Войнственият атеизъм
Двата вида атеизъм и по какво се разграничават един от различен:
Научният безбожник е спокоен към непознатите вярвания. Научният безбожник, по силата на сериозното мислене, схваща, че и неговото лично виждане, и визията за света на безусловно всеки човек, набожен или не, е толкоз неефикасно и, съгласно силата на човешкото мислене, толкоз надалеч от истината… толкоз надалеч, че тези разлики нямат никакво значение.
Войнственият безбожник по своята същина е надълбоко набожен човек – набожен в това, че няма Бог. И както във всяко изповедание, нещата постоянно стигат до фанатизъм.
Те считат за собствен заветен дълг да донесат до вярващия в Бог своята Истина. Осмиването и обиждането на вярващите в другите религии за войнствения безбожник е същински обред.
И сходно на извършващия обред дякон, палещ кандилото, войнственият безбожник седи пред монитора, слага ръце върху клавиатурата и стартира да поства.
Това оправдава вярата. Колкото повече каже за продажните попове, тъпите енориаши и прочие опиуми за народа, толкоз повече в живота му има смисъл.
Войнственият безбожник, сходно на Свидетелите на Йехова, не може умерено да се отнася към другите религии. Сърбежът на Истината, възвишаващ се над другите сърбежи в тяхното схващане, не им дава покой.
