10 Чудомирови разказа за науката и образованието
Двайсет и четвърти май мина, само че несъмнено освен учителите ще се съгласят, че от просвета и обучение има потребност цяла година.
Представяме ви 10 Чудомирови описа за просветата, педагогията и пропедевтиката, в които основните настоящи лица са учителите и техните възпитаници.
За да ги прочетете не е нужно да бъдете нито от едните, нито от другите, само че в случай че го извършите, те ще ви накарат да се разсмеете от сърце все едно какъв ви е цензът и какъв брой дипломи имате.
1. „ Вегетарианец “
Засукан и наедрял като майски гюл Стефко отпътувал да се изучи в София. Минало се, колкото се минало, и не щеш ли се прибрал на село, пък се заловил да се бори със земята като всички останали. Но софийската просвета си била споделила думата и сред оня Стефко, дето отпътувал, и този дето си пристигнал, нямало нищо общо. Новият, академик Стефко не кусвал месо, а всичко сурово ядял, съгласно убежденията си, дори житото кълвял като мисирек. Хората го гледали, тюхкали се и се кръстели, „ Бря, пуста просвета, бря! Побърка ни хубавите момчета! “ Но от всички най-вече страдала майка му, кака Деля, „ А бре, майка, ами че може ли защото добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет от горната страна, че тогава! “
2. „ Фюуууут! “
Градчето спи и тъне в незнание, когато там идва учителят Макаринчев и хвърля цялата си витална сила и мощност в неговото духовно събуждане. Той лети из града, изнася сказки, политически речи, чете прочувствени надгробни слова, под вещото му управление читалището замязва на академия, основава спектакъл, музей, хор и най-после му хрумва, Вестник! И като заваляват след първия брой на „ Кандило “ едни публикации, дописки, фейлетони, основният редактор се хваща с две ръце за въздългичката си глава. Идва годишното заседание. Падението му от този ден насетне е стремглаво. „ Прибра се вкъщи учителят Макаринчев, усамоти се, купи си две мисирки, храни си ги, пои си ги и мълчи… Ни със съседи приказва, ни с другари, ни с животни. Поиска ли му се в миналото да развие активност, ще иде до курника при мисирките, ще свие устни и ще свирне: „ Фюуууут! “
3. „ С обучение “
Свършил трети клас Карабойкин Гунчо, размахал перчема и дето двама, той трети. Минала година, минали две, три, Гунчо я виси в бозаджийницата и играе на карти, я обикаля по селските седенки и за работа не ще и да чуе. В това време майка му превива тил, скубе троскот и мъкне чували. Скоро къщата им оголяла и след доста мислене Гунчо се хванал да гледа селските бикове. Предупредил го чичо му да се пази и добродушно да се отнася с добичетата, само че един ден, нали е с обучение троснал се той на черния бик и оня му разпрал бузата до ухото. Зашили го малко изкривено и Гунчо отново вирнал нос, а Лъжлив Съби рекъл, „ А, нищо му не е на момчето, то е с образование… и ценз има…. Не се грижете. Тя неговата е лесна!… “
4. „ Жив е той жив “
На млади години даскал Петко бил знамение човек – песни на учениците пеел, вечерно учебно заведение отворил, върби насадил около реката да не отнесе хорските къщи, само че най-вече го бивало да играе театро. Един ден вземат решение да дадат „ Жив е той, жив е “, но както ги давали по това време – с планина от камъни, треволяк и начупени клони, с калпак с лъвче, пушки, ятагани, самодиви с венци на главата и дълги бели ризи, само че най-много с кръв. Тръгнало всичко „ легално “, само че по едно време даскал Петко, който се бил изхитрил да си мушне мехур с алена багра под мишницата, се подхлъзнал и като плиснала кръвта, народът писнал и хукнал да бяга. „ Ама друго време беше то тогава и представления се даваха царски и хайдушки, а не като сегашните лицемерия. Какво сте видели вий и какво сте разбрали от тоя свят! “
5. „ Даскалицата “
Когато си нямаш вуйчо епископ или да пуснеш нещо в джоба на тоя или оня, и да се изучиш, оставаш си плетачка в града като Пенка даскалицата и толкова. Е, нейсе, след три години очакване в тоя напор от даскалска ентелегенция и за нея се отворило място на село. Пристигнала тя, накъдрена, нагласена, но месец-два се минали и й щръкнали зъбите, като че ли постоянно се хилело момичето. Зачудил се народът какво не й уйдисва – водата ли, климатът ли, а то заплата нямало и даскаличката единствено на самун и орехи го карала. Една неделя тръгнала на женитба и тя да се порадва, но затънала в калта, нападнали я кучетата и тя избягала по чорапи. „ Такъв е светът, къзъм! Сиромах ли си, и в калта ще затънеш, и кучетата ще те лаят и от горната страна на туй пък хората ще ти се смеят! “ 
6. „ Урок по история “
Всеки си мисли, че да се внимава в час е мъчно, само че малко на брой знаят, че да се слуша изкарания на дъската възпитаник от време на време е невероятно. Каквото ще да са правили вавилоняните в миналото, колкото и велики царе да са имали, този ден учителят Вельо Тънковратов е получил неизпълними поръчения от жена си и никак не му е ни до висящи градини, ни до златни дворци, кирпичи и крилати бикове. Полицата, неплатения наем, сметките при бакалина, фурнаджията, всичко чист дълг 12 000 лв., счита той мислено, до момента в който ученикът ту киха, ту кашля, с цел да притегли вниманието му. А с петдесет лв. по какъв начин се купуват картофи, сапун, масло, боб и сирене? Крачи учителят все по-бързо, децата се укротяват и го гледат стреснато, до момента в който най-после „ дрезгавият му глас прогърмява в тишината, Осем лв. кило боб! Скандал! “ и той побягва с измъчена усмивка.
7. „ Наш Пондьо “
Ако има някой, който най-добре да знае, че животът е подигравка, то това е остарелият Пондьов преподавател. Години наред той му написа тройките по история и изобразяване по кое време тъй като партията на татко му е пристигнала на власт, по кое време тъй като цялата рода заедно с кмета и учебния настоятел се изрежда да се застъпи за него. И по този начин година след година Пондьо приключил учебното заведение за наслада на майка си и баща си, кмета и ръководителя на околийското и се изгубил от града. Върнал се след няколко години и почнал да се вре ту тук, ту там, на тоя смъква шапка, на оня се хили, само че не поглежда остарелия си преподавател. Защо ли? Ами бил му взел мястото и в този момент той преподавал история и изобразяване на двете му деца. „ Когато господ желае да накаже някого, прави го преподавател. “
8. „ За господ да елементарни “
На света има два вида учители и два метода в преподаването несъвместими като вода и скорбяла, от които и качамак не може да излезе. Обесников, учителят по химия, влезне в час и като факир още от вратата хипнотизира учениците, врътне плесница на дежурния и изреве на дъската да излезе галфон номер 23! Строгост, дисциплинираност, а оценките му все тройка, двойка, единица, и рядко-рядко някоя четворка. Виж, Татьо Татев е друга работа. Кадифе, памук човек и нито шамари зашлевява, нито като факир хипнотизира. В часовете му царува народна власт, независимост и народовластие. Той си чете „ Граф Монте Кристо “, учениците стържат хурки за бабите си, а в дневника се мъдрят все петици и шестици. „ Тактики, да ти кажа, методики и всякакви едни препедевтики! Учат ги, учат ги и след това всеки си я кара, както си знае и както му е по-лесно. “
9. „ Даскал Боньо “
Двайсет и пет години става, както даскал Боньо живее на село и за това време какво ли не му минава през главата. Ту го уволняват, ту отново го назначават и толкоз е изплашен горкият, че дори на кравите споделя добър вечер. А когато децата не идват на учебно заведение, не им написа неявяване и на края на годината кой знае, кой не, всички минават в по-горния клас. Една година поради войната децата намалели, работа и за един преподавател нямало, а те били двама с балдъзата на бирника. И бирникът нали е човек сериозен, научил ги да запишат двайсет измислени деца, още неродени. Дошла ревизия, даскал Боньо а-ха да оплете конците, само че Маринка излъгала и отървали кожите. Но не стига това, ами и в брачно отношение не му вървяло: „ Гледай го у главата, па не питай нанадоле какъв е. “
10. „ Предметно образование “
Даскал Минчо Либадето е мощен в педагогията, само че няма никакъв шанс. Заготвил си уроците той от две недели, че инспекторът щял да идва, и добре се бил подготвил, само че оня се изсипал внезапно и го сварил в час по предметно образование за кокошката. Той шефът хубаво му споделил, Минко да беше донесъл на децата някой носорог, бизон или хипопотам, разбирам, а то кокошка, само че даскал Минчо не отстъпил. Та намъкнал се инспекторът, подплашила се кокошката, хвръкнала из стаята и ту тук, ту там доста време минало до момента в който се успокои паниката. За похлупак на всичко най-после цъфнала и Пена Митина и взела да подрежда на щерка си да не върви на реката, да гледа кокошките, до момента в който най-после блъснал звънецът и с това лекцията за предметното образование се завършила. „ Не му върви на даскал Mинко Либадето и туйто! “
