Една Българска Вдовица: Имам Две Красиви Деца, Дариха Ме С Внуци. Няма Място За Мен На Тяхната Маса
Двамата щастливо посрещахме празниците и всичко си ни беше наред. Но след гибелта му започнах да изпитвам самотност. Особено ме боли, когато на Коледа съм сама на трапезата. В такива моменти съзнавам, че съм станала безполезна и ненужна за децата си. Случва се даже в новогодишната нощ да не помнят да ме поздравят.
Никой не се сеща за мен – нито на Коледа, или пък на Нова година.
Когато камбаните бият и фойерверки озаряват небето, аз заставам до телефона и очаквам да ми се обадят. Знам, че доста дами със сходна на моята орис ще ме схванат. Много е тежко да подариш целия си живот на децата и някой ден да осъзнаеш, че те са безразлични към теб. Може би все в миналото синът ми и щерка ми ще си спомнят за мен, само че тогава ще бъде прекомерно късно.
Аз пребивавам тук и в този момент, желая да бъда обичана, преди да си отида от този свят.
Срамувам се да призная пред децата си по какъв начин се усещам, тъй като се притеснявам, че ще възприемат тъгата ми като старческа волност. Колко мъчително е да си самичък на празниците. Понякога сънувам, че цялото семейство сме се събрали и дружно украсяваме елхата. Всяка година поканвам околните си да честват с мен, а те с скука ми дават отговор: „ Друг път, мамо. Вече имаме проекти. “
Да, аз не съм част от техните проекти. На трапезите им няма място за остарялата им майка. Животът ми от дълго време изгуби смисъл, в този момент просто пребивавам ден за ден. Все още имам силата да подарявам топлота, обич и обвързаност, само че никой не се нуждае от мен.
Защо по този начин ме боли?
Никой не се сеща за мен – нито на Коледа, или пък на Нова година.
Когато камбаните бият и фойерверки озаряват небето, аз заставам до телефона и очаквам да ми се обадят. Знам, че доста дами със сходна на моята орис ще ме схванат. Много е тежко да подариш целия си живот на децата и някой ден да осъзнаеш, че те са безразлични към теб. Може би все в миналото синът ми и щерка ми ще си спомнят за мен, само че тогава ще бъде прекомерно късно.
Аз пребивавам тук и в този момент, желая да бъда обичана, преди да си отида от този свят.
Срамувам се да призная пред децата си по какъв начин се усещам, тъй като се притеснявам, че ще възприемат тъгата ми като старческа волност. Колко мъчително е да си самичък на празниците. Понякога сънувам, че цялото семейство сме се събрали и дружно украсяваме елхата. Всяка година поканвам околните си да честват с мен, а те с скука ми дават отговор: „ Друг път, мамо. Вече имаме проекти. “
Да, аз не съм част от техните проекти. На трапезите им няма място за остарялата им майка. Животът ми от дълго време изгуби смисъл, в този момент просто пребивавам ден за ден. Все още имам силата да подарявам топлота, обич и обвързаност, само че никой не се нуждае от мен.
Защо по този начин ме боли?
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ