“Малкият влак“ на Корсика. Или как се обикаля островът за 50 евро
Две десетилетия са били нужни на 20 000 служащи, с цел да построят тази влакова линия през най-планинския остров в Средиземноморието, и тя си остава постоянно превъзходен метод да опознаете Корсика през очите на екскурзиант от Би Би Си.
Остров Корсика съчетава суровите върхове на най-планинския остров в Средиземноморието с лазурни плажове, колоритни исторически градове, тучни гори и високи равнини. Не е чудно, че античните гърци са го нарекли Kalliste (най-красив). Дори сложните за облекчаване французи, които са придобили острова в границите на към момента противоречива договорка с Италианската генуезка република през 60-те години на XIX век, го назовават L`Île de Beauté (Островът на красотата).
Днес доста от почти трите милиона гости, които годишно идват на този 340-хиляден остров, наемат автомобил, с цел да прегледат криволичещите долини и градовете на Корсика. Много от тях наподобява не знаят, че Корсика даже има железопътна линия. Но нейните влакове оферират паметен метод да се потопите в сърцето и историята на острова. Всъщност Le Chemins de Fer de la Corse - или U Trinicellu (Малкият трен, както го назовават локалните жители) - е освен едно от най-хубавите пътувания с трен в Европа, само че и едно от най-достъпните, като едноседмичен билет за пътешестване с трен до всяка точка на Корсика коства единствено 50 евро.
" Малкият трен " на Корсика в действителност е мрежа, която свързва три контрастни крайбрежни града на западния (Аячо), северозападния (Калви) и североизточния бряг на острова (Бастия). Първият стадий на железницата е открит през 1888 година, а през идващите десетилетия, когато тя се уголемява, се вмъква в планинските долини, изкачва се по отдалечени хълмове и свързва исторически градове навътре в страната като Корте.
Смесицата от ретро и по-нови вагони на теснолинейката се движи с постепенно движение през зашеметяващо многообразие от пейзажи, като по този метод показва един ясно изразен корсикански метод на деяние: пасажерите могат да се насладят на някои от най-дивите пейзажи в Европа със скорост, която рядко надвишава 80 км/ч.
Пътуването в старите вагони с дървена ламперия пък предлага на ниска цена " винтидж " блясъка на Ориент Експрес. Прибавете и множеството " спирки по избор ", където с една бърза дума към кондуктора при качване, рисковано настроените пасажери могат да бъдат откарани в отдалечени места навътре в страната за разходки по дивата природа или да открият дребни плажни скривалища, свободни от туристическите тълпи в курортните градове.
Построена в продължение на две десетилетия в края на XIX в., тази 232-километрова желязна автомагистрала изисква 20 000 служащи, с цел да се изградят 32 тунела и 52 моста и виадукта през главозамайващо голям брой от върхове и клисури. Две години след завършването на фамозната едноименна кула в Париж, Густав Айфел стартира да строи впечатляващия виадукт Pont du Vecchio край Корте, с цел да преведе Малкия трен през стръмния пейзаж.
През 60-те години на ХХ век обаче Тринайсетолъчката е изправена пред екзистенциална опасност от възходящата известност на автомобила. През 1959 година тогавашният министър на превоза на Франция Робер Бурон изрича мнение, че " колите и петте рейса " са задоволителни, с цел да задоволят транспортните потребности на Корсика.
Тази засегнатост от страна на континенталните притежатели на Корсика провокира митинги и повсеместни стачки, които обгръщат целия остров, а хиляди стачкуващи излизат по улиците, с цел да защитят влака на острова. Тъй като френските управляващи не престават да приказват за закриване на Trinicellu, митингите не престават повече от десетилетие, до момента в който френското държавно управление освен не отстъпва, само че и не дава обещание да обезпечи нови влакове през 70-те години.
Столицата на Корсика, Аячо, е родното място на френския държател и горделив корсиканец Наполеон Бонапарт. Сгушен измежду амфитеатър от назъбени върхове в планинското сърце на острова, Корте е физическият и исторически център на Корсика. За малко той е бил столица на самостоятелна корсиканска страна през 90-те години на XIX в. след сполучливото въстание на локалния воин Паскал Паоли против френското ръководство. Докато влакът се изкачва от крайбрежието към планините, релсите като че ли показватнеподчинение на гравитацията. Влакът се придържа към скатовете, а борови и кестенови клони се допират до прозорците, до момента в който пресича дивата гора от двете страни на линията.
Влакът е съвършен, с цел да ви води до сърцето на острова без особени старания. Районът е част от Регионалния естествен парк на Корсика - 350 000 хектара предпазени гори, езера и ждрела, които обгръщат 40% от острова.
Корте остава мястото, където националната еднаквост на Корсика е най-силна. Във въздуха витае чувството за локална значителност, защото в този град с население 8000 души се намират основният университет на острова и най-хубавият му музей - Музеят на Корсика (Museu di a Corsica). Музеят се обитава в цитадела от XIII век, ситуирана на върха на извисяваща се канара, и показва завладяващи аспекти от всекидневието на Корсика, като да вземем за пример експозиции, свързани с неповторимия сладко-горчив аперитив Cap Corse Mattei (приготвен от кора на цинкона, мистел и други локални растения), както и корсикански занаяти и остарели туристически плакати за Триничелу.
Малкият трен, който не е обновяван през 70-те години на предишния векима облицовани с дърво вагони. Старинният вагон се движи в продължение на един час през дивата котловина Навача, около осеяни с камъни реки и отдалечени градчета на хълмовете, преди да излезе на брега при превърнатия в пристанище от 18-и век курорт Л`Ил-Русе за последното 45-минутно пътешестване до Калви. Влакът се движипо идиличен сектор от крайбрежието, прочут като La Balagne, където релсите са толкоз покрай морето, че съвсем можете да изгребете пясък от дюните, през които минавате.
Малкият трен се изкачва до обстойно прерийно плато, излязло напряко от филм за Дивия запад. След това влакът се спуска към североизточното крайбрежие през пейзаж, посипан с лозя и гори, пресичайки пенливи реки по поредност от остарели мостове, преди да влезе в Бастия.
Бастия излъчва безшумно великолепие, което подхожда на столицата на Корсика в продължение на пет века. Старият пристанищен регион (известен като Terra Vecchia) е обкръжен от къщи от 18-и век и посипан с превъзходни църкви. Около пристанището заведенията за хранене се надпреварват да сервират най-хубавите разновидности на aziminu - корсиканският вид на френската рибена чорба bouillabaisse.
На огромния площад Сен-Николас в Бастия има укритие със остарели корсикански железопътни картички. Макар че монохромните изображения запечатват влаковете отпреди един век, привлекателността на Триничелу остава неподвластна на времето.
Остров Корсика съчетава суровите върхове на най-планинския остров в Средиземноморието с лазурни плажове, колоритни исторически градове, тучни гори и високи равнини. Не е чудно, че античните гърци са го нарекли Kalliste (най-красив). Дори сложните за облекчаване французи, които са придобили острова в границите на към момента противоречива договорка с Италианската генуезка република през 60-те години на XIX век, го назовават L`Île de Beauté (Островът на красотата).
Днес доста от почти трите милиона гости, които годишно идват на този 340-хиляден остров, наемат автомобил, с цел да прегледат криволичещите долини и градовете на Корсика. Много от тях наподобява не знаят, че Корсика даже има железопътна линия. Но нейните влакове оферират паметен метод да се потопите в сърцето и историята на острова. Всъщност Le Chemins de Fer de la Corse - или U Trinicellu (Малкият трен, както го назовават локалните жители) - е освен едно от най-хубавите пътувания с трен в Европа, само че и едно от най-достъпните, като едноседмичен билет за пътешестване с трен до всяка точка на Корсика коства единствено 50 евро.
" Малкият трен " на Корсика в действителност е мрежа, която свързва три контрастни крайбрежни града на западния (Аячо), северозападния (Калви) и североизточния бряг на острова (Бастия). Първият стадий на железницата е открит през 1888 година, а през идващите десетилетия, когато тя се уголемява, се вмъква в планинските долини, изкачва се по отдалечени хълмове и свързва исторически градове навътре в страната като Корте.
Смесицата от ретро и по-нови вагони на теснолинейката се движи с постепенно движение през зашеметяващо многообразие от пейзажи, като по този метод показва един ясно изразен корсикански метод на деяние: пасажерите могат да се насладят на някои от най-дивите пейзажи в Европа със скорост, която рядко надвишава 80 км/ч.
Пътуването в старите вагони с дървена ламперия пък предлага на ниска цена " винтидж " блясъка на Ориент Експрес. Прибавете и множеството " спирки по избор ", където с една бърза дума към кондуктора при качване, рисковано настроените пасажери могат да бъдат откарани в отдалечени места навътре в страната за разходки по дивата природа или да открият дребни плажни скривалища, свободни от туристическите тълпи в курортните градове.
Построена в продължение на две десетилетия в края на XIX в., тази 232-километрова желязна автомагистрала изисква 20 000 служащи, с цел да се изградят 32 тунела и 52 моста и виадукта през главозамайващо голям брой от върхове и клисури. Две години след завършването на фамозната едноименна кула в Париж, Густав Айфел стартира да строи впечатляващия виадукт Pont du Vecchio край Корте, с цел да преведе Малкия трен през стръмния пейзаж.
През 60-те години на ХХ век обаче Тринайсетолъчката е изправена пред екзистенциална опасност от възходящата известност на автомобила. През 1959 година тогавашният министър на превоза на Франция Робер Бурон изрича мнение, че " колите и петте рейса " са задоволителни, с цел да задоволят транспортните потребности на Корсика.
Тази засегнатост от страна на континенталните притежатели на Корсика провокира митинги и повсеместни стачки, които обгръщат целия остров, а хиляди стачкуващи излизат по улиците, с цел да защитят влака на острова. Тъй като френските управляващи не престават да приказват за закриване на Trinicellu, митингите не престават повече от десетилетие, до момента в който френското държавно управление освен не отстъпва, само че и не дава обещание да обезпечи нови влакове през 70-те години.
Столицата на Корсика, Аячо, е родното място на френския държател и горделив корсиканец Наполеон Бонапарт. Сгушен измежду амфитеатър от назъбени върхове в планинското сърце на острова, Корте е физическият и исторически център на Корсика. За малко той е бил столица на самостоятелна корсиканска страна през 90-те години на XIX в. след сполучливото въстание на локалния воин Паскал Паоли против френското ръководство. Докато влакът се изкачва от крайбрежието към планините, релсите като че ли показватнеподчинение на гравитацията. Влакът се придържа към скатовете, а борови и кестенови клони се допират до прозорците, до момента в който пресича дивата гора от двете страни на линията.
Влакът е съвършен, с цел да ви води до сърцето на острова без особени старания. Районът е част от Регионалния естествен парк на Корсика - 350 000 хектара предпазени гори, езера и ждрела, които обгръщат 40% от острова.
Корте остава мястото, където националната еднаквост на Корсика е най-силна. Във въздуха витае чувството за локална значителност, защото в този град с население 8000 души се намират основният университет на острова и най-хубавият му музей - Музеят на Корсика (Museu di a Corsica). Музеят се обитава в цитадела от XIII век, ситуирана на върха на извисяваща се канара, и показва завладяващи аспекти от всекидневието на Корсика, като да вземем за пример експозиции, свързани с неповторимия сладко-горчив аперитив Cap Corse Mattei (приготвен от кора на цинкона, мистел и други локални растения), както и корсикански занаяти и остарели туристически плакати за Триничелу.
Малкият трен, който не е обновяван през 70-те години на предишния векима облицовани с дърво вагони. Старинният вагон се движи в продължение на един час през дивата котловина Навача, около осеяни с камъни реки и отдалечени градчета на хълмовете, преди да излезе на брега при превърнатия в пристанище от 18-и век курорт Л`Ил-Русе за последното 45-минутно пътешестване до Калви. Влакът се движипо идиличен сектор от крайбрежието, прочут като La Balagne, където релсите са толкоз покрай морето, че съвсем можете да изгребете пясък от дюните, през които минавате.
Малкият трен се изкачва до обстойно прерийно плато, излязло напряко от филм за Дивия запад. След това влакът се спуска към североизточното крайбрежие през пейзаж, посипан с лозя и гори, пресичайки пенливи реки по поредност от остарели мостове, преди да влезе в Бастия.
Бастия излъчва безшумно великолепие, което подхожда на столицата на Корсика в продължение на пет века. Старият пристанищен регион (известен като Terra Vecchia) е обкръжен от къщи от 18-и век и посипан с превъзходни църкви. Около пристанището заведенията за хранене се надпреварват да сервират най-хубавите разновидности на aziminu - корсиканският вид на френската рибена чорба bouillabaisse.
На огромния площад Сен-Николас в Бастия има укритие със остарели корсикански железопътни картички. Макар че монохромните изображения запечатват влаковете отпреди един век, привлекателността на Триничелу остава неподвластна на времето.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ