Двамата светци живеят около 315 г., по времето на император

Двамата светци живеят към 315 година, по времето на император Ликиний, когато гоненията против християните към момента са жестоки.

 

Св. Ермил е дякон в Сингидунум – сегашен Белград. Той отхвърля да се поклони на езическите идоли и поради това е подложен на жестоки мъчения – обичай е със стоманени пръчки и раздиран с куки. По време на престоя си в пандиза Ермил се моли с псалми и, съгласно преданието, чува глас от небето, който му дава обещание „ венец на славата “ след три дни.

 

Св. Стратоник е негов непосредствен другар и тъмничен надзорник. Той скрито изповядва християнската религия. Когато вижда страданията на Ермил, не съумява да сдържи сълзите си и по този начин издава, че е християнин. И той е подложен на мъчения.

 

Накрая двамата са завързани в мрежи и хвърлени в река Дунав. Три дни по-късно телата им са открити от християни на брега – непокътнати – и заровени дружно. В православната традиция тяхното страдалчество се приема като знак на честност, другарство и духовна неотстъпчивост.

 

Народни вярвания и традиции

В българската национална традиция 13 януари е обвързван с наблюдаване на времето и държанието на домашните животни. Най-разпространеното вярване е обвързвано с котката.

 

Ако котката се свива на кълбо и крие носа си, съгласно вярванията следва мощен мраз. Ако се катери нависоко или стои до печката, това също се пояснява като знак за приближаващ пикантен студ.

 

В някои региони на страната този ден се счита за алегоричен завършек на коледните празници. Коледарските дружини се събират за финален път, а лидерът им провежда обща софра, с която се затваря празничният цикъл.

 

На 13 януари имен ден означават хората с имената Ермил и Ермила, както и техните производни – Емил, Емилия, Емо, Емилиян, Емилияна и други.