготвеност да се откажат от някои от човешките си права доближаваше до 83%.
Методология:
Данните са част от обичайното годишно проучване „ В края на годината “ на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “ по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година Изследването се организира всяка година оттогава. Тази година то бе извършено в 45 страни по света.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ