Единственият кандидат. Може ли да се сравняват изборите на главен прокурор и шеф на върховен съд
Двама души аплайват за разнообразни високи постове в друго време. И двамата са единствени претенденти в съответния конкурс. Дали това е задоволително, с цел да кажем, че и двата избора са еднообразно порочни? Не. Както постоянно, дяволът е в детайлите.
През 2019 година Висшият правосъден съвет (ВСС) избра единствения претендент за поста основен прокурор. И до през днешния ден тази позиция се заема от Иван Гешев . Критиците на избора му твърдяха, че процедурата е опорочена, а заемането на поста – контрактувано с предшественика му Сотир Цацаров.
През 2022 година за ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) има една единствена номинация – тази на арбитър Галина Захарова . Въпреки че тя беше номинирана единомислещо от колегиите си, членове на Висш съдебен съвет показват запаси, че кандидатурата е единствено една и по този начин няма "вътрешна конкуренция ".
Това слага въпроса: еднообразно опорочени ли са и двете процедури? Краткият отговор е не.
А по-дългият е, че двете процедури въобще не могат да се съпоставят. Защото постовете основен прокурор и ръководител на Върховния касационен съд са радикално разнообразни. За това обаче едно по едно.
"Няма конкуренция "
"Това че има един претендент за поста не значи, че няма да има съревнование ". е откъс, а думите принадлежат на основния прокурор Гешев. До това умозаключение той стигна през юли 2019 година, директно преди да бъде определен от Висшия правосъден съвет на поста, който заема и до през днешния ден.
Тогава Гешев отговаряше на рецензиите, идващи от юридическата общественост, че изборът му е превдварително решен. Свидетелство в тази посока бяха редица медийни изявления, които тъкмо разказват гласуването на Висшия правосъден съвет (ВСС) за новия основен прокурор, месеци преди да бъде определен.
Днес, през 2022 година, когато става дума за претендента за ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова никой не приказва за превдварително решен избор. Нещо повече: съдии показаха опасения, че болшинството във Висш съдебен съвет въпреки всичко може да откаже да поддържа номинацията на Захарова, колкото и да е безспорна.
Захарова беше номинирана от трите колегии на Върховен касационен съд. Такова единогласие до момента не е имало. От 84 висши съдии, участвали на съвещанието на Пленума на Върховен касационен съд, "за " кандидатурата ѝ гласоподаваха 83-ма. Самата тя не взе участие в гласуването. Захарова получи поддръжката и на най-голямата съсловна съдийска организация - Съюза на съдиите в България (ССБ), както и на Висшия адвокатски съвет.
Повод за терзанията в съдийската колегия обаче стана изявление на представляващия Висшия правосъден съвет Боян Магдалинчев , който на 4 януари сподели пред Нова телевизия, че въпреки кандидат-председателят на Върховен касационен съд да е единствено един, "не е наложително да бъде утвърден този един претендент ".
Наред с това Магдалинчев изрази паника от това, че за поста ръководител на Върховен касационен съд няма конкуренция. "За поста има единствено един претендент. Надявахме се да има най-малко още един, това би било добре за вътрешната конкуренция ", разяснява той.
Липсата на конкуренция не се стори спънка пред същия член на Висшия правосъден съвет през 2019 г, по време на избора на Иван Гешев за началник на държавното обвиняване.
И трима да са, отново може да е нагласено
Според някогашния прокурор и някогашен заместник-министър на правораздаването Андрей Янкулов "нито в този момент, нито тогава това, че има един претендент за даден пост не може да бъде притеснително ".
"Няма спънка да има един претендент за дадена позиция, без значение дали става дума за ръководител на Върховния касационен съд, или за основен прокурор ", разяснява той пред Свободна Европа. По думите му, когато поражда проблем той е в профила на претендента, а не в броя на номинираните.
"Дори да има трима претенденти, в случай че изборът е изработен авансово, по какъв начин броят на съперниците опровергава това, че надпреварата е квази? ", пита Янкулов.
Бившият прокурор застъпва тезата, че даже да има един единствен претендент за дадена позиция това не би следвало да е проблем, в случай че номинираният (наред с това, че дава отговор на формалните законови изисквания), има и безупречна известност измежду юридическата общественост, а за имотното му положение няма подозрения.
Разликите
Ситуацията с Иван Гешев беше напълно друга. Още преди издигането на номинацията му той беше построил облик на непосредствен до тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров, а оттова и на политическото статукво.
Един от главните причини в тази посока и до момента е фактът, че като наблюдаващ прокурор по делото за източването на Корпоративна комерсиална банка (КТБ), той не откри никакви уличаващи данни против Делян Пеевски (ДПС), макар обществената непосредственост сред депутата и главния обвинен Цветан Василев.
Именно това беше един от десетките въпроси, отправени към Висш съдебен съвет от юридическата общественост и от цивилен организации, в границите на процедурата по избора на Гешев за основен прокурор. Сред тях бяха и питания за допустимостта на политически пристрастия, както и за психическата му резистентност.
За съпоставяне сега към Галина Захарова са адресирани единствено няколко въпроса, свързани напълно с вижданията ѝ за организацията за работата на съда. До момента никой не се е усъмнил нито в професионалните, нито в моралните й качества. Единствената рецензия пристигна точно от Боян Магадалинчев и тя, както стана ясно, засягаше неналичието на конкурентен претендент.
Всъщност съществуването на единствено един претендент в състезанията за основен прокурор и ръководител на Върховен касационен съд е единствената аналогия сред тях.
Защо двата състезанието не могат да се съпоставят
Изборите на ръководителите на висшите съдилища не могат да се съпоставят с този на основния прокурор. Причината е елементарна – системата на съдилищата е хоризонтална, а тази на държавното обвиняване – пирамидална.
Казано с други думи, ръководителят на съда, бил той и последната инстанция, е пръв измежду равни, до момента в който основният прокурор е подложен на върха на прокуратурата и позицията му слага в йерархична взаимозависимост всички останали обвинители.
Затова още през 2016 година законодателите записаха в Закона за правосъдната власт така наречен принцип на съдийско самоуправление. Той планува общите събрания във всяко съдилище да могат сами да разискват, гласоподават и предлагат своите ръководители.
Идеята е, че самите съдии най-добре могат да преценяват кой техен сътрудник е най-достоен да ги съставлява с името си пред обществото. Освен това протоколите от техните общи събрания са обществени и всеки, който пожелае, може да прочете по какъв начин е протекла полемиката преди даден претендент да бъде подсилен от сътрудниците си, от кого е бил препоръчан и с какви причини.
Макар съдийското самоуправление да съществува по закон, на процедура болшинството във Висш съдебен съвет елементарно може да заобиколи този принцип като стартира и избере собствен претендент. Без даже да се стимулира за какво го избира пред този на съдиите. Такива образци има не един и два.
Как номинира прокуратурата
Ситуацията с прокуратурата е напълно друга, тъй като законът не планува опция редовите прокурори да оферират собствен претендент за най-висшия управителен пост.
Обяснението е, че държавното обвиняване няма по какъв начин да схване правилото на самоуправление, при който е значимо мнението на болшинството, защото в прокуратурата работи правилото на субординацията. Важно е само какво ще каже върхът на пирамидата – основният прокурор.
Той, от своя страна, ръководи по право Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет, което му отрежда и съществена роля при взимането на решения по всички кадрови въпроси, засягащи редовите обвинители. Дори и тези, които до неотдавна са били членове на Висш съдебен съвет, само че след приключването на мандата им се връщат в системата на прокуратурата.
В този смисъл е обяснимо, че мненията в поддръжка на Гешев, които идваха от цялата страна по време на състезанието, предшествал избора му, се придържаха напълно към позицията на Прокурорската гилдия, която единомислещо го номинира за поста.
В тази посока е и мнението на юриста от Българския институт за пазарна стопанска система Иван Брегов . Пред Свободна Европа той направи съпоставяне сред метода, по който Галина Захарова остана единствена номинация за ръководител на Върховен касационен съд и метода, по който Гешев беше единствен претендент за основен прокурор.
Защо е значимо кой номинира
"Захарова я номинира единомислещо пленумът на Върховен касационен съд, т.е. общото заседание на всички съдии от висшия съд. Това е невиждана поддръжка в инак разнопосочно мислещата свободолюбива съдийска специалност. За разлика от Захарова, Гешев беше номиниран от висшата администрация на правосъдната власт – членовете на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет ", изяснява позицията си Брегов.
Той припомня, че на съдиите от Върховен касационен съд никой не може да повлияе – те не подлежат на атестиране, а един път станали висши съдии, не са уязвими по никакъв метод от ръководителя си. За разлика от тях членовете на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, приключвайки мандата си във Висш съдебен съвет, в случай че са били прокурори, следва да се завърнат на работа в съответната прокуратура – и с това да попаднат под йерархичния надзор на основния прокурор.
"Безспорно значимо е кой те номинира и дали това е от позицията на напън и зависимости. Помним, Гешев бе единстен претендент със противоречива биография, Захарова е безспорният престиж на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд ", счита Иван Брегов.
През 2019 година Висшият правосъден съвет (ВСС) избра единствения претендент за поста основен прокурор. И до през днешния ден тази позиция се заема от Иван Гешев . Критиците на избора му твърдяха, че процедурата е опорочена, а заемането на поста – контрактувано с предшественика му Сотир Цацаров.
През 2022 година за ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) има една единствена номинация – тази на арбитър Галина Захарова . Въпреки че тя беше номинирана единомислещо от колегиите си, членове на Висш съдебен съвет показват запаси, че кандидатурата е единствено една и по този начин няма "вътрешна конкуренция ".
Това слага въпроса: еднообразно опорочени ли са и двете процедури? Краткият отговор е не.
А по-дългият е, че двете процедури въобще не могат да се съпоставят. Защото постовете основен прокурор и ръководител на Върховния касационен съд са радикално разнообразни. За това обаче едно по едно.
"Няма конкуренция "
"Това че има един претендент за поста не значи, че няма да има съревнование ". е откъс, а думите принадлежат на основния прокурор Гешев. До това умозаключение той стигна през юли 2019 година, директно преди да бъде определен от Висшия правосъден съвет на поста, който заема и до през днешния ден.
Тогава Гешев отговаряше на рецензиите, идващи от юридическата общественост, че изборът му е превдварително решен. Свидетелство в тази посока бяха редица медийни изявления, които тъкмо разказват гласуването на Висшия правосъден съвет (ВСС) за новия основен прокурор, месеци преди да бъде определен.
Днес, през 2022 година, когато става дума за претендента за ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова никой не приказва за превдварително решен избор. Нещо повече: съдии показаха опасения, че болшинството във Висш съдебен съвет въпреки всичко може да откаже да поддържа номинацията на Захарова, колкото и да е безспорна.
Захарова беше номинирана от трите колегии на Върховен касационен съд. Такова единогласие до момента не е имало. От 84 висши съдии, участвали на съвещанието на Пленума на Върховен касационен съд, "за " кандидатурата ѝ гласоподаваха 83-ма. Самата тя не взе участие в гласуването. Захарова получи поддръжката и на най-голямата съсловна съдийска организация - Съюза на съдиите в България (ССБ), както и на Висшия адвокатски съвет.
Повод за терзанията в съдийската колегия обаче стана изявление на представляващия Висшия правосъден съвет Боян Магдалинчев , който на 4 януари сподели пред Нова телевизия, че въпреки кандидат-председателят на Върховен касационен съд да е единствено един, "не е наложително да бъде утвърден този един претендент ".
Наред с това Магдалинчев изрази паника от това, че за поста ръководител на Върховен касационен съд няма конкуренция. "За поста има единствено един претендент. Надявахме се да има най-малко още един, това би било добре за вътрешната конкуренция ", разяснява той.
Липсата на конкуренция не се стори спънка пред същия член на Висшия правосъден съвет през 2019 г, по време на избора на Иван Гешев за началник на държавното обвиняване.
И трима да са, отново може да е нагласено
Според някогашния прокурор и някогашен заместник-министър на правораздаването Андрей Янкулов "нито в този момент, нито тогава това, че има един претендент за даден пост не може да бъде притеснително ".
"Няма спънка да има един претендент за дадена позиция, без значение дали става дума за ръководител на Върховния касационен съд, или за основен прокурор ", разяснява той пред Свободна Европа. По думите му, когато поражда проблем той е в профила на претендента, а не в броя на номинираните.
"Дори да има трима претенденти, в случай че изборът е изработен авансово, по какъв начин броят на съперниците опровергава това, че надпреварата е квази? ", пита Янкулов.
Бившият прокурор застъпва тезата, че даже да има един единствен претендент за дадена позиция това не би следвало да е проблем, в случай че номинираният (наред с това, че дава отговор на формалните законови изисквания), има и безупречна известност измежду юридическата общественост, а за имотното му положение няма подозрения.
Разликите
Ситуацията с Иван Гешев беше напълно друга. Още преди издигането на номинацията му той беше построил облик на непосредствен до тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров, а оттова и на политическото статукво.
Един от главните причини в тази посока и до момента е фактът, че като наблюдаващ прокурор по делото за източването на Корпоративна комерсиална банка (КТБ), той не откри никакви уличаващи данни против Делян Пеевски (ДПС), макар обществената непосредственост сред депутата и главния обвинен Цветан Василев.
Именно това беше един от десетките въпроси, отправени към Висш съдебен съвет от юридическата общественост и от цивилен организации, в границите на процедурата по избора на Гешев за основен прокурор. Сред тях бяха и питания за допустимостта на политически пристрастия, както и за психическата му резистентност.
За съпоставяне сега към Галина Захарова са адресирани единствено няколко въпроса, свързани напълно с вижданията ѝ за организацията за работата на съда. До момента никой не се е усъмнил нито в професионалните, нито в моралните й качества. Единствената рецензия пристигна точно от Боян Магадалинчев и тя, както стана ясно, засягаше неналичието на конкурентен претендент.
Всъщност съществуването на единствено един претендент в състезанията за основен прокурор и ръководител на Върховен касационен съд е единствената аналогия сред тях.
Защо двата състезанието не могат да се съпоставят
Изборите на ръководителите на висшите съдилища не могат да се съпоставят с този на основния прокурор. Причината е елементарна – системата на съдилищата е хоризонтална, а тази на държавното обвиняване – пирамидална.
Казано с други думи, ръководителят на съда, бил той и последната инстанция, е пръв измежду равни, до момента в който основният прокурор е подложен на върха на прокуратурата и позицията му слага в йерархична взаимозависимост всички останали обвинители.
Затова още през 2016 година законодателите записаха в Закона за правосъдната власт така наречен принцип на съдийско самоуправление. Той планува общите събрания във всяко съдилище да могат сами да разискват, гласоподават и предлагат своите ръководители.
Идеята е, че самите съдии най-добре могат да преценяват кой техен сътрудник е най-достоен да ги съставлява с името си пред обществото. Освен това протоколите от техните общи събрания са обществени и всеки, който пожелае, може да прочете по какъв начин е протекла полемиката преди даден претендент да бъде подсилен от сътрудниците си, от кого е бил препоръчан и с какви причини.
Макар съдийското самоуправление да съществува по закон, на процедура болшинството във Висш съдебен съвет елементарно може да заобиколи този принцип като стартира и избере собствен претендент. Без даже да се стимулира за какво го избира пред този на съдиите. Такива образци има не един и два.
Как номинира прокуратурата
Ситуацията с прокуратурата е напълно друга, тъй като законът не планува опция редовите прокурори да оферират собствен претендент за най-висшия управителен пост.
Обяснението е, че държавното обвиняване няма по какъв начин да схване правилото на самоуправление, при който е значимо мнението на болшинството, защото в прокуратурата работи правилото на субординацията. Важно е само какво ще каже върхът на пирамидата – основният прокурор.
Той, от своя страна, ръководи по право Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет, което му отрежда и съществена роля при взимането на решения по всички кадрови въпроси, засягащи редовите обвинители. Дори и тези, които до неотдавна са били членове на Висш съдебен съвет, само че след приключването на мандата им се връщат в системата на прокуратурата.
В този смисъл е обяснимо, че мненията в поддръжка на Гешев, които идваха от цялата страна по време на състезанието, предшествал избора му, се придържаха напълно към позицията на Прокурорската гилдия, която единомислещо го номинира за поста.
В тази посока е и мнението на юриста от Българския институт за пазарна стопанска система Иван Брегов . Пред Свободна Европа той направи съпоставяне сред метода, по който Галина Захарова остана единствена номинация за ръководител на Върховен касационен съд и метода, по който Гешев беше единствен претендент за основен прокурор.
Защо е значимо кой номинира
"Захарова я номинира единомислещо пленумът на Върховен касационен съд, т.е. общото заседание на всички съдии от висшия съд. Това е невиждана поддръжка в инак разнопосочно мислещата свободолюбива съдийска специалност. За разлика от Захарова, Гешев беше номиниран от висшата администрация на правосъдната власт – членовете на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет ", изяснява позицията си Брегов.
Той припомня, че на съдиите от Върховен касационен съд никой не може да повлияе – те не подлежат на атестиране, а един път станали висши съдии, не са уязвими по никакъв метод от ръководителя си. За разлика от тях членовете на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, приключвайки мандата си във Висш съдебен съвет, в случай че са били прокурори, следва да се завърнат на работа в съответната прокуратура – и с това да попаднат под йерархичния надзор на основния прокурор.
"Безспорно значимо е кой те номинира и дали това е от позицията на напън и зависимости. Помним, Гешев бе единстен претендент със противоречива биография, Захарова е безспорният престиж на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд ", счита Иван Брегов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ