Първо във Фрог: Нов успех на българската поезия и Кирил Кадийски
Двата тома на близо 1400 страници са побрали едно освен обемно, само че и доста половинвековно творчество на български, френски и английски(https://frognews.bg/)
Преводите на френски са на Силвия Вагенщайн и Никол Лоран-Катрис с присъединяване на създателя, а на британски – на Ан Даймънд. Това неповторимо издание с автентично оформление ) е във връзка 75-годишния празник на поета през юни и съдържа доста снимков и илюстративен материал, текстове за Кирил Кадийски, от бележки за създателя до студии и есета върху неговото творчество, отреждащи му едно от първите места в европейската и международна лирика.
Авторът на предговора на първия том Пиер Брюнел, почетен професор на Сорбоната и член на Френската академия, написа: „ това не е творба, това е шедьовър “, а проф. Валери Стефанов от Софийския университет, в предговора към втория том назовава Кадийски „ Алтер его “ на българската лирика.
За нашия стихотворец през последните десетилетия са писали както едни от най-големите модерни писатели, по този начин и създатели от един необятен географски диапазон. Пиер Сегерс: Истински, бездънен стихотворец е написал тези текстове. Ален Боске: Той е измежду най-универсалните мозъци в своята страна през днешния ден. Жан Грожан: Ще бъдем щастливи французите да чуят вашия толкоз саморасъл и драматичен глас. Мишел Декоден: Оцених извънредно този лиризъм на модерния свят с богато и правилно звучене. Дмитро Павличко (Украйна): един от най-големите модерни български поети. Евгений Резниченко (Русия): Българинът Кирил Кадийски е занаятчия на словото. Драган Йованович Данилов (Сърбия): Кадийски е стихотворец с извънреден вектор на душевната сензитивност. Бернар Ноел: Как могат да се слеят по този начин неразривно един креативен път и в това време цялостен един живот. Натан Ондрос (Австралия): Върнах се от Франция с тежкия том лирика от Кирил Кадийски... Когато поезията, даже и в превод, приказва сама за себе си, без подозрение известността на Кадийски е заслужена. Василис Хадзиякову (Гърция): Преди няколко години издадох стихосбирка на Кирил Кадийски и осъзнах, че в българската литература съществуват същински диаманти. Ан Даймънд (Канада): Кадийски... за какво ли ми припомня за моя скорошен комшия Ленард Коен, изписал доста страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят... Тези оценки са още по-ценни, тъй като са оттатък Калотина, където ограниченията и теглилките са с еталонна непорочност.
Тук са други, за жал. Блага Димитрова:...Кеворк подстрекаващо добави: „ Ако не желаете, може да не назовавате имена! “ Как по този начин да се измъкна, без да назова имена на млади гении, в които имам вяра? И изредих неколцина, сред които напълно непризнатия още Кирил Кадийски. Поразяващ резултат! Спираха ме най-вече възрастни поети с яд: по какъв начин съм могла да загатна това име, което няма „ доказателства “ за креативен благоприятни условия! Обаждаха ми се по телефона хора, които по различен мотив не са ме търсили, с цел да ми извърнат внимание какъв брой безконтролно съм изтървала това име! След време се убедих по какъв начин тъкмо завистниците улучват заплахата от нов противник. Кирил Кадийски разви своята заложба в истинска метафорична лирика, в преводи от френски поети, а също в енергична издателска активност, като сътвори частното издателство „ Нов Златорог “. И аз с горделивост разгласих там своите нови книги: „ Транзит “, „ Нощен дневник “, „ И отново изначало “ и новия си разказ „ Глухарчето “. Ето по какъв начин най-лошият спомен от излизането ми в „ Събеседник по избор “ се трансформира в най-хубавото реализиране на „ благослова “ ми към един млад създател – Кирил Кадийски “.
За петдесет години нещо да се е трансформирало?
... Ако си се отказал от илюзиите си по отношение на Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен стихотворец... – ръката ми отхвърля да изпише името на един сегашен Ректор, който очевидно живее в предишното на личния си татко, който се мъчи да ни показа като стихотворец на бъдещето.
И въпреки всичко смяна има. Българската литература излиза и играе на международната сцена, едно въжделение на днешния министър на културата. Благодарение и на такива като Кирил Кадийски, и по-точното – най-много на такива. Които от няколко десетилетия са там.
Честито на българската лирика!
Светлозар Жеков
Преводите на френски са на Силвия Вагенщайн и Никол Лоран-Катрис с присъединяване на създателя, а на британски – на Ан Даймънд. Това неповторимо издание с автентично оформление ) е във връзка 75-годишния празник на поета през юни и съдържа доста снимков и илюстративен материал, текстове за Кирил Кадийски, от бележки за създателя до студии и есета върху неговото творчество, отреждащи му едно от първите места в европейската и международна лирика.
Авторът на предговора на първия том Пиер Брюнел, почетен професор на Сорбоната и член на Френската академия, написа: „ това не е творба, това е шедьовър “, а проф. Валери Стефанов от Софийския университет, в предговора към втория том назовава Кадийски „ Алтер его “ на българската лирика.
За нашия стихотворец през последните десетилетия са писали както едни от най-големите модерни писатели, по този начин и създатели от един необятен географски диапазон. Пиер Сегерс: Истински, бездънен стихотворец е написал тези текстове. Ален Боске: Той е измежду най-универсалните мозъци в своята страна през днешния ден. Жан Грожан: Ще бъдем щастливи французите да чуят вашия толкоз саморасъл и драматичен глас. Мишел Декоден: Оцених извънредно този лиризъм на модерния свят с богато и правилно звучене. Дмитро Павличко (Украйна): един от най-големите модерни български поети. Евгений Резниченко (Русия): Българинът Кирил Кадийски е занаятчия на словото. Драган Йованович Данилов (Сърбия): Кадийски е стихотворец с извънреден вектор на душевната сензитивност. Бернар Ноел: Как могат да се слеят по този начин неразривно един креативен път и в това време цялостен един живот. Натан Ондрос (Австралия): Върнах се от Франция с тежкия том лирика от Кирил Кадийски... Когато поезията, даже и в превод, приказва сама за себе си, без подозрение известността на Кадийски е заслужена. Василис Хадзиякову (Гърция): Преди няколко години издадох стихосбирка на Кирил Кадийски и осъзнах, че в българската литература съществуват същински диаманти. Ан Даймънд (Канада): Кадийски... за какво ли ми припомня за моя скорошен комшия Ленард Коен, изписал доста страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят... Тези оценки са още по-ценни, тъй като са оттатък Калотина, където ограниченията и теглилките са с еталонна непорочност.
Тук са други, за жал. Блага Димитрова:...Кеворк подстрекаващо добави: „ Ако не желаете, може да не назовавате имена! “ Как по този начин да се измъкна, без да назова имена на млади гении, в които имам вяра? И изредих неколцина, сред които напълно непризнатия още Кирил Кадийски. Поразяващ резултат! Спираха ме най-вече възрастни поети с яд: по какъв начин съм могла да загатна това име, което няма „ доказателства “ за креативен благоприятни условия! Обаждаха ми се по телефона хора, които по различен мотив не са ме търсили, с цел да ми извърнат внимание какъв брой безконтролно съм изтървала това име! След време се убедих по какъв начин тъкмо завистниците улучват заплахата от нов противник. Кирил Кадийски разви своята заложба в истинска метафорична лирика, в преводи от френски поети, а също в енергична издателска активност, като сътвори частното издателство „ Нов Златорог “. И аз с горделивост разгласих там своите нови книги: „ Транзит “, „ Нощен дневник “, „ И отново изначало “ и новия си разказ „ Глухарчето “. Ето по какъв начин най-лошият спомен от излизането ми в „ Събеседник по избор “ се трансформира в най-хубавото реализиране на „ благослова “ ми към един млад създател – Кирил Кадийски “.
За петдесет години нещо да се е трансформирало?
... Ако си се отказал от илюзиите си по отношение на Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен стихотворец... – ръката ми отхвърля да изпише името на един сегашен Ректор, който очевидно живее в предишното на личния си татко, който се мъчи да ни показа като стихотворец на бъдещето.
И въпреки всичко смяна има. Българската литература излиза и играе на международната сцена, едно въжделение на днешния министър на културата. Благодарение и на такива като Кирил Кадийски, и по-точното – най-много на такива. Които от няколко десетилетия са там.
Честито на българската лирика!
Светлозар Жеков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ