Искахме, ама нямахме желание: ще освободи ли Киселова парламентарните журналисти?
Две години, откакто 85 парламентарни публицисти, в това число оператори и фоторепортери, желаеха от управлението на Народното събрание свободен режим на напредване в постройката (Партийния дом), това направиха и от " Да, България ", част от обединението ПП-ДБ. Първият опит беше несполучлив. Медиите получиха нестимулиран, само че корав отговор " не " от администрацията на Росен Желязков (ГЕРБ), през днешния ден министър-председател, мълчаливо подкрепена от всички парламентарни групи, и по този начин работата на медиите в Народно събрание се сведе единствено до подлагане на микрофон пред нечия депутатска уста.
Сега от ДаБГ са изпратили писмо до новата председателка Наталия Киселова, с искане да се възвърне режимът от историческата постройка на Народното събрание, (безвъзвратно изоставена в интерес на Дома на БКП), където нямаше " коловози ", " коневръзи " и " кошари " и публицистите се движеха свободно. Настояват и за връщане на пропуските, отнети в последно време, както и да се обезпечи достъп на всички лица, които събират и популяризират информация в публичен интерес, защото българското законодателство няма формулировка за това що е то медия и що е то публицист, с което се дискриминират например блогъри, влогъри и други създатели на обществено наличие.
Парадоксалното в тази ситуация е, че това, което от ДаБГ желаят в действителност, е Народното събрание да съблюдава личния си устав, който е с сан на закон.
Ако настояването се одобри, чиновниците на медиите ще могат свободно да доближат всяка точка на Народното събрание, без да бъдат спирани.
" Налице е нелегално ограничение на достъпа на медии до всички общодостъпни за другите позволени лица елементи на постройките на Народното събрание ", пишат създателите на писмото Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Надежда Йорданова, Атанас Славов и доктор Александър Симидчиев.
Защо " нелегално "?
Според §10 от парламентарният устав " Достъпът на публицисти в постройката на Народното събрание за пленарни съвещания при осъществяване на служебните им отговорности е свободен и безграничен, както и тяхното напредване. Достъпът се дава според Правилата за акредитация в Народното събрание ".
В същото време, както напредването на публицистите е " свободно ", по този начин и е лимитирано от разпоредбите за акредитация (които са под закона), като изрично е изброено къде може да се движат те. Най-общо: в пространството пред пленарната зала, станало известно като мястото " пред асансьора ", където заран депутати свеждат мисли; пространството, обособено за конференции, което политиците употребяват един път на високосна година; и една тераса, кръстена пресгалерия - с маси, разклонители и два тв приемника - с цел да има къде да си включат техниката и да гледат спор. (Ако четем безусловно въпросните правила, представителите на медиите нямат право да си купят и кафе, вода, сандвич от кафенето или бюфета. Само да употребяват двете вендинг машини - когато са заредени и в редовност, схваща се).
На процедура публицистите нямат образен контакт с националното посланичество, камо ли да имат опция да зададат неофициален въпрос. " Пред асансьора " пък задаването на въпроси не подсигурява отговори, тъй като обектите на вниманието или се вършат, че не чуват неуместните от тях, или непосредствено ядосано си потеглят, или представители на някои уеб сайтове комфортно, надвиквайки се, подават " верните " въпроси, на които депутатът към този момент с ненаситност дава отговор, а неуместният остава заглъхнал. Зачестяват и случаите на вербални нападки към публицистите - най-често от сътрудниците в ръководството Бойко Борисов и Делян Пеевски (ГЕРБ/ДПС-НН).
" В парламентарната традиция публицистите постоянно са имали право на свободно напредване в границите на постройките на Народното събрание. Тази независимост на напредване вътре е част от общата независимост на напредване, практикуване на специалността и събиране на информация. Видно от самата наредба на § 10 от ПОДНС, тя не може да бъде ограничавана с Правилата за акредитация в Народното събрание, защото липсва такава законова дерогация. Причината за това е, че ограничението ѝ до обособени за това места, може само да докара до цензура на медиите и до опция това да се превърне във функционален сурогат на възбрана за журналистическа активност " - пишат още създателите на писмото до Киселова.
Някой различен да реши
Журналистическата подписка отпреди две години бе апокрифно разисквана тогава от Председателския съвет (в който влизат представители на всички парламентарни групи). По устав съветът " подкрепя " ръководителя на Народно събрание - " организира съвещания ", " осведоми се ", " спомага ", " съгласува ", " организира разискване ". Думите неслучайно саподчертани - целта е да стане ясно, че този орган не взима решения, а е помощен, като по повод на правилата за вътрешния ред в постройките на Народното събрание функционалността му, съгласно правилника, е да ги " съгласува ".
Последното е значимо, тъй като по неофициална информация на Клуб Z позицията на Киселова за казуса на публицистите, с който тя е наясно, била, че не може сама да вземе решението за свободното им напредване, а това трябвало да направи Председателският съвет.
" Нищо сходно, това е решение на ръководителя на Народно събрание " - безапелационни бяха и от " Да, България ", откакто ги попитахме какво чакат да реализират с писмото си, откакто самите публицисти удариха на камък през 2023-та. Тогава Росен Желязков прати въпроса точно на Председателски, като само от " ИТН ", през днешния ден ръководещи, които предложиха подслушване и затвор за публицисти, и персонално Никола Минчев (ПП), през днешния ден евродепутат, са се застъпили за медиите.
Защо в този момент?
Както стана ясно, разстановката в Народното събрание затруднява оптимално работата на публицистите от години, само че самодейността на ДаБГ идва след медийния звук и реакциите в обществените мрежи по случая с младата кореспондентка Кристияна Стефанова. В сряда Стефанова не бе позволена до постройката с претекста, че уеб сайтът, в който преди малко е почнала работа, няма всички атрибути на медия. Подтекстът на тази история обаче бе, че като кадър на тв " Евроком " Стефанова постоянно задаваше неприятни въпроси на глобения за корупция от Съединени американски щати и Англия водач на Новото начало Пеевски, а единствено седмица по-рано пиарката му Велислава Кръстева бе снимана да я разпитва къде работи в този момент. Общото отвращение бе, че Движение за права и свободи е " лишило " позволява й до Народно събрание. Впоследствие се оказа, че освен Стефанова е имала проблем с достъпа в този ден, а и още няколко други сътрудници от по-малки медии или видеоплатформи.
Както Клуб Z писа, у нас единствената обща формулировка за медия се намира в... преходните и заключителни разпореждания на... Изборния кодекс. И то във връзка на публикуването на междинни резултати от социологическите изследвания в изборния ден, с цел да се постановат наказания на нарушителите. А още по-парадоксалното е, че по давление точно на Пеевски преди повече от 10 години бе призната корекция в закона за наложителното складиране на печатни и други творби, с която се сътвори обществен указател към Министерство на културата (МК), а на медиите бе вменено годишно да подават информация за собствеността си към него. Въпросният указател е единствено проформа, въпреки подаването на информацията и поддържането му да са наложителни. Остава си все по този начин нечетивен и до през днешния ден, в случай че въобще някой с изключение на добросъвестните медии се занимава с това да подаде информацията и в случай че въобще някой от МК си прави труда да го поддържа и ревизира въпросната информация.
Така пресцентърът на Народно събрание самичък преценя на база критерия от вътрешните правила " поддържат непрекъснати новинарски и обзорни коментарно-аналитични излъчвания и рубрики с обществено-политическа тема и постоянно дават вести и аналитична информация за цялостната активност на Народното събрание " кое е медия и кое не е.
Ето за какво в този момент от " Да, България " упорстват пред Киселова " да възвърне всички отнети журналистически акредитации ". И показват, че при неналичието на " легална формулировка на понятието " публицист ", то до Народно събрание би трябвало да бъдат допускани и " лица, които събират и популяризират информация от публичен интерес, без значение от формалния им статус ".
Какво ще стане - очевидно зависи от парламентарния председател. Или пък не...
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Сега от ДаБГ са изпратили писмо до новата председателка Наталия Киселова, с искане да се възвърне режимът от историческата постройка на Народното събрание, (безвъзвратно изоставена в интерес на Дома на БКП), където нямаше " коловози ", " коневръзи " и " кошари " и публицистите се движеха свободно. Настояват и за връщане на пропуските, отнети в последно време, както и да се обезпечи достъп на всички лица, които събират и популяризират информация в публичен интерес, защото българското законодателство няма формулировка за това що е то медия и що е то публицист, с което се дискриминират например блогъри, влогъри и други създатели на обществено наличие.
Парадоксалното в тази ситуация е, че това, което от ДаБГ желаят в действителност, е Народното събрание да съблюдава личния си устав, който е с сан на закон.
Ако настояването се одобри, чиновниците на медиите ще могат свободно да доближат всяка точка на Народното събрание, без да бъдат спирани.
" Налице е нелегално ограничение на достъпа на медии до всички общодостъпни за другите позволени лица елементи на постройките на Народното събрание ", пишат създателите на писмото Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Надежда Йорданова, Атанас Славов и доктор Александър Симидчиев.
Защо " нелегално "?
Според §10 от парламентарният устав " Достъпът на публицисти в постройката на Народното събрание за пленарни съвещания при осъществяване на служебните им отговорности е свободен и безграничен, както и тяхното напредване. Достъпът се дава според Правилата за акредитация в Народното събрание ".
В същото време, както напредването на публицистите е " свободно ", по този начин и е лимитирано от разпоредбите за акредитация (които са под закона), като изрично е изброено къде може да се движат те. Най-общо: в пространството пред пленарната зала, станало известно като мястото " пред асансьора ", където заран депутати свеждат мисли; пространството, обособено за конференции, което политиците употребяват един път на високосна година; и една тераса, кръстена пресгалерия - с маси, разклонители и два тв приемника - с цел да има къде да си включат техниката и да гледат спор. (Ако четем безусловно въпросните правила, представителите на медиите нямат право да си купят и кафе, вода, сандвич от кафенето или бюфета. Само да употребяват двете вендинг машини - когато са заредени и в редовност, схваща се).
На процедура публицистите нямат образен контакт с националното посланичество, камо ли да имат опция да зададат неофициален въпрос. " Пред асансьора " пък задаването на въпроси не подсигурява отговори, тъй като обектите на вниманието или се вършат, че не чуват неуместните от тях, или непосредствено ядосано си потеглят, или представители на някои уеб сайтове комфортно, надвиквайки се, подават " верните " въпроси, на които депутатът към този момент с ненаситност дава отговор, а неуместният остава заглъхнал. Зачестяват и случаите на вербални нападки към публицистите - най-често от сътрудниците в ръководството Бойко Борисов и Делян Пеевски (ГЕРБ/ДПС-НН).
" В парламентарната традиция публицистите постоянно са имали право на свободно напредване в границите на постройките на Народното събрание. Тази независимост на напредване вътре е част от общата независимост на напредване, практикуване на специалността и събиране на информация. Видно от самата наредба на § 10 от ПОДНС, тя не може да бъде ограничавана с Правилата за акредитация в Народното събрание, защото липсва такава законова дерогация. Причината за това е, че ограничението ѝ до обособени за това места, може само да докара до цензура на медиите и до опция това да се превърне във функционален сурогат на възбрана за журналистическа активност " - пишат още създателите на писмото до Киселова.
Някой различен да реши
Журналистическата подписка отпреди две години бе апокрифно разисквана тогава от Председателския съвет (в който влизат представители на всички парламентарни групи). По устав съветът " подкрепя " ръководителя на Народно събрание - " организира съвещания ", " осведоми се ", " спомага ", " съгласува ", " организира разискване ". Думите неслучайно саподчертани - целта е да стане ясно, че този орган не взима решения, а е помощен, като по повод на правилата за вътрешния ред в постройките на Народното събрание функционалността му, съгласно правилника, е да ги " съгласува ".
Последното е значимо, тъй като по неофициална информация на Клуб Z позицията на Киселова за казуса на публицистите, с който тя е наясно, била, че не може сама да вземе решението за свободното им напредване, а това трябвало да направи Председателският съвет.
" Нищо сходно, това е решение на ръководителя на Народно събрание " - безапелационни бяха и от " Да, България ", откакто ги попитахме какво чакат да реализират с писмото си, откакто самите публицисти удариха на камък през 2023-та. Тогава Росен Желязков прати въпроса точно на Председателски, като само от " ИТН ", през днешния ден ръководещи, които предложиха подслушване и затвор за публицисти, и персонално Никола Минчев (ПП), през днешния ден евродепутат, са се застъпили за медиите.
Защо в този момент?
Както стана ясно, разстановката в Народното събрание затруднява оптимално работата на публицистите от години, само че самодейността на ДаБГ идва след медийния звук и реакциите в обществените мрежи по случая с младата кореспондентка Кристияна Стефанова. В сряда Стефанова не бе позволена до постройката с претекста, че уеб сайтът, в който преди малко е почнала работа, няма всички атрибути на медия. Подтекстът на тази история обаче бе, че като кадър на тв " Евроком " Стефанова постоянно задаваше неприятни въпроси на глобения за корупция от Съединени американски щати и Англия водач на Новото начало Пеевски, а единствено седмица по-рано пиарката му Велислава Кръстева бе снимана да я разпитва къде работи в този момент. Общото отвращение бе, че Движение за права и свободи е " лишило " позволява й до Народно събрание. Впоследствие се оказа, че освен Стефанова е имала проблем с достъпа в този ден, а и още няколко други сътрудници от по-малки медии или видеоплатформи.
Както Клуб Z писа, у нас единствената обща формулировка за медия се намира в... преходните и заключителни разпореждания на... Изборния кодекс. И то във връзка на публикуването на междинни резултати от социологическите изследвания в изборния ден, с цел да се постановат наказания на нарушителите. А още по-парадоксалното е, че по давление точно на Пеевски преди повече от 10 години бе призната корекция в закона за наложителното складиране на печатни и други творби, с която се сътвори обществен указател към Министерство на културата (МК), а на медиите бе вменено годишно да подават информация за собствеността си към него. Въпросният указател е единствено проформа, въпреки подаването на информацията и поддържането му да са наложителни. Остава си все по този начин нечетивен и до през днешния ден, в случай че въобще някой с изключение на добросъвестните медии се занимава с това да подаде информацията и в случай че въобще някой от МК си прави труда да го поддържа и ревизира въпросната информация.
Така пресцентърът на Народно събрание самичък преценя на база критерия от вътрешните правила " поддържат непрекъснати новинарски и обзорни коментарно-аналитични излъчвания и рубрики с обществено-политическа тема и постоянно дават вести и аналитична информация за цялостната активност на Народното събрание " кое е медия и кое не е.
Ето за какво в този момент от " Да, България " упорстват пред Киселова " да възвърне всички отнети журналистически акредитации ". И показват, че при неналичието на " легална формулировка на понятието " публицист ", то до Народно събрание би трябвало да бъдат допускани и " лица, които събират и популяризират информация от публичен интерес, без значение от формалния им статус ".
Какво ще стане - очевидно зависи от парламентарния председател. Или пък не...
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ