Какво се промени в българската армия след влизането ни в НАТО?
Двайсет години след формалното влизане на България в НАТО пред армията ни стоят към момента проблемите с модернизацията на въоръжението и техниката и съответното възнаграждение на военните. Въпреки това, смяната и трансформацията на въоръжените ни сили е забележима след две десетилетия участие в най-силния боен алианс.
На днешния ден преди 20 години националното знаме на България беше издигнато в основната квартира на НАТО в Брюксел. Тези фрагменти са исторически. Заедно с нашата страна в Алианса са признати още шест някогашни комунистически страни и това е най-голямото разширение на организацията. Ето по какъв начин през днешния ден военните виждат българската войска.
20 години след влизането на България в НАТО числеността на армията спада фрапантно, на фона на все по- високите разноски за защита и непосилен и муден развой по разлъка със руското въоръжение и техника. Първото предизвикателство бе трансформацията от войска - част от Варшавския контракт, в напълно нов западен вид.
" И аз мисля, че през годините значително успяхме да преминем първо с езиковата подготовка, да имаме съгласуемост с нашите сътрудници. Но към момента има доста работа, която ни следва и изключително с оборудването, въоръжението, което продължаваме да използваме, старите руски мостри въоръжение и техника ", сподели бригаден военачалник о.р. доцент Груди Ангелов.
На този декор текучеството в армията непрестанно се покачва и доближава сериозни равнища.
" Въпросът за некомплекта би трябвало да се адресира в няколко страни - съответно възнаграждение, модернизиране, въоръжение и техника, която прави военната работа атрактивна за младежа. Жилищна политика, която може да има няколко съставния елемент. Служебни жилища. Възможност за жилищно кредитиране, където поръчител е страната ", изясни адмирал Емил Евтимов- шеф на защитата.
Друга причина за неналичието на искащи да облекат униформата са пропуски в просветителната система.
" За това, че НАТО е непознато към този момент 20 години за по-голяма част от обществото е това, че не се приказва за НАТО в учебно заведение. Не се приказва за НАТО във висшите учебни заведения. Имаме 13 университета, които преподават национална сигурност. Поне те трябваше да се занимават и да преподават НАТО и Европейски Съюз ", акцентира бригаден военачалник о.р. доцент Груди Ангелов.
По мотив необятно обсъжданата концепция измежду страните от НАТО за връщане на наборната военна работа, адмирал Ефтимов разяснява:
" Трябва да мислим за наложителна подготовка, наложителна подготовка за отбрана на отечеството. Това не значи наборна работа. Не. Българската войска би трябвало да бъде основата. Професионалната войска би трябвало да бъде основата на защитата на страната. И към нея да се разработят форми, където и непрофесионалните военни можем да отделим сили, средства и запаси да приготви българските жители за отбрана на отечеството при положение на потребност ", съобщи адмирал Емил Евтимов - шеф на защитата.
Членството ни в НАТО слага и потребността от повишение на средствата за защита. В момента те са 2% от брутния вътрешен артикул, само че към този момент са заделени за новите изтребители, многофункционални кораби и бойни машини, a армията има и други потребности.
" И по тази причина, когато аз споделям, че би трябвало най-малко 2,5% от Брутният вътрешен продукт за защита, не е волност, а това е едни зов, едно действително послание към държавниците и политиците да схванат, че не можем да си позволим 2-3 години да чакаме без да имаме действителни планове в развиване, които биха могли да се случат след няколко години ", уточни началникът на защитата.
Адмирал Ефтимов за следващ път прикани политиците за специфичен закон за военните публични поръчки, които ще дадат опция потребностите на армията да се обвържат с българските компании и българския теоретичен капацитет.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
На днешния ден преди 20 години националното знаме на България беше издигнато в основната квартира на НАТО в Брюксел. Тези фрагменти са исторически. Заедно с нашата страна в Алианса са признати още шест някогашни комунистически страни и това е най-голямото разширение на организацията. Ето по какъв начин през днешния ден военните виждат българската войска.
20 години след влизането на България в НАТО числеността на армията спада фрапантно, на фона на все по- високите разноски за защита и непосилен и муден развой по разлъка със руското въоръжение и техника. Първото предизвикателство бе трансформацията от войска - част от Варшавския контракт, в напълно нов западен вид.
" И аз мисля, че през годините значително успяхме да преминем първо с езиковата подготовка, да имаме съгласуемост с нашите сътрудници. Но към момента има доста работа, която ни следва и изключително с оборудването, въоръжението, което продължаваме да използваме, старите руски мостри въоръжение и техника ", сподели бригаден военачалник о.р. доцент Груди Ангелов.
На този декор текучеството в армията непрестанно се покачва и доближава сериозни равнища.
" Въпросът за некомплекта би трябвало да се адресира в няколко страни - съответно възнаграждение, модернизиране, въоръжение и техника, която прави военната работа атрактивна за младежа. Жилищна политика, която може да има няколко съставния елемент. Служебни жилища. Възможност за жилищно кредитиране, където поръчител е страната ", изясни адмирал Емил Евтимов- шеф на защитата.
Друга причина за неналичието на искащи да облекат униформата са пропуски в просветителната система.
" За това, че НАТО е непознато към този момент 20 години за по-голяма част от обществото е това, че не се приказва за НАТО в учебно заведение. Не се приказва за НАТО във висшите учебни заведения. Имаме 13 университета, които преподават национална сигурност. Поне те трябваше да се занимават и да преподават НАТО и Европейски Съюз ", акцентира бригаден военачалник о.р. доцент Груди Ангелов.
По мотив необятно обсъжданата концепция измежду страните от НАТО за връщане на наборната военна работа, адмирал Ефтимов разяснява:
" Трябва да мислим за наложителна подготовка, наложителна подготовка за отбрана на отечеството. Това не значи наборна работа. Не. Българската войска би трябвало да бъде основата. Професионалната войска би трябвало да бъде основата на защитата на страната. И към нея да се разработят форми, където и непрофесионалните военни можем да отделим сили, средства и запаси да приготви българските жители за отбрана на отечеството при положение на потребност ", съобщи адмирал Емил Евтимов - шеф на защитата.
Членството ни в НАТО слага и потребността от повишение на средствата за защита. В момента те са 2% от брутния вътрешен артикул, само че към този момент са заделени за новите изтребители, многофункционални кораби и бойни машини, a армията има и други потребности.
" И по тази причина, когато аз споделям, че би трябвало най-малко 2,5% от Брутният вътрешен продукт за защита, не е волност, а това е едни зов, едно действително послание към държавниците и политиците да схванат, че не можем да си позволим 2-3 години да чакаме без да имаме действителни планове в развиване, които биха могли да се случат след няколко години ", уточни началникът на защитата.
Адмирал Ефтимов за следващ път прикани политиците за специфичен закон за военните публични поръчки, които ще дадат опция потребностите на армията да се обвържат с българските компании и българския теоретичен капацитет.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ