Две деца не ходят на училище в продължение на години.

Две деца не вървят на учебно заведение в продължение на години. Подадени са серия от сигнали до най-различни институции, че майка им ги държи заключени вкъщи. Опасенията, че децата са в риск, обаче се удрят в стената от " чавки ", които служители просто отмятат - споделят, че " на адреса никой не живее " - макар че не са влизали там, и с това казусът е затварян.

През това време едното от децата навършва пълноправие, а другото - 14 години. Не учат, живеят затворени и излизат единствено нощем от време на време - на пазар. Оказва се, че, което съгласно психиатрична експертиза, направена след това, датира от 2013 година. Всичко това се схваща, когато децата са изведени от вкъщи им, към този момент наваксват и с ученето. Но на омбудсмана на Стара Загора Иванка Сотирова ѝ би трябвало близо година, с цел да успее да задейства останалите виновни институции и казусът да стигне до добра развръзка.

Историята от Стара Загора е следващата, която разкрива систематични проблеми в грижата за психичноболните или по-скоро неналичието на такава, както и какъв брой официално може да бъде отношението на служителите към обособените човешки ориси, даже и да става въпрос за деца.

За мащабите на казуса - какъв брой са психологично болните у нас, проработи ли така наречен указател, който от години се разисква, и за какво тези хора остават без съответна грижа, даже краткотрайно да се лекуват, беседваме с психиатъра доктор Владимир Сотиров. Той практикува от 1996 година насам и познава проблемите в системата от вътрешната страна.