ЕС не може да си позволи повече провали
Двама европейски водачи ще дойдат през днешния ден в Израел на посещаване, което би трябвало да тормози еврофилите и най-вероятно ще зарадва евроскептиците. Нито австрийският канцлер Себастиан Курц, нито датският министър председател Мете Фредериксен, биха декларирали намерено, че Европейски Съюз изостава в темпото за бързо имунизиране на жителите на блока, само че срещата им с министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху е знак тъкмо за това, написа Андреас Клут за.
За никого не е загадка, че Европейският съюз направи доста неточности в акцията си за набиране и систематизиране на ваксини против SARS-CoV-2. Голямата подигравка в тази ситуация идва от обстоятелството, че решението Брюксел да поеме юздите от ръцете на 27-те страни членки бе единствено по себе си реакция към по-ранен неуспех, който Европейски Съюз към момента да компенсира.
Миналата пролет, когато пандемията за първи път почука на вратите на блока, европейските водачи се поддадоха на естествените си рефлекси и сложиха страните си преди всичко. Приказките за взаимност и съдействие останаха на назад във времето. Вместо това редица страни краткотрайно не разрешиха износа средства за здравна отбрана и затвориха границите си. По-късно ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че в този миг ние сме „ зърнали бездната “, като в тази ситуация под пропаст би трябвало да се схваща разпадането на Европейски Съюз.
По това време аз бях измежду хората, които питаха дали Европейски Съюз към момента има бъдеще, освен като практическа структура, само че и като вдъхновяваща концепция. Отговорът, който получих от еврократите, бе същият, който те дават при всяка рецесия от 50-те години на предишния век насам: „ Европа постоянно се оправя и минава на нови равнища на интеграция. “
Пример „ А “ за този еврооптимизъм трябваше да бъде точно лидерската роля на Европейски Съюз във имунизацията против COVID-19. Предоставяйки на Брюксел властта да договаря за доставките и разпределението на ваксини, Европейски Съюз се надяваше да потвърди, че методът, основан на мултилатерализъм и съдействие, е по-добър от този, основаващ се на шовинизъм (поне в границите на ЕС).
Вместо това еврократите несъзнателно сътвориха обстановка, която даже най-големите критици на Брюксел не чакаха. Европейският съюз бе муден в сключването на покупко-продажби и нерешителен в договарянията. Одобрението на имунизациите от европейските регулатори лиши прекалено много време, а Брюксел реагира нескопосано на индустриалните дефицити. Тези неточности на Брюксел се набиха още повече на очи на фона на сполучливата имунизационна акция в напусналата неотдавна блока Англия.
Иначе казано, вместо да укрепи европейското единение, следващият опит на Европейски Съюз за поощряване на интеграцията реализира противоположен резултат. Словакия поръчва ваксини от Русия, Полша от Китай, а Унгария получава препарати и от двете страни. Наскоро унгарският министър председател Виктор Орбан получи доза от имунизацията на китайската компания Sinopharm - сигнал, на фона на който визитата на Курц и Фредериксен в Израел наподобява непретенциозно и тактично.
Проблемите на Брюксел обаче не свършват с имунизациите, като образец „ Б “ е по този начин наречения избавителен проект „ Следващо потомство Европейски Съюз “. Фондът в размер на 750 милиарда евро, финансиран взаимно от страните членки посредством заеми от финансовите пазари, ще бъде употребен за предоставяне на грантове и заеми на най-тежко засегнатите от COVID-19 страни, като да вземем за пример Италия и Испания.
Считан за върховен израз на европейската взаимност, този пакет дава еврофилите вяра, че с времето признатите в този момент ограничения могат да се трансфорат в основата на фискален съюз, което би подкрепило тезата им за „ повече интеграция по време на рецесия “.
Проблемът със избавителният фонд е, че цената за неговото утвърждение може да се окаже доста висока и то не в чисто финансовия смисъл. За да подсигурява, че всички страни членки ще поддържат пакета, Брюксел направи взаимни отстъпки с Унгария и Полша, които заплашиха да му наложат несъгласие, в случай че той бъде привързан със зачитането на върховенството на закона в Европейски Съюз – принцип, който и двете страни са упреквани, че нарушават.
Както в множеството случаи, отговорът на Европейски Съюз на тази опасност бе разводняване на дисциплинарните ограничения против тези, които не съблюдават разпоредбите. Вместо ограниченията да доведат до позитивна смяна в Унгария, Орбан става все по-уверен в властническите си подходи. Тази седмица той отдръпна депутатите на своята партия „ Фидес “ от парламентарната група на Европейската национална партия в Европарламента. Това бе предпазен ход от страна на „ Фидес “, откакто ЕНП утвърди мярка, която ще разреши на консервативния блок да гласоподава за прекъсване или освобождение на цяла национална партийна делегация – нещо, което се очакваше да се случи тъкмо с унгарската партия.
Влошаването на демократичните стандарти в Европейски Съюз е най-голямата вътрешна опасност пред блока, по-сериозна даже от рецесията. Историкът Тимъти Гартън я дефинира като „ екзистенциална “. Все отново, Европейски Съюз сподели за следващ път в процеса на договарянията по избавителния пакет, че е безпомощен както да пази демократичните си стандарти, по този начин и да държи страните си членки обединени.
Това е реалност, който прозира всяко деяние на блока. Вземете за образец външната политика. В момента връзките сред Европейски Съюз и Русия са в най-ниската си точка от Студената война насам, като неотдавна Брюксел разгласи нов набор от безобидни наказания против Москва поради задържането на опозиционера Алексей Навални. Същевременно с това Берлин, в несъгласие с другите страни членки и Европейския парламент, застава твърдо зад завършването на плана „ Северен поток-2 “, който ще придвижва природен газ от Русия до Германия. С други думи, националният нарцисизъм продължава да саботира дипломатическите позиции на Европейски Съюз.
Така че моят отговор на изказванията на еврооптимистите, че рецесиите вършат Европейски Съюз по-силен е следният: Европейски Съюз не реализира прогрес във времена на рецесия, защото той не взема решение проблемите, а просто ги надживява.
Европейски Съюз оцеля след дълговата рецесия от преди близо десетилетие, само че не реализира промените, в това число създаване на фискален и банков съюз, които биха го предпазили от повтаряне на този сюжети. Той преодоля мигрантската рецесия от 2015-16 година, само че не предприе смислени промени на европейските миграционни политики.
Още от 50-те години на предишният век европейската интеграция постоянно е била главната визия за адресиране на проблемите на континента, изключително на античните вражи сред страни като Франция и Германия. От позиция на план за основаване на мир на континента, Европейски Съюз е триумф.
Блокът обаче не съумя да се трансформира в това, което френският президент Еманюел Макрон назовава „ Европа, която пази “. Европейски Съюз не разполага с инструментите да пази жителите от външни закани, било то военни или епидемиологични.
Всичко това носи огромни главоболия на водачите на страните членки. Ако решат да потърсят авариен проект за договаряне на ваксини, било то независимо или с други страни, с цел да предпазят жителите си, те рискуват да трансфорат концепцията за безсилието на Европейски Съюз в едно самоизпълняващо се знамение. В същото време те биха поели огромен риск на национално равнище, в случай че не разполагат с проект Б, когато проект А е толкоз неоснователен.
Визитата на Курц и Фредериксен в Израел евентуално ще им донесе рецензии в Брюксел. Ако обаче аз бях на тяхното място, щях да направя същото.
За никого не е загадка, че Европейският съюз направи доста неточности в акцията си за набиране и систематизиране на ваксини против SARS-CoV-2. Голямата подигравка в тази ситуация идва от обстоятелството, че решението Брюксел да поеме юздите от ръцете на 27-те страни членки бе единствено по себе си реакция към по-ранен неуспех, който Европейски Съюз към момента да компенсира.
Миналата пролет, когато пандемията за първи път почука на вратите на блока, европейските водачи се поддадоха на естествените си рефлекси и сложиха страните си преди всичко. Приказките за взаимност и съдействие останаха на назад във времето. Вместо това редица страни краткотрайно не разрешиха износа средства за здравна отбрана и затвориха границите си. По-късно ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че в този миг ние сме „ зърнали бездната “, като в тази ситуация под пропаст би трябвало да се схваща разпадането на Европейски Съюз.
По това време аз бях измежду хората, които питаха дали Европейски Съюз към момента има бъдеще, освен като практическа структура, само че и като вдъхновяваща концепция. Отговорът, който получих от еврократите, бе същият, който те дават при всяка рецесия от 50-те години на предишния век насам: „ Европа постоянно се оправя и минава на нови равнища на интеграция. “
Пример „ А “ за този еврооптимизъм трябваше да бъде точно лидерската роля на Европейски Съюз във имунизацията против COVID-19. Предоставяйки на Брюксел властта да договаря за доставките и разпределението на ваксини, Европейски Съюз се надяваше да потвърди, че методът, основан на мултилатерализъм и съдействие, е по-добър от този, основаващ се на шовинизъм (поне в границите на ЕС).
Вместо това еврократите несъзнателно сътвориха обстановка, която даже най-големите критици на Брюксел не чакаха. Европейският съюз бе муден в сключването на покупко-продажби и нерешителен в договарянията. Одобрението на имунизациите от европейските регулатори лиши прекалено много време, а Брюксел реагира нескопосано на индустриалните дефицити. Тези неточности на Брюксел се набиха още повече на очи на фона на сполучливата имунизационна акция в напусналата неотдавна блока Англия.
Иначе казано, вместо да укрепи европейското единение, следващият опит на Европейски Съюз за поощряване на интеграцията реализира противоположен резултат. Словакия поръчва ваксини от Русия, Полша от Китай, а Унгария получава препарати и от двете страни. Наскоро унгарският министър председател Виктор Орбан получи доза от имунизацията на китайската компания Sinopharm - сигнал, на фона на който визитата на Курц и Фредериксен в Израел наподобява непретенциозно и тактично.
Проблемите на Брюксел обаче не свършват с имунизациите, като образец „ Б “ е по този начин наречения избавителен проект „ Следващо потомство Европейски Съюз “. Фондът в размер на 750 милиарда евро, финансиран взаимно от страните членки посредством заеми от финансовите пазари, ще бъде употребен за предоставяне на грантове и заеми на най-тежко засегнатите от COVID-19 страни, като да вземем за пример Италия и Испания.
Считан за върховен израз на европейската взаимност, този пакет дава еврофилите вяра, че с времето признатите в този момент ограничения могат да се трансфорат в основата на фискален съюз, което би подкрепило тезата им за „ повече интеграция по време на рецесия “.
Проблемът със избавителният фонд е, че цената за неговото утвърждение може да се окаже доста висока и то не в чисто финансовия смисъл. За да подсигурява, че всички страни членки ще поддържат пакета, Брюксел направи взаимни отстъпки с Унгария и Полша, които заплашиха да му наложат несъгласие, в случай че той бъде привързан със зачитането на върховенството на закона в Европейски Съюз – принцип, който и двете страни са упреквани, че нарушават.
Както в множеството случаи, отговорът на Европейски Съюз на тази опасност бе разводняване на дисциплинарните ограничения против тези, които не съблюдават разпоредбите. Вместо ограниченията да доведат до позитивна смяна в Унгария, Орбан става все по-уверен в властническите си подходи. Тази седмица той отдръпна депутатите на своята партия „ Фидес “ от парламентарната група на Европейската национална партия в Европарламента. Това бе предпазен ход от страна на „ Фидес “, откакто ЕНП утвърди мярка, която ще разреши на консервативния блок да гласоподава за прекъсване или освобождение на цяла национална партийна делегация – нещо, което се очакваше да се случи тъкмо с унгарската партия.
Влошаването на демократичните стандарти в Европейски Съюз е най-голямата вътрешна опасност пред блока, по-сериозна даже от рецесията. Историкът Тимъти Гартън я дефинира като „ екзистенциална “. Все отново, Европейски Съюз сподели за следващ път в процеса на договарянията по избавителния пакет, че е безпомощен както да пази демократичните си стандарти, по този начин и да държи страните си членки обединени.
Това е реалност, който прозира всяко деяние на блока. Вземете за образец външната политика. В момента връзките сред Европейски Съюз и Русия са в най-ниската си точка от Студената война насам, като неотдавна Брюксел разгласи нов набор от безобидни наказания против Москва поради задържането на опозиционера Алексей Навални. Същевременно с това Берлин, в несъгласие с другите страни членки и Европейския парламент, застава твърдо зад завършването на плана „ Северен поток-2 “, който ще придвижва природен газ от Русия до Германия. С други думи, националният нарцисизъм продължава да саботира дипломатическите позиции на Европейски Съюз.
Така че моят отговор на изказванията на еврооптимистите, че рецесиите вършат Европейски Съюз по-силен е следният: Европейски Съюз не реализира прогрес във времена на рецесия, защото той не взема решение проблемите, а просто ги надживява.
Европейски Съюз оцеля след дълговата рецесия от преди близо десетилетие, само че не реализира промените, в това число създаване на фискален и банков съюз, които биха го предпазили от повтаряне на този сюжети. Той преодоля мигрантската рецесия от 2015-16 година, само че не предприе смислени промени на европейските миграционни политики.
Още от 50-те години на предишният век европейската интеграция постоянно е била главната визия за адресиране на проблемите на континента, изключително на античните вражи сред страни като Франция и Германия. От позиция на план за основаване на мир на континента, Европейски Съюз е триумф.
Блокът обаче не съумя да се трансформира в това, което френският президент Еманюел Макрон назовава „ Европа, която пази “. Европейски Съюз не разполага с инструментите да пази жителите от външни закани, било то военни или епидемиологични.
Всичко това носи огромни главоболия на водачите на страните членки. Ако решат да потърсят авариен проект за договаряне на ваксини, било то независимо или с други страни, с цел да предпазят жителите си, те рискуват да трансфорат концепцията за безсилието на Европейски Съюз в едно самоизпълняващо се знамение. В същото време те биха поели огромен риск на национално равнище, в случай че не разполагат с проект Б, когато проект А е толкоз неоснователен.
Визитата на Курц и Фредериксен в Израел евентуално ще им донесе рецензии в Брюксел. Ако обаче аз бях на тяхното място, щях да направя същото.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ