Две години след първите случаи на коронавирус хората изглежда все

Две години след първите случаи на ковид хората наподобява от ден на ден привикват към живота в пандемия. Сянката на подозрение в успеваемостта на главното средство в битката против болестта – имунизациите, пораства, а усещанията за ковид като опасност по-скоро се резервират.

Това сочат данните от изследване на „ Галъп интернешънъл “, извършено в края на 2021 година Проучването включва 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители.

Степени на подозрение в успеваемостта на имунизациите

Половината от изследваните по света имат в една или друга степен подозрения дали имунизациите са в действителност ефикасни, до момента в който 43% не са склонни на подозрение или даже изцяло отхвърлят хипотезата за неефективност.

Несигурността по отношение на имунизациите е най-изразена в Африка (64%), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%). Най-малко се съмняват в Австралия (78%), Европейски Съюз (53%) и Съединени американски щати (51%).

Ако се направи обзор по обособени страни, се вижда, че хората в Албания (86%), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) показват в най-голяма степен подозрение в успеваемостта на имунизациите.

Хората в Австралия (78%), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в успеваемостта на имунизациите.

Снимка: Галъп интернешънъл

Колко сериозна е опасността?

Две години след експлоадирането на пандемията има 44% по света, които имат вяра, че опасността от ковид е пресилена. 49% пък не се съгласяват или дори изцяло отхвърлят това изказване.

Въпреки че в някои страни се приказва за „ живот с COVOD-19 “ и за „ края на рестриктивните мерки “, тези настройки във връзка с опасността остават непроменени от две години насам.

Нагласата, че опасността е пресилена е най-силно изразена в Индия (65%), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (50%).

Снимка: Галъп интернешънъл

Австралия (78%), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са измежду огромните народи и райони, където несъгласието с изказванието, че опасността е пресилена е най-силно.

На равнище страни жителите на Филипините (69%), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да имат вяра, че опасността е пресилена. На другия полюс и противоположното мнение са във Виетнам (79%), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).

Снимка: Галъп интернешънъл

Правата по време на пандемия

Хората наподобява са по-малко склонни да жертват човешките си права за да предотвратят разпространяването на вируса, въпреки че готовността към момента надвива. 60% от запитаните по света заявяват, че са подготвени или даже твърдо подготвени да жертват някои от човешките си права, в случай че това ще предотврати разпространението на болестта.

31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се двоумят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са подготвени да се откажат от някои от правата си в битката с вируса. Една четвърт се противопоставяха на концепцията за жертване на човешки права.

Снимка: Галъп интернешънъл

Гражданите на Индия (80%), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните елементи на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, с цел да спрат вируса. Най-критични към концепцията за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40%), Европейски Съюз (35%) и Съединени американски щати (35%).

На равнище народи Виетнам (93%), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в битката против разпространението на ковид. Най-слаба подготвеност за отвод от човешки права показват хората в Албания (66%), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).

Снимка: Галъп интернешънъл

Къде сме ние?

61% от българите се съмняват в една или друга степен в успеваемостта на имунизациите, а 27% с друга степен на неотстъпчивост отхвърлят подозренията дали имунизациите в действителност работят. Малко над една десета не могат да преценяват.

Съмненията в нашата страна са очевидно по-високи на фона на света, а и спрямо страните от Европейски Съюз и страните от нашия район. Средно за Европейски Съюз, да вземем за пример, делът на съмняващите се е с 20% по-нисък в сравнение с у нас – 40% в Европейски Съюз се съмняват или мощно се съмняват в успеваемостта на имунизациите, 53% от популацията в страните в Европейски Съюз няма съмнения за това дали имунизациите в действителност работят.

Снимка: Галъп интернешънъл

38% от българите са склонни да се съгласят, че опасността от ковид е пресилена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава догадка. Останалите не могат да преценяват. По този индикатор страната ни е по-близо до междинните за Европейски Съюз стойности, където една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че заплахата е пресилена, отрицанието на концепцията, че опасността се преувеличава обаче е по-силно в Европейски Съюз, в сравнение с у нас – 61% приблизително за Европейски Съюз.

Снимка: Галъп интернешънъл

Българите са във все по-малка степен склонни да подценен заплахата от COVID-19. Така през март 2020 година 72% от интервюираните у нас смятаха, че заплахата е пресилена, в края на предходната година бяха 42%, а в този момент са 38%.

Въпреки че обществото ни не гледа с неуважение на опасността, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас декларират или твърдо декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространението за болестта. 37% са на противоположната или на извънредно противоположната позиция. 16% не могат да преценяват.

Снимка: Галъп интернешънъл

На фона на Европейски Съюз и страните в района обществото ни сякаш се опълчва по-ясно на концепцията за отвод от човешки права в битката срещу пандемията. В Европейски Съюз, да вземем за пример, 56% от интервюираните биха жертвали някои от правата си, в случай че това ще спре болестта, а 35% показват противоречие с изказванието. Делът на колебаещите се е 8%.

Снимка: Галъп интернешънъл

Данните са част от обичайното годишно проучване „ В края на годината “ на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “ по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година Изследването се организира всяка година оттогава. Тази година то бе извършено в 45 страни по света. Общо 42 212 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.