Две девойки се обиждат, плюят една срещу друга, скубят си

Две девойки се наскърбяват, плюят една против друга, скубят си фризираните коси и екстеншъните, хвърлят си по някой ритник, шамарчето с фешън маникюр изплющява звучно, виждаме от време на време и съществено круше. Около тях сериозна сеирджийска навалица ги окуражава. Един - двама снимат, по този начин е - в реда на нещата е да има разнообразни вероятности. На мястото на девойките може да има и момчета, тогава обаче видеото не е толкоз занимателно, защото по-често боят протича по-бързо и по-качествено. След това мълниеносно фрагментите се популяризират - обществени мрежи колкото щеш, групи отворени и затворени. Някоя майка попада инцидентно на него и... настъпва писък. Обикновено тази майка е от страната на набитата/набитият. Да сте чули майка на агресора? Аз не съм. През последните седмици още веднъж нашумяха няколко случая, а от оня ден е последният: Агресия и принуждение сред деца. Агресията е по-широко разбиране, което от своя страна гълтам насилието. Физическо принуждение е всяко " причиняване на телесна щета, в това число причиняване на болежка и страдалчество без разстройство на здравето " (§1, т. 2 от ДР на ППЗЗД). В интервала на израстване съвсем всяко дете е взело участие в сборичкване. Навярно няма младеж с по-буйна кръв, който да не е влизал във физическа битка поради момиче. И това е безусловно обикновено, даже от това има потребност детството, естественото детство, това от улицата, а не цифровото на днешните деца. Действително казусът се явява в преплитането на минало и съвременно. Докато децата от 90-те се биеха и след това с окървавени колена и лакти продължаваха своите игри, бързо не запомнили нелепия спор, то през днешния ден сред малолетни и малолетни се следи експанзия, която надминава границите на естественото. Вече е налице неприятната наклонност възпитаници да се бият, а някой техен връстник в профил да снима протичащото се с мобилен телефон и след това да разгласява видеото в интернет, като вероятно цели известност и малко повече лайквания. Подобен случай имаше при започване на март в Бургас, където малолетен и невръстен се биха поради вниманието на момиче. Малките лъвчета станаха " герои " след появяването им в интернет. И в случай че за по-консервативните родители детето им да взе участие в сборичкване е неприемливо, то какво остава за публикуването на сходен позорен видеоматериал в обществените мрежи. Ежегодно ставаме очевидци на десетки сходни случаи и казусът, вместо да се взема решение, се задълбочава. През декември предходната година в Пловдив представителки и на нежния пол, на 13 и 14 години, си спретнаха нечовечен пердах, а повода беше засегнатост в интернет. Така интернет пространството с изключение на за " прославяне " на насилието постоянно се явява и причина за физическо принуждение в резултат на реализиран кибертормоз. След жестокостта, още веднъж снимана и оповестена, Агенцията за протекция на детето, обществените и полицейските управляващи се заеха да работят с децата и родителите им. По-лошият вид от това да се бият деца и да се снимат е... и да се стрелят. Такова " развлечение " си проведоха малолетни от с. Яхиново, община Дупница, на 15 март, като Районната прокуратура в Кюстендил е почнала следствие за осъществяване на непристойни дейности, жестоко нарушаващи публичния ред, или на елементарен език - безчинство. Мащабите на детското принуждение се простират из цялата страна, като обгръщат разнообразни възрасти. Чия обаче е тежката задача след прекрачването на публично допустимите граници детето да бъде " вкарано още веднъж в правия път "? Разбира се, на фона на цялостната престъпност едно сборичкване сред деца наподобява ненапълно безразсъден проблем, само че границата е тънка. Насилието сред деца е сериозен проблем, което се обосновава както от необятното му разпространяване, по този начин и от последствията, които може да окаже върху детското развиване, а след това да еволюира до трайно незаконно държание. Причините за насилието измежду децата са най-различни - от фамилната среда до всеобщо публикуваното показно принуждение в медиите, от там, че децата не умеят да позволяват спорове, по-емоционални са, подражават на поведенческите модели на възрастните и така нататък Преодоляването на казуса, обвързван с детското принуждение, е причина за опазване на моралните устои на обществото и ограничение на насилието изобщо. Действително съществуват голям брой експерти и институции, които работят по казуса, само че къде се къса нишката, с цел да бъде още веднъж и още веднъж настояща тази тематика? Първият главен проблем е неналичието на връзка. Благодарение на видеоматериалите обществеността, включително и родители и педагогичен експерти, схваща за проблем и принуждение сред децата. Действително обаче самите деца, жертви на побои, по-често потискат и премълчават случилото се. Когато въпреки всичко е известно, че се случват сходни неща, ограниченията, които се подхващат, сякаш не са от най-работещите. При сходна демонстрация на учениците може да бъдат налагани наказания от самото учебно заведение, доколкото то реши, че единствено ще се оправи с казуса - забележки, пренасяне в друга паралелка в същото учебно заведение, предизвестия за пренасяне в друго учебно заведение и така нататък, като това се подхваща едвам " след привършване на останалите механизми за влияние върху вътрешната мотивация и за превъзмогване на проблематичното държание на учениците " (чл. 199, алинея 1 от Закона за предучилищното и учебното образование). Законът още споделя, че глобите се постановат за тежки или систематични нарушавания. Психофизическата зряла възраст на малолетните изключва наказателната им отговорност, само че при малолетните не е по този начин и в случаи на нанесена сериозна телесна щета те ще дават отговор за осъщественото според законите на Република България. Вън от компетентността на учебното заведение и когато не са налице условия за търсене на наказателна отговорност по реда и изискванията на Наказателния кодекс, Законът за битка с противообществените прояви на малолетните и малолетните планува налагането на наказания и предприемането на възпитателни ограничения от съответните комисии. Противообществена демонстрация е всяко действие, което е общественоопасно и противоправно или опонира на морала и положителните нрави, а детските побоища, станали публично притежание в обществените мрежи, безспорно попадат в тази категория. Законът планува най-разнообразни ограничения, като стартира с предизвестие, задължаване да се извини на потърпевшия, задължаване на причинителя да взе участие в съвещания, образования и стратегии за превъзмогване на отклоненията в държанието и стига до настаняването в социално-педагогически пансион или във възпитателно учебно заведение пансион (чл. 13 от ЗБППМН). Също по този начин в законите са планувани ограничения както за причинителя, по този начин и в интерес на жертвата на принуждение, само че... Съществен пропуск в практиката сякаш се вижда във връзка с снимащия, чиято активност унижава достойнството и достолепието на биещите се. Фокусът попада върху биещите се, а детето, снимащо непристойното действие и непредприемащо никакви дейности по предотвратяването му, остава настрани. Често снимащият е и подбудител на самата експанзия, като окуражава биещите се и заради това неглижирането му от страна на органите е погрешно. При това състояние с оглед бъдещи промени в практиката, той също би трябвало да понесе възпитателни ограничения за осъщественото. Едва ли някой се съмнява в това, че за побой не се постановат най-тежките ограничения, в случай че въобще се стигне по-далеч от учебната " разпра " с проблематичното дете. И в случай че при еднократен случай е разбираемо да не се ползват съществени ограничения, то при повтарящо се девиантно държание се изисква по-сериозната интервенция на специфични органи, практиката обаче сякаш демонстрира, че учебните заведения избират да работят сами. Това спомага у децата, които по този начин или другояче не схващат особеността на осъщественото, да се построи едно възприятие за безотговорност и най-лошото - да се схване нормалност в ненормалното. Особено в този момент, когато отдалеченото образование е преобладаващо, концепцията за едностранно превантивно деяние от учебното заведение е невъзможна. За превъзмогването на насилието измежду децата е по-целеугодно да се употребява ранна, а не постпревенция, въпреки и българите да не обичаме да " слагаме каруцата пред коня ". Във връзка с актуалността и същността на проблематиката беше потърсено професионалното подпомагане на хората, които понасят най-тежката задача, когато към този момент е прекомерно късно - бранш " Детска престъпност " към Главна дирекция " Национална полиция ". Инспектор Десислава Цанкова, специалист с дълготраен опит в региона, разяснява най-съществените пропуски в превъзмогването на казуса. Според нея има няколко съществени момента, които водят до крайния отрицателен резултат. В никакъв случай не може да се търси самостоятелна виновност, защото процесът по образование на децата е сложен и комплициран и в него вземат присъединяване всички. Следователно, щом има проблем, виновността е обща, а отговорността и последствията са за цялото общество. Първият комплициран и спорен въпрос е във връзка с връзката изобщо. От една страна, живеем в прекомерно забързано всекидневие и уговорките не стопират. В множеството случаи родителите доверчиво се отнасят към децата си, като поддържат връзка с тях единствено във връзка с злободневни тематики и в действителност нямат визия за огромна част от техните проблеми, смятайки, че децата им нямат такива. Подобни недоразумения слагат безконечната омраза сред учители и родители, като последните постоянно гордо декларират " Моето дете не е такова! " и даже отчасти не вникват в проблематиката. Част от родителската отговорност е да реализират надзор над децата си, а по повод най-малко на интернет пространството това е от малко малко елементарно. Аналогичен е и казусът с учителите. За страдание, от ден на ден се губи персоналната връзка преподавател - възпитаник, като просветителният развой се свежда до предаването на урока. Но учебното заведение е институция, където детето би трябвало да бъде възпитано, да израсне освен умствено с наизустяването на уроците си, само че и душевен, и прочувствено. Училището би трябвало да бъде " втори дом " за учениците, място, където те се възпитават и израстват духовно. В този аспект подобряването на изискванията и по-усърдната подготовка на учителите за предварителна защита на насилието са нужното парче от пъзела. Най-важно за инспекторите от Детска педагогическа стая при постъпване на работа е да се осведомят за ситуацията и проблемите в региона, който поемат, и да посетят учебните заведения, да се срещнат с шефовете и педагогическите съветници, с цел да се реализира по-успешно бъдещата им взаимна активност, разяснява контрольор Цанкова. От 2000 година в България работи Национална стратегия " Работа на полицията в учебните заведения ", чиято съществена цел е възстановяване на закрилата на детето и реализиране на предварителна защита на детската престъпност, като в учебните заведения се изнасят уроци и беседи по разнообразни тематики, свързани с престъпността и сигурността, предадени на наличен за децата език от способени, авансово готови чиновници. Ежегодно се провеждат игри и викторини, в които децата вземат присъединяване и печелят награди. Темите обгръщат структурата и ролята на полицията, разнообразни типове закононарушения, сигурността, встъпление в обикновени правни понятия и виновното държание в обществото. В тази посока е ориентирана и създадената от български експерти (служители в структурите на Министерство на вътрешните работи - в партньорство с МОН, БЧК и други организации) стратегия " Детско полицейско ръководство ". Предназначена за децата от начален и прогимназиален стадий на образование, концепцията е децата, забавлявайки се, да получават познания и умения за запазване на своя живот и този на близките, за превъзмогване на сложни обстановки, за своите права и отговорности, както и за построяването на обществени компетентности и толерантно държание. Разбира се, колкото и старания да се приложат на публично ниво, в случай че децата в фамилната среда стават очевидци на беззаконие и принуждение, то предварителната защита ще е сложна. Изграждането на антипрестъпно и законосъобразно съзнание у децата е взаимен, комплициран и дълъг развой, в който изключително основна роля имат и родителите. Повишаването на отговорността на родителите, основаването на синхрон в работата и взаимно доверие сред родители, учители и полицейски чиновници биха дали позитивен резултат върху развиването на децата и попречване на насилието измежду тях. Отговорността за децата е обща, също както неналичието ѝ е нездравословна за обществото като цяло. Тоест всички би трябвало да се научим да работим в екип.