Йенс Бесер и Щефан Шварцер от бившата ГДР: Пазете...
Двама млади художници от Германия са влюбени в пловдивските фрески и някои от градските здания и монументи, съградени във времето на социализма. И се борят за запазването им тук. Правят същото и в градовете на някогашната Източна Германия. Нещо повече - те считат Народната библиотека „ Иван Вазов ” за необикновен отбор от архитектура и изкуство, който би трябвало да бъде вписан в листата с паметниците на ЮНЕСКО.
Йенс Бесер и Щефан Шварцер цяла седмица обикаляха пловдивските улици в търсене на остарели фрески и подобаващи места за изкуството си. Те са посетители на фондация " Пловдив 2019 " и ще бъдат измежду участниците в Европейска столица на културата. Заниманието им е да вдъхват нов живот с краткотрайни намеси в позабравени фрески, мозайки или барелефи. Твърдят, че градът е същинска берекет за тяхната работа. Впечатлени са от Народната библиотека " Иван Вазов ", паната и мозайките на Йоан Левиев и другите огромни пловдивски художници в подлезите и Братската могила.
Йенс Бесер пристигнал за пръв път в България преди 10 години. Харесва страната и я дефинира като Латинска Америка в Европа. За него тук всичко е друго и забавно. Преди време във Варна направил с позволение на притежателите няколко непрекъснати стенописа, които излага преди всичко в уеб страницата си.
В Пловдив двамата с Щефан изследвали града и избрали разнообразни места със забравена просвета. Заснели десетки стени с творби върху тях като невероятните работи на Димитър Киров по калканите на Стария град или декоративните украси по остарели здания от соца като тази на някогашното кино „ Кочо Честеменски ”. Силно ги изненадала декоративната бетонна градина в края на Главната алея на Младежкия рид. „ Циментовите плочи, с които е облицована, са необикновен образец за съвременно изкуство, което е от времето на социализма. Хората на Запад считат, че през този интервал тук не е имало същинско изкуство, само че надълбоко бъркат. Пазете паметниците си от соца, тъй като след време те ще са огромна атракция. Ще идват туристи да ги преглеждат както това става през днешния ден с Римския стадион и Античния спектакъл ”, поучава Йенс.
Двамата с Шварцер са същински впечатлени от Народната библиотека. „ Архитектурата е невероятна. Отвътре и извън има неповторими монументални украшения. Използвани са най-различни техники. Целият комплекс на библиотеката би трябвало да бъде вписан в листата на ЮНЕСКО като част от международното културно завещание ”, счита Щефан Шварцер. Преди време той е прекарал години в документиране на старите монументи в комунистическа Хавана и счита, че това може да се случи и в Пловдив.
Гард на Братската могила ги обърка с вандали
Гард обърка двамата немски художници с вандалите, които от години унищожават градските монументи, и едвам не извика полиция да ги арестува. В монумента от времето на соца Йенс и Щефан сложиха огромно платно от хартия и сътвориха съвременни графити под звуците на пловдивски махленски музикант. " На такива места ние можем освен да прожектираме остарели творби, само че и да стартираме да рисуваме нещо ново, което в действителност е краткотрайна рисунка с компютър. Тези нови неща може и да са непрекъснати, стига да получим позволение от притежателите ”, разкрива концепциите си Йенс Бесер. Двамата с Щефан Шварцер „ оживиха ” по нов метод и барелефите по стълбището на Народната библиотека. Именно Братската могила и библиотеката ще са местата, където те ще създадат собствен огромен план следващата година в границите на Европейска столица на културата. Всичко належащо за работата им се събира в количка, като тези на тогавашните улични продавачи на сладолед. Донесли я в България на части.
Двамата направиха проява и в Цар-Симеоновата градина, където рисуваха върху хартиена стена.
Поне в едно Германия е неприятен образец
В някогашните огромни градове от комунистическа Германия има десетки невероятни фрески и монументални произведения на изкуството. Повечето от тях не са включени в листата на културното завещание и по тази причина губят борбата с времето. Има даже случаи на крепости и църкви, които са разрушавани ”, споделя Йенс Бесер. Този млад занаятчия на графитите е и художник, приключил „ Монументална живопис ”. Обикаля Източна Германия и търси такива забравени места. Ако не могат да бъдат избавени, той и Щефан ги документират, като цифровизират изображенията, с цел да запазят най-малко нещо за поколенията.
„ Намерих в една изцяло изоставена постройка в Берлин слисващ стенна живопис, останал от остарели времена. Голяма част от него бе разрушена. Направих следствие, при което открих вдовицата на художника и тя незабавно извади плана, по който е правена творбата. Така, макар че не можем да го възстановим, ние най-малко го резервираме за бъдещето ”, изяснява Бесер.
След обединяването на Германия новата власт не посочила нужното почитание към тези монументи от предишното. Много от тях са разрушени, а пред други са издигнати нови здания. „ Да построиш висока постройка на няколко метра от такава творба, е все една да я разрушиш. Идеята постоянно е била това произведение да може да се види отдалече ”, споделя Щефан Шварцер. В Дрезден има случай с голямо пано от времето на социализма, което било разрушено през 90-те години на предишния век. Наскоро решили да го възстановят и се оказало, че цената за това е голяма.
Йенс Бесер и Щефан Шварцер цяла седмица обикаляха пловдивските улици в търсене на остарели фрески и подобаващи места за изкуството си. Те са посетители на фондация " Пловдив 2019 " и ще бъдат измежду участниците в Европейска столица на културата. Заниманието им е да вдъхват нов живот с краткотрайни намеси в позабравени фрески, мозайки или барелефи. Твърдят, че градът е същинска берекет за тяхната работа. Впечатлени са от Народната библиотека " Иван Вазов ", паната и мозайките на Йоан Левиев и другите огромни пловдивски художници в подлезите и Братската могила.
Йенс Бесер пристигнал за пръв път в България преди 10 години. Харесва страната и я дефинира като Латинска Америка в Европа. За него тук всичко е друго и забавно. Преди време във Варна направил с позволение на притежателите няколко непрекъснати стенописа, които излага преди всичко в уеб страницата си.
В Пловдив двамата с Щефан изследвали града и избрали разнообразни места със забравена просвета. Заснели десетки стени с творби върху тях като невероятните работи на Димитър Киров по калканите на Стария град или декоративните украси по остарели здания от соца като тази на някогашното кино „ Кочо Честеменски ”. Силно ги изненадала декоративната бетонна градина в края на Главната алея на Младежкия рид. „ Циментовите плочи, с които е облицована, са необикновен образец за съвременно изкуство, което е от времето на социализма. Хората на Запад считат, че през този интервал тук не е имало същинско изкуство, само че надълбоко бъркат. Пазете паметниците си от соца, тъй като след време те ще са огромна атракция. Ще идват туристи да ги преглеждат както това става през днешния ден с Римския стадион и Античния спектакъл ”, поучава Йенс.
Двамата с Шварцер са същински впечатлени от Народната библиотека. „ Архитектурата е невероятна. Отвътре и извън има неповторими монументални украшения. Използвани са най-различни техники. Целият комплекс на библиотеката би трябвало да бъде вписан в листата на ЮНЕСКО като част от международното културно завещание ”, счита Щефан Шварцер. Преди време той е прекарал години в документиране на старите монументи в комунистическа Хавана и счита, че това може да се случи и в Пловдив.
Гард на Братската могила ги обърка с вандали
Гард обърка двамата немски художници с вандалите, които от години унищожават градските монументи, и едвам не извика полиция да ги арестува. В монумента от времето на соца Йенс и Щефан сложиха огромно платно от хартия и сътвориха съвременни графити под звуците на пловдивски махленски музикант. " На такива места ние можем освен да прожектираме остарели творби, само че и да стартираме да рисуваме нещо ново, което в действителност е краткотрайна рисунка с компютър. Тези нови неща може и да са непрекъснати, стига да получим позволение от притежателите ”, разкрива концепциите си Йенс Бесер. Двамата с Щефан Шварцер „ оживиха ” по нов метод и барелефите по стълбището на Народната библиотека. Именно Братската могила и библиотеката ще са местата, където те ще създадат собствен огромен план следващата година в границите на Европейска столица на културата. Всичко належащо за работата им се събира в количка, като тези на тогавашните улични продавачи на сладолед. Донесли я в България на части.
Двамата направиха проява и в Цар-Симеоновата градина, където рисуваха върху хартиена стена.
Поне в едно Германия е неприятен образец
В някогашните огромни градове от комунистическа Германия има десетки невероятни фрески и монументални произведения на изкуството. Повечето от тях не са включени в листата на културното завещание и по тази причина губят борбата с времето. Има даже случаи на крепости и църкви, които са разрушавани ”, споделя Йенс Бесер. Този млад занаятчия на графитите е и художник, приключил „ Монументална живопис ”. Обикаля Източна Германия и търси такива забравени места. Ако не могат да бъдат избавени, той и Щефан ги документират, като цифровизират изображенията, с цел да запазят най-малко нещо за поколенията.
„ Намерих в една изцяло изоставена постройка в Берлин слисващ стенна живопис, останал от остарели времена. Голяма част от него бе разрушена. Направих следствие, при което открих вдовицата на художника и тя незабавно извади плана, по който е правена творбата. Така, макар че не можем да го възстановим, ние най-малко го резервираме за бъдещето ”, изяснява Бесер.
След обединяването на Германия новата власт не посочила нужното почитание към тези монументи от предишното. Много от тях са разрушени, а пред други са издигнати нови здания. „ Да построиш висока постройка на няколко метра от такава творба, е все една да я разрушиш. Идеята постоянно е била това произведение да може да се види отдалече ”, споделя Щефан Шварцер. В Дрезден има случай с голямо пано от времето на социализма, което било разрушено през 90-те години на предишния век. Наскоро решили да го възстановят и се оказало, че цената за това е голяма.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ