Валери Божинов и Благой Георгиев измислиха как да излезем от политическата криза
Двамата може би ще основат нова партия ПАК - „ Патриоти в офанзива и контраофанзива ”. Става и с „ Футболисти ”, но с патриоти звучи по-тежко
В първокласно столично кафене седяха Валери Божинов и Благой Георгиев.
– Благо, брат, – стартира Валери, като деликатно разбъркваше захарта в капучиното си – казусът на България е освен в политическата хиперфрагментация, само че и в неналичието на функционален институционален дизайн. Как да реализираме непоклатимост, когато структурите на ръководство са в непрекъснато положение на междупартийна дисфункция?
Благой Георгиев, който таман беше направил три кръстни знака пред чашата си с портокалов сок, кимна съществено.
– Валерка, разреши ми да не се съглася напълно. Аз го виждам като систематичен феномен, свързан от политическа ентропия. С други думи, политическата система у нас действа в положение на безредна динамичност, което попречва опцията за дълготрайни тактики. Ако няма постоянна рамка, по какъв начин да чакаме трайни резултати?
Валери наклони глава, като че ли обмисляше извънредно комплицирана тактическа скица.
– Това, което казваш, по принцип е правилно, Благо. Но съгласно мен е нужна концептуална промяна на политическия ни модел. Не да разделяме на ляво и дясно, а да създадем „ позиционно ръководство “. Нещо като системата 4-4-2: четири централни стълба на непоклатимост, четири оперативни целта и два антикризисни механизма.
Благой извади писалка и стартира да рисува дребен портрет на Богородица с младенеца върху салфетката си.
– Чуй ме, Валери, твоето предложение е прагматично, само че опростено. Истинският проблем не е в системата, а в неналичието на доверие. Ако партиите не изградят отзивчива легитимност, няма значение каква е формулата. Аз персонално бих приложил модела на Юрген Хабермас за отзивчивото деяние – ще ги накарам да седнат на кръгла маса и да се дискурсират, до момента в който стигнат до консенсус.
Валери подвигна вежди и плесна с ръце.
– Благо, брат, теорията ти е добра, само че дано я приземим. Политиката е като трансферен прозорец – би трябвало да анализираш пазара и да предложиш договорка, която всички ще одобряват. Според мен би трябвало да интегрираме модела на „ диалектически прагматизъм “. Влизаш в разговор с народа, дефинираш най-големите паники на хората, а по-късно ги адресираш посредством пряк информационен канал. Аз бих го нарекъл „ политическа флуидност “.
Благой отпи глътка сок, като че ли с цел да подчертае значимостта на идващите си думи.
– Това е положително начало, Валери, само че няма по какъв начин да използван флуидност, без да преодолеем „ асиметричния информативен дисбаланс “. Партиите у нас разполагат с монопол върху избрани данни и изкривяват действителността в своя изгода. Аз бих въвел радикална бистрота и система за блокчейн одит на управническите процеси.
Очите на Валери светнаха.
– Брат, блокчейн одит? Гениално! Това е като VAR в държавното ръководство. Всичко се ревизира, няма противоречиви положения. Но не е неприятно да се добави и „ национална контратактическа тактика “. Всеки месец правиш референдум за основни решения. Така хората ще имат възприятието, че играят в тима, вместо единствено да седят на аварийна пейка!
Благой Георгиев допи сока си, прекръсти се още три пъти и сподели:
– Валери, ти си по-умен, в сравнение с изглеждаш. Но това не е изненада – постоянно най-големите мислители са подценявани.
– А ти, Благо, си визионер – отвърна Валери. – Абе, ние двамата с теб за какво не основем една партия? Аз ще съм лицето, ти идеологът. Може да я кръстим ПАК – Патриоти в Атака и Контраатака. То и с Футболисти става… Но по-тежко ще звучи да сме Патриоти. Девизът ни ще е „ Винаги в офанзива, в никакъв случай в засада! “
– Знаеш ли, това е прелестна концепция! В момента не съм женен, тъй че имам свободно време. Окей, вършим го! Ще се обадя на няколко хубави девойки да ни станат рекламни лица! – въодушеви се Благой Георгиев.
– Половината девойки от теб, другата половина от мен! Ще звънна още на Тони Найка, Дон Коци и Асенчо Таксито – подсигурявам за тях!
Двамата се изправиха, удовлетворени от интелектуалното изпитание, което преди малко бяха положили, и си стиснаха ръцете. В това време няколко клиенти на кафенето ги гледаха смаяно. Един от двамата сервитьори не устоя и прошепна:
– Тия двамата, в случай че в действителност създадат партия, ще гласоподавам за тях.
– Защо? – попита другият.
– Щото, в случай че друго не стане, с тях най-малко няма да е скучно.
***
Повече от фейлетоните на създателя:
В първокласно столично кафене седяха Валери Божинов и Благой Георгиев.
– Благо, брат, – стартира Валери, като деликатно разбъркваше захарта в капучиното си – казусът на България е освен в политическата хиперфрагментация, само че и в неналичието на функционален институционален дизайн. Как да реализираме непоклатимост, когато структурите на ръководство са в непрекъснато положение на междупартийна дисфункция?
Благой Георгиев, който таман беше направил три кръстни знака пред чашата си с портокалов сок, кимна съществено.
– Валерка, разреши ми да не се съглася напълно. Аз го виждам като систематичен феномен, свързан от политическа ентропия. С други думи, политическата система у нас действа в положение на безредна динамичност, което попречва опцията за дълготрайни тактики. Ако няма постоянна рамка, по какъв начин да чакаме трайни резултати?
Валери наклони глава, като че ли обмисляше извънредно комплицирана тактическа скица.
– Това, което казваш, по принцип е правилно, Благо. Но съгласно мен е нужна концептуална промяна на политическия ни модел. Не да разделяме на ляво и дясно, а да създадем „ позиционно ръководство “. Нещо като системата 4-4-2: четири централни стълба на непоклатимост, четири оперативни целта и два антикризисни механизма.
Благой извади писалка и стартира да рисува дребен портрет на Богородица с младенеца върху салфетката си.
– Чуй ме, Валери, твоето предложение е прагматично, само че опростено. Истинският проблем не е в системата, а в неналичието на доверие. Ако партиите не изградят отзивчива легитимност, няма значение каква е формулата. Аз персонално бих приложил модела на Юрген Хабермас за отзивчивото деяние – ще ги накарам да седнат на кръгла маса и да се дискурсират, до момента в който стигнат до консенсус.
Валери подвигна вежди и плесна с ръце.
– Благо, брат, теорията ти е добра, само че дано я приземим. Политиката е като трансферен прозорец – би трябвало да анализираш пазара и да предложиш договорка, която всички ще одобряват. Според мен би трябвало да интегрираме модела на „ диалектически прагматизъм “. Влизаш в разговор с народа, дефинираш най-големите паники на хората, а по-късно ги адресираш посредством пряк информационен канал. Аз бих го нарекъл „ политическа флуидност “.
Благой отпи глътка сок, като че ли с цел да подчертае значимостта на идващите си думи.
– Това е положително начало, Валери, само че няма по какъв начин да използван флуидност, без да преодолеем „ асиметричния информативен дисбаланс “. Партиите у нас разполагат с монопол върху избрани данни и изкривяват действителността в своя изгода. Аз бих въвел радикална бистрота и система за блокчейн одит на управническите процеси.
Очите на Валери светнаха.
– Брат, блокчейн одит? Гениално! Това е като VAR в държавното ръководство. Всичко се ревизира, няма противоречиви положения. Но не е неприятно да се добави и „ национална контратактическа тактика “. Всеки месец правиш референдум за основни решения. Така хората ще имат възприятието, че играят в тима, вместо единствено да седят на аварийна пейка!
Благой Георгиев допи сока си, прекръсти се още три пъти и сподели:
– Валери, ти си по-умен, в сравнение с изглеждаш. Но това не е изненада – постоянно най-големите мислители са подценявани.
– А ти, Благо, си визионер – отвърна Валери. – Абе, ние двамата с теб за какво не основем една партия? Аз ще съм лицето, ти идеологът. Може да я кръстим ПАК – Патриоти в Атака и Контраатака. То и с Футболисти става… Но по-тежко ще звучи да сме Патриоти. Девизът ни ще е „ Винаги в офанзива, в никакъв случай в засада! “
– Знаеш ли, това е прелестна концепция! В момента не съм женен, тъй че имам свободно време. Окей, вършим го! Ще се обадя на няколко хубави девойки да ни станат рекламни лица! – въодушеви се Благой Георгиев.
– Половината девойки от теб, другата половина от мен! Ще звънна още на Тони Найка, Дон Коци и Асенчо Таксито – подсигурявам за тях!
Двамата се изправиха, удовлетворени от интелектуалното изпитание, което преди малко бяха положили, и си стиснаха ръцете. В това време няколко клиенти на кафенето ги гледаха смаяно. Един от двамата сервитьори не устоя и прошепна:
– Тия двамата, в случай че в действителност създадат партия, ще гласоподавам за тях.
– Защо? – попита другият.
– Щото, в случай че друго не стане, с тях най-малко няма да е скучно.
***
Повече от фейлетоните на създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ