Две думи към последната ми дописка. Благодаря ви за разбирането. Но някои

...
Две думи към последната ми дописка.
Благодаря ви за разбирането.
Но някои
Коментари Харесай

Серийни самоубийства. Полудяхте ли? 


Две думи към последната ми дописка.

Благодаря ви за разбирането.

Но някои мнения ме озадачиха – меко казано.

Сантиментално-загрижени, всепрощаващи, волни извършения върху незнайни за тях непознати връзки.

На тези коментатори им споделям:

ПОЛУДЯХТЕ ЛИ? Толкова толерантни ли щяхте да бъдете, в случай че – не дай си Боже – някой беше сгазен?

На останалите им споделям: Благодаря!

Сега за други пиянства/пияници.

Най-новата продукция на нашенската политика – ръфането за нов кабинет – е в действителност занимателна.

Политиканите ни се изживяват като спасители – някои дотам, че стартират да си имат вяра.

Всъщност, както постоянно избавят себе си.

Затова още веднъж даже не загатват Народа, който сякаш избавят.

Всъщност, пред очите ни се разиграва една брутална спекулация.

121 – нищо друго не ги интересува политиците ни, също така число. Толкова гласа им трябват, с цел да затворят играта.

И целият напън е, с цел да закърпят някак едно явно провалено държавно управление, което беше подмятано като парцалена кукла сред водачите на партиите от обединението.

И имаше достолепието на една парцалена кукла.

Станахме очевидци на дебелашки разправии.

Премиер и вицепремиер от едно и също държавно управление се ръфаха диво от трибуната в Парламента и без никакви задръжки се укоряваха взаимно в далавераджийство.

Напълно ненужно, тъй като надали някой се е съмнявал, че то съществува.

И, след целият този срам, парцалите трябваше да се закърпят някак – все едно, че нищо не е станало.

И този кърпеж да се показа като съдбоносна избавителна акция, като че ли страната ще завърши, в случай че това не се случи.

А то от дълго време се е случило – от много години сме принудени да гледаме и даже да участваме в зрелище със слепи артисти, изнасяно пред сляпа аудитория.

Този тъмен извод няма потребност от доказателства, само че, въпреки всичко, ето едно за крайните наивници – от актива на последното държавно управление:

Трагичният Провал в Македония.

И, все пак, нашите съглашатели упорстват властта да си остане същата.

И най-много играта би трябвало да е същата – макар че тя ги докара до септичната яма на политиката.

Какво ще коства това – каква ще е цената на съглашателството?

Защо Нинова толкоз упорства водеща роля да има Политическа партия – откакто кабинетът, формиран под диктовката таман на кирчовци с невиждана скорост стопи рейтинга си?

Тя е умел политик, даже се пребори със личната си партия, някои се надяват скоро и да я ликвидира.

Би трябвало да схваща, че Дуото Кирчо/Асенчо е невероятно да направи държавно управление без нея.

Да не би и тя да е станала буфосинхронистка?

При очевидната управническа и даже интелектуална неплатежоспособност на Дуото, за какво Нинова сама не уточни претендента за министър председател от други среди? След всички тъпотии на миналите 6-7 месеца, тя избира да бъде патерицата на ПростоКирчо – патерицата, даже паравана, на един изначално подозрителен план.

Поне националният разсъдък няма ли да се сети, че има нещо ненормално във всичко това?

А Хр. Иванов кротува, тъй като все ще закачи нещо от далаверата.

И основно, тъй като заби ножа в „ дясното “ – той ще бъде запомнен като ликвидаторът на неговия капитал от предишното, или най-малко това, което беше оживяло.

По-вероятно е Нинова да се задави, в сравнение с Хр. Иванов, от компромисите, които имат намерение да създадат.

Захапката му е по-силна, по-големи залци може да налапа.

Има и опит с Падишаха, от времето, когато го обслужваше.

Той/уж би могъл да бъде с всеки, единствено не и с „ комунягите “, „ комуноидите “ или „ путинистите “ – както се показват някои от „ десните “.

Но в този момент те мълчат, когато Хр. отива да подгъзува баш на комунистите. Истинските антикомунисти няма да имат мира и на оня свят.

Тия сякаш пееха „ Развод ми дай “, а в този момент се ожениха за „ комунягите “ – и май са в ролята на булката.

Щяха да ги пращат в Сибир, само че вместо това потеглиха да им слугуват.

И „ левите “ са напряко смазани – нито едно пояснение няма да може да потуши гнева им.

Колкото по-дълго и по-интензивно се демонстрира съглашателският нагон на Нинова, толкоз по-зле ще се показват на идващите избори.

Онова, което няма да проумеят елементарните хора е, за какво, по дяволите, се прави тази неуместна колаборация, с каква цел.

Няма кой да им каже.

Партийните елити от дълго време са изгубили предпочитание да поддържат връзка откровено с партийното „ простолюдие “.

Дори депутатите са сложени в един позорен режим: да преживят от яслите в Парламента и единствено да обслужват водачите си.

А най-лошото е, че партийните водачи се оказаха изцяло безпомощни, когато се сблъскаха с извънсистемни играчи – оправни тарикати, които желаеха властта поради свои бизнес планове.

Тъкмо с тази концепция направиха абордаж в българската политика кирчовци.

Защо Нинова и Хр. мълчат безропотно за някои странности от Плана за възобновяване, в които елементарно се вижда какъв брой услужлива е Властта към нечии корпоративни ползи.

Този проект е златната хранилка за някои локални олигарси.

И картината, която се обрисува, е много тягостна: партийните водачи ще хрупкат нещо от яслите за политическия добитък, другото – златните потоци – са ориентирани там, където би трябвало.

Ето, това е една от аргументите – до момента в който се кахърят от потребността обезателно от нов кабинет – да не загатват въобще „ простолюдието “.

Дай им на несретниците 25 стотинки за бензин и някой от дълго време обезценен лев за другото – и повече да не си губим времето с тях.

Между другото, Нинова придава непотребна съвестност на Кирчо и Асен, те не я заслужават. Нито пък им е нужна.

Те са устроени иначе: бързи сметки, бързи удари и толкоз, нещо като философията на пазара в Илиянци.

Може ли да се ръководи страна по този метод?

Напълно е допустимо – образец за това е скандалният меморандум за един милиард $ с американската компания „ Джемкорп “, която се оказа по-скоро съветска, на предприемачи, изключително близки с Путин.

Само съмненията на нашите познавач служби принудиха Кирчо да се откаже от договорката – против която нашите русофоби не обелиха и дума.

Гледах едно прелюбопитно изявление по Би Ти Ви – водеха го краткотрайните водещи на централните вести Виктория Готева и Ивайло Везенков.

Те пък като че ли цялостен живот са играли тази роля, справяха се чудесно.

Бяха поканили специалист от „ Отворено общество “ и Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалният капитал в България.

Велев изтърпя известно време специалиста и рече: „ Това са нелепости! “

И тогава научихме някои любопитни детайлности от газовите ни премеждия.

Най-скандалната от тях е, че поради отхвърли ни от дълготраен контракт с „ Газпром “, губим всеки месец по 125 милиона лв..

Велев: „ Ние се отхвърляме от дълготраен контракт, който ни дава непоклатимост и в който 30% от цената е такава, каквато е на азерския газ. Тоест, месечно, при тези цени ние губим към 125 милиона лв. от този собствен отвод. И в случай че някой желае да се прави на мъж, на огромен смелчага и дебелоглав, дано да не е за наша сметка! “

Така се самоубива една клета държавица – а към този момент стана дума, по какъв начин „ самоубиват “ партиите си някои водачи.

А по какъв начин се става русофоб – време е Мишо Билалов да зададе този въпрос в „ Стани богат “.

Като ви затракат зъбите от мраз – русофоби ли ще станете или русофили?

Е, най-малко ще имате в обилие банани – тъй като българската народна власт се изчерпа със свободното бананоядене.

Кеворк Кеворкян

Източник: barometar.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР