Две години след като Шотландия ще се опита да сложи

Две години откакто Шотландия ще се опита да постави завършек на 28-годишното си неявяване от международни шампионати, Дънкан Скот ще дойде в Лос Анджелис, където също ще гони историята. Скот обаче не е чужд за огромните събития. Роденият в Глазгоу плувец към този момент е най-титулуваният олимпиец на Шотландия с осем медала – два златни и шест сребърни. Това го слага с един орден пред Крис Хой по количество, въпреки и не по качество (шест от седемте медала на колоездача са златни).

Това достижение също по този начин изравнява Скот с Брадли Уигинс на второ място във безконечната класация на Англия, единствено на един орден зад върха от девет на Джейсън Кени. Като се има поради, че и тримата колоездачи от дълго време са прекратили кариерите си, пътят пред Скот е чист да излезе еднолично отпред на Игрите в Лос Анджелис през 2028 година Фактът, че той към този момент съществено обмисля тази опция, е доказателство за неговото спортно дългоденствие.

" Да, на 100 % “, удостоверява той без никакво съмнение. " Честно казано, това е главната ми цел – идната Олимпиада в Лос Анджелис. Ние работим в четиригодишни цикли и това е идващият миг, в който би трябвало да бъда в най-хубавата си форма. “

" Всъщност преди малко оповестиха програмата. Не знам какво се случва с полуфинала на 200 метра съчетано плуване, който е тъкмо преди щафетата 4х200 метра свободен жанр. Американците несъмнено си мислят, че би трябвало да създадат нещо, с цел да завоюват тази щафета! “, прибавя той. " Но доста бих желал да бъда в Лос Анджелис. Аз съм голям почитател на NFL и надпреварите ще се проведат на SoFi Stadium (домът на Chargers и Rams), което е ужасно. Така че това е идващото огромно нещо за мен, макар че остават съвсем три години. “

Скот има олимпийските медали, само че не и рицарските звания или обществения профил на Хой, Уигинс или Кени, даже след десетилетие в Националната плувна академия към университета в Стърлинг, където към момента тренира съвсем всеки ден.

Успехът може да промени човек, само че 28-годишният плувец към момента наподобява пресен като преди – бихте му поискали персонална карта, в случай че влезе в бар – и има същата очарователна невзискателност и изсъхнало възприятие за комизъм, които демонстрираше като изгряващ младеж.

Впечатляващата поредност на Скот – той се е състезавал в най-малко едно огромно състезание всяка година, като се изключи провалената от COVID-19 2020 година – върви ръка за ръка с последователното пренастройване на салдото сред живота и плуването. Не можеш да спечелиш близо 50 огромни медала без нужната отдаденост, само че Скот, както и треньорите му Стив Тиг и Бен Хигсън, знаят по кое време да провиснал малко юздите.

" На 28 години съм, тъй че нещата се трансформираха с годините. Сега отивам при треньора и споделям: " Няма да ме има тези дни “ или им оповестявам проектите си за отмора. Докато като по-млад, нагаждаш живота си към тренировките. Всичко е въпрос на баланс. На възраст съм, на която има ергенски празненства или други събития, на които би трябвало да участвам. “

" Това се трансформира естествено с възрастта, само че зависи и от връзката, която имаш с треньорите си. Здравословните връзки са в действителност значими, тъй като знам, че има интервали от годината, които не са толкоз основни, тъй че мога да понижа малко темпото и да се развличам другаде. “

И по този начин, по какъв начин наподобява свободното време за лудия по спорта Скот? Миналия уикенд той е бил на " Мърифийлд “, само че е пропуснал късния срив на Шотландия против Аржентина, защото му се наложило да си тръгне по-рано – „ тъй че в моята глава те играха добре “. Обича да гледа и да играе голф и, както към този момент споменахме, е огромен почитател на NFL и по-специално на Carolina Panthers.

" Първото място, което посетих в Америка, беше Шарлът, тъй че ги проследявам от този момент “, разкрива той. " Мисля, че година откакто започнах да ги проследявам, те стигнаха до Super Bowl, а от този момент са ужасни. Неделните вечери, когато са мачовете – това е моето време. От 18:00 часа нататък никой не може да се свърже с мен. Участвам и в много фентъзи лиги, което е доста занимателно. “

" Също по този начин съм мощно зает с програмата на Шотландската плувна федерация „ Научи се да плуваш “, както и с акцията " Спасете нашите басейни “, която е доста значима за мен. И би трябвало да бъде за всеки, който е обвързван с плуването. “

Не е изненадващо, че като възрастен, той към този момент не живее в кампуса, а в прилежащия Стърлинг, задоволително надалеч, с цел да се откъсне от условията на ежедневната си работа, когато се прибере вкъщи.

" Искам да кажа, не е като да пребивавам до басейна! “, смее се той. " Но това е нещо, което се промени с възрастта и времето. Преди живеех с различен състезател, тъй че като се приберяхме, си говорехме за това и това. “

" Докато преди беше мъчно, в този момент е доста по-лесно да направя разликата сред моментите, в които желая да мисля за плуването, и тези, в които просто изключвам и се занимавам с други неща. “

Стремежът към минимални усъвършенствания, когато към този момент си част от международния хайлайф, е извънредно изискващ, само че е движен както от персоналното предпочитание, по този начин и от силата на конкуренцията.

" На първо място, аз обичам това, което върша “, изяснява Скот за своята мотивация. „ Обичам тренировките, обичам непрестанния блян да ставам по-добър. Обичам да не съм популярен, а просто добър. Обичам тази въртележка от страсти, която получаваш от всичко това. “

" Все още преследвам усъвършенствания от 0,1 секунди. Борим се за в действителност дребни разлики, само че в това време на международната сцена ме побеждават със сериозна преднина! Така че имам доста да наваксвам, изключително когато се появят явления като Леон Маршан. Но към момента обичам спорта, а младите тук ме държат нащрек, с цел да съм сигурен, че съм добър всеки ден. Този аспект на отговорността е в действителност значим. “

По-голямата еластичност и самостоятелност в житейските му избори също са помогнали на Скот да удостовери присъединяване си в Игрите на Британската общественост в Glasgow следващата година.

Това е събитие, на което той е най-успешният шотландски състезател с 13 медала от три издания. Едно от златните му плувания от Бирмингам 2022 даже е озвучено от паметния коментатор Алистър МакКалистър, който крещи " Archie Gemmell “ неведнъж, до момента в който Скот допира стената преди англичанина Том Дийн.

" Гледал съм го, брилянтно е “, разкрива Скот. " Трябва да го включим в коментаторската кабина за всички надпревари в Глазгоу. “

Без подозрение е огромен триумф за тима на Шотландия, че Скот удостоверява толкоз рано, поемайки и ролята на дипломат. Но за какво го прави?

" Не се случва постоянно да участваш на интернационално съревнование в родния си град, само че това в действителност ще бъде четвъртото ми, в случай че броим и европейските шампионати “, изяснява той. " Така че е в действителност ужасно, че се завръща в Шотландия. “

" Когато бъдещето на Игрите на Британската общественост беше под въпрос и не бяхме сигурни дали ще продължат, фактът, че Шотландия и Глазгоу подадоха ръка, приказва доста за това какъв брой Глазгоу обича спорта. Затова съм извънредно разчувствуван да се завърна в тима и го чакам с неспокойствие. “

" Всеки състезател евентуално подрежда целите си по друг метод, а аз слагам Игрите на Британската общественост много високо, тъй като не ми се случва постоянно да представям Шотландия. И когато го върша, желая да си заслужава. “

В цялата история има и нотка носталгия. Скот е единствено на 17 години, когато е включен в тима за Игрите през 2014 година относително късно. Там той завоюва сребро в щафетата 4x200 метра свободен жанр – първият му огромен орден при мъжете след обещаваща кариера при юношите.

" Мисля, че ме уведомиха единствено месец по-рано “, спомня си той. " Бях определен и незабавно след европейското за юноши отидох в Абърдийн за подготвителния лагер, където получих останалата екипировка в най-различни размери. “

" Все още бях възпитаник, тъй че да се състезавам на домашни Игри на Британската общественост... бях просто благополучен да бъда там. А спечелването на орден беше черешката на тортата. “

" Отборът, който завоюва сребро през 2014 година, беше същият, който плува в сериите в Рио. Поставихме шотландски връх и в действителност бяхме най-бързи по пътя към олимпийския край. Така че това не беше неприятен метод да пускам кариерата си при мъжете. “

Единадесет години по-късно тя към момента е в разгара си.