Българската Коледа: На 4 и 7 г. братчетата Димитър и Тотислав не могат да говорят
Двамата имат потребност от водна рехабилитация, с цел да се учат да вървят
Две братчета с идентична диагноза - това са Димитър и Тотислав Бенчеви от София. Всъщност име на тяхното заболяване няма, само че и двамата страдат от микроцефалия, двигателно и умствено закъснение, хипотомия и към момента не могат да приказват, макар че са на 4 и 7 години.
За първи път проблеми в развиването на огромния си наследник Тотислав родителите виждат, когато той е на 10 месеца.
“Когато се роди Димитър, към този момент имахме едно мислено, тъй като при баткото не беше открито по кое време е зародил казусът и какъв е тъкмо. Бяха ни предизвестили, че може и да е генетичен. На документи по този начин и
не можаха да ни покажат на какво се дължи ”,
описа пред “24 часа ” майката на двете момчета Евелина Бенчева.
Малкият Димитър се ражда рано - в 28-ата седмица. Тежал е едвам 1080 грама и прекарва два месеца в неонатология, по тази причина родителите му се тормозят дали няма да има проблем и от самата недоносеност.
“С него към този момент имахме подготовка и без да знаем има или няма проблем на този стадий, може би месец след изписването му започнахме превантивно да работим с рехабилитатори. Програмата беше много лека, само че искахме да знаем, че в случай че има някакъв проблем, сме почнали допустимо най-рано и не сме изгубили този интервал, тъй като е доста значим и могат да се поправят някои от изявите ”, спомня си майката. Въпреки напъните на родителите обаче към шестия месец те към този момент виждат, че Димитър изостава в развиването си.
“Сега на четири години нещата са налице. Той е невербален, не приказва безусловно нищо и не знаем дали ни схваща. Ако го запитвам къде е мама, той не се обръща. Все още не може да пляска и да сочи, с памперс е, не може да се храни самичък, само че за благополучие, спрямо батко си може да дъвче храната, тъй като при огромния всичко се пасира ”, споделя Евелина. Двигателно и двамата изостават - чак на към две години съумяват за първи път да седнат сами.
Двамата родители не работят, а са персонални асистенти
на децата си Бащата - на Тотислав, а майката - на Димитър. Водят ги по няколко пъти в седмицата на логопед, плуване и водна рехабилитация. Казват, че са привикнали, одобряват визитите като “задачки за деня ” и се стараят оптимално, с цел да напредват децата им.
“Димитър пълзи много бързо, изправя се по мебелите у дома, само че е доста неустойчив за крачки - водят го за две ръце и е като едно преди малко проходило дете
Не може и да реши по какъв начин да играе с играчки
Например, в случай че аз му покажа по какъв начин се бута количка, той може с моя помощ да го повтори, само че в случай че го оставя да си играе самичък, ще я хвърли. Просто би трябвало да му демонстрирам за всичко по какъв начин да го направи и да му придържам ръката ”, изяснява майката.
Лечение за децата няма, защото болесттите им са генетични. Възможно е единствено да се усъвършенстват изказванията им, като
най-хубав резултат дава водната
рехабилитация Затова и родителите аплайват в “Българската Коледа ” с вяра да получат финансиране за такава терапия.
“Димитър много интензивно тренира вървене в басейна, като му се поставят тежести на крачетата и една кора към гърдите, с цел да може да се придвижва самичък във водата, без някой да го държи. Полезно е и за рефлексите, с цел да може, като се подхлъзне и тръгне да пада във водата, краката му да реагират и той да се избута нагоре, с цел да не потъне. От месец насам интензивно го прави, а към този момент и у дома може да направи 1-2 крачки безусловно самичък ”, споделя майката.
Част от напредъка на децата си, тя дължи навръх “Българската Коледа ” - Тотислав взе участие, откогато е четиригодишен, а Димитър - за повторно.
Две братчета с идентична диагноза - това са Димитър и Тотислав Бенчеви от София. Всъщност име на тяхното заболяване няма, само че и двамата страдат от микроцефалия, двигателно и умствено закъснение, хипотомия и към момента не могат да приказват, макар че са на 4 и 7 години.
За първи път проблеми в развиването на огромния си наследник Тотислав родителите виждат, когато той е на 10 месеца.
“Когато се роди Димитър, към този момент имахме едно мислено, тъй като при баткото не беше открито по кое време е зародил казусът и какъв е тъкмо. Бяха ни предизвестили, че може и да е генетичен. На документи по този начин и
не можаха да ни покажат на какво се дължи ”,
описа пред “24 часа ” майката на двете момчета Евелина Бенчева.
Малкият Димитър се ражда рано - в 28-ата седмица. Тежал е едвам 1080 грама и прекарва два месеца в неонатология, по тази причина родителите му се тормозят дали няма да има проблем и от самата недоносеност.
“С него към този момент имахме подготовка и без да знаем има или няма проблем на този стадий, може би месец след изписването му започнахме превантивно да работим с рехабилитатори. Програмата беше много лека, само че искахме да знаем, че в случай че има някакъв проблем, сме почнали допустимо най-рано и не сме изгубили този интервал, тъй като е доста значим и могат да се поправят някои от изявите ”, спомня си майката. Въпреки напъните на родителите обаче към шестия месец те към този момент виждат, че Димитър изостава в развиването си.
“Сега на четири години нещата са налице. Той е невербален, не приказва безусловно нищо и не знаем дали ни схваща. Ако го запитвам къде е мама, той не се обръща. Все още не може да пляска и да сочи, с памперс е, не може да се храни самичък, само че за благополучие, спрямо батко си може да дъвче храната, тъй като при огромния всичко се пасира ”, споделя Евелина. Двигателно и двамата изостават - чак на към две години съумяват за първи път да седнат сами.
Двамата родители не работят, а са персонални асистенти
на децата си Бащата - на Тотислав, а майката - на Димитър. Водят ги по няколко пъти в седмицата на логопед, плуване и водна рехабилитация. Казват, че са привикнали, одобряват визитите като “задачки за деня ” и се стараят оптимално, с цел да напредват децата им.
“Димитър пълзи много бързо, изправя се по мебелите у дома, само че е доста неустойчив за крачки - водят го за две ръце и е като едно преди малко проходило дете
Не може и да реши по какъв начин да играе с играчки
Например, в случай че аз му покажа по какъв начин се бута количка, той може с моя помощ да го повтори, само че в случай че го оставя да си играе самичък, ще я хвърли. Просто би трябвало да му демонстрирам за всичко по какъв начин да го направи и да му придържам ръката ”, изяснява майката.
Лечение за децата няма, защото болесттите им са генетични. Възможно е единствено да се усъвършенстват изказванията им, като
най-хубав резултат дава водната
рехабилитация Затова и родителите аплайват в “Българската Коледа ” с вяра да получат финансиране за такава терапия.
“Димитър много интензивно тренира вървене в басейна, като му се поставят тежести на крачетата и една кора към гърдите, с цел да може да се придвижва самичък във водата, без някой да го държи. Полезно е и за рефлексите, с цел да може, като се подхлъзне и тръгне да пада във водата, краката му да реагират и той да се избута нагоре, с цел да не потъне. От месец насам интензивно го прави, а към този момент и у дома може да направи 1-2 крачки безусловно самичък ”, споделя майката.
Част от напредъка на децата си, тя дължи навръх “Българската Коледа ” - Тотислав взе участие, откогато е четиригодишен, а Димитър - за повторно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ