Дванадесет държави призоваха богатите нации да изпълнят задълженията си за финансиране на климата в последния ден от срещата на върха на Amazon в Белем, Бразилия.
Пактът от сряда, наречен „Обединени за нашите гори“, събра лидери от Амазонка, басейна на Конго и Югоизточна Азия, три региона с едни от най-обширните тропически гори в света.
Съвместното изявление призовава за разработването на механизъм за финансиране, така че международната общност да може да плаща за критичните услуги, предоставяни от горите.
„Нашите страни трябва да упражняват повече влияние върху управлението на ресурсите, предназначени за опазване и устойчиво използване на биоразнообразието“, се казва в пакта за развиващите се нации.
Той също така призова развитите нации да изпълнят съществуващ ангажимент да предоставят 200 милиарда долара годишно за опазване на биоразнообразието и изрази загриженост, че предишно обещание за предоставяне на 100 милиарда долара годишно финансиране за климата не е било изпълнено.
Говорейки в сряда, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва каза, че срещата на върха на Амазонка е дала възможност на държавите от тропическите гори да се обединят преди срещата на върха на Конференцията на ООН за изменението на климата през октомври или COP28 в Абу Даби.
„Отиваме на COP28 с цел да кажем на богатия свят, че ако искат ефективно да запазят гората, която съществува, трябва да плащат пари не само за да се грижат за короната, но и за да се грижат за хората които живеят под него“, каза той.
Изявлението от сряда също критикува това, което се описва като търговски ограничения, прикрити като екологични мерки, в очевидно позоваване на приемането на закон от Европейския съюз, забраняващ на фирмите да внасят стоки, свързани с обезлесяването.
Комюникето беше подписано от лидери на Боливия, Бразилия, Колумбия, Демократична република Конго, Еквадор, Гвиана, Индонезия, Перу, Република Конго, Суринам, Венецуела и Сейнт Винсент и Гренадини.
Дъждовните гори в тези страни са критични екосистеми в борбата срещу изменението на климата, способни да абсорбират големи количества въглероден диоксид, както и да обитават различни видове.
Нов пакт следва Белемската декларация
Ден по-рано осемте държави от Организацията на Договора за сътрудничество на Амазонка (ACTO) — Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Перу, Суринам и Венецуела — приеха „нова и амбициозна споделена програма“ за спасяване на разтегнатия Юг Американска тропическа гора с обявяването на Белемската декларация.
Споразумението обаче не успя да поеме ангажимент за нулево обезлесяване до 2030 г. Вместо това създаде съюз между страните от Амазонка за постигане на индивидуални цели за обезлесяване чрез защита на правата на коренното население и сътрудничество в управлението на водите, здравето и устойчивото развитие .
Декларацията освен това създаде научен орган, който да се среща ежегодно и да изготвя авторитетни доклади за науката, свързани с тропическите гори на Амазонка, подобно на Международния панел на ООН по изменение на климата (IPCC).
Репортаж от Белем, Лусия Нюман от Al Jazeera каза, че служителите ще работят върху по-подробно споразумение през следващите месеци.
„Ще бъде интересно да видим какво ще се случи, когато външните министри на всички страни, които са тук, се срещнат след два месеца, за да уточнят подробностите на тази Белемска декларация“, каза тя.
Все пак срещата на върха не успя да удовлетвори най-широките искания на природозащитниците и местните групи, включително всички страни членки да приемат ангажимента на Бразилия да сложи край на незаконното обезлесяване до 2030 г.
Декларацията също не определя краен срок за прекратяване на незаконния добив на злато, въпреки че лидерите се съгласиха да си сътрудничат по въпроса.
Напрежение се появи преди срещата, като някои лидери отхвърлиха позицията на левия колумбийски президент Густаво Петро, който обеща да спре нови петролни проучвания в страната си.
Междувременно президентът на Бразилия Лула до голяма степен се въздържа от вземане на окончателна позиция по въпроса. При встъпването си в длъжност Лула обеща да потвърди отново ролята на Бразилия като екологичен лидер, след като неговият предшественик, десният президент Жаир Болсонаро, намали мерките за защита на Амазония.
Близо 60 процента от тропическите гори на Амазонка са в Бразилия. Някои учени предупредиха, че когато 20 до 25 процента от гората бъде унищожена, валежите драстично ще намалеят, превръщайки повече от половината от региона в тропическа савана и причинявайки огромна загуба на биоразнообразие.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
