Две години и половина след като на университетите бе разрешено

Две години и половина откакто на университетите бе позволено да основават търговски сдружения, с цел да печелят от научните си проучвания, се появиха и разпоредбите за метода, по който ще става това. Те са разказани в план на разпореждане на Министерски съвет за изискванията и реда за основаване на търговски сдружения от държавните висши учебни заведения, оповестен за публично разискване. Вузовете от дълго време желаеха да им се развържат ръцете да основават сходни сдружения, само че поради риска от корист с тази опция регламентът се бавеше много време. И в този момент висшите учебни заведения печелят от парцели, които отдават чартърен.

Според плана вузовете ще могат да основават сдружения с лимитирана отговорност и акционерни сдружения по реда на Търговския закон, както и да вземат участие в капитала на такива сдружения. Решенията за това ще се вземат от Академичния съвет на университетите, като въпросните сдружения би трябвало да са " единствено за стопанската реализация на резултати от осъществените научни проучвания и основаните обекти на интелектуална благосъстоятелност ".

Изрично е посочено, че активността на бъдещите фирми може да бъде единствено в едно от следните три посоки - проучване, реализация и развиване на научни разработки, новаторски хрумвания, индустриални изследвания и създаване на нови артикули и технологии; внедряване и продажба на научни разработки, в това число доставка или разработване на належащо съоръжение за произвеждане на новаторски артикули и обекти на интелектуална благосъстоятелност, както и регистрация на патенти и търговски марки на национално и интернационално равнище, и иновационно ходатайство за трансфер на технологии и познания сред софтуерни центрове и софтуерни паркове. Задължително е предметът на активност на сдруженията да е обвързван с резултатите от активността по професионалните посоки и специалностите от контролирани специалности, за които висшето учебно заведение е получило акредитация от Националната организация за оценяване и акредитация.

Участието на висшето учебно заведение в капитала на основаното от него сдружение не може да бъде по-малко от 34% от общия капитал на сдружението. Университетът ще може да взе участие с парични и непарични вноски. Паричните може да са единствено от лични средства, каквито са да вземем за пример таксите от студенти, постъпленията от научно-изследователска активност и др. (но не и държавната субсидия), като размерът им не може да бъде повече от 5 хиляди лева Непаричните вноски в капитала може да са единствено обекти на интелектуална благосъстоятелност на висшето учебно заведение, като оценката им ще се прави по реда на Търговския закон.

Как ще се разпределя облагата на сдружението в интерес на университета, ще се дефинира в устава, надлежно в дружествения контракт, при изискванията и по реда на Търговския закон. Постъпилите средства ще могат да се разходват от вузовете единствено в три направления - за увеличение капитала на сдружението и/или вписване и предписание с интелектуалната благосъстоятелност, както и за оценка на пазарния капацитет на интелектуалната благосъстоятелност, която е записана или предстои на регистрация. Контролът по използването на постановлението ще се реализира от просветния министър.

СЪМНЕНИЯ

Липсата на задоволително благонадежден надзор обаче може да докара до отклонение на обществен запас, рисково апортиране на академични парцели и злоупотреби, притесняват се от гилдията. Както сподели следствие на в. " Сега ", и за държавните парцели на вузовете има ограничавания да се употребяват само за просветителни цели, само че всеобщо се отдават за чалготеки и питейни заведения.