Шарън Бъроу: Минималната заплата в България е по-ниска от тази в Китай
Двама чужденци, които са лицата на милиони работещи по света, пристигнаха в София, където се събраха представители на 15 страни и синдикати.
Шарън Бъроу и Лука Византини – те са лицата на повече от 2,5 милиона работещи по света. Представляват интернационалната и европейската конфедерация на профсъюзите. В България са, с цел да сложат началото на Алианс за доближаване на заплатите в Европа.
България изрично изостава. Минималната заплата тук е 10 пъти по-ниска, в сравнение с в Люксембург да вземем за пример. Съотношението по отношение на френската минимална заплата е 1 към 7. И тези разлики в заплащането не могат да не престават. Това е и тематиката ни в България – по какъв начин да се подсигурява, че заплатите в България и останалите източноевропейски страни ще порастват с ритъм, с който да доближат междинните в Европа, споделя пред bTV Лука Византини, който е общоприет секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.
Минималните заплати в България са по-ниски, в сравнение с минималните заплати в градските елементи на Китай, което е в действителност много сериозен сигнал, добавя Шарън Бъроу, общоприет секретар на Международна конфедерация на профсъюзите.
Двамата считат, че до 10 години можем да догоним развитите страни в Европейски Съюз във връзка с заплащането.
84% от хората ни споделят, че минималната заплата не е задоволителна, с цел да живеят почтено. Очевидно има нещо сбъркано. Ще чуете, че растежът на минималната заплата ще коства работни места, че ще накара компаниите да изместят производствата си и да отворят другаде тези работни места – по тази причина би трябвало да се работи за увеличение на минималните заплати в цяла Европа и света, с цел да не се основава сходен дисбаланс, споделя Бъроу.
Т. нар. автоматизирани работни места би трябвало да бъдат свързани с нови контракти за претовареност. Автоматизацията и смяната в производството ще трансформират значително естеството на дилемите на служащите и това би трябвало да бъде взето поради. Страните от Г-20 би трябвало да се борят за основаване на фондове за обективен преход към този нов вид работни места. Необходими са вложения в обучение, преквалификация и образование през целия живот. И те би трябвало да идват освен от държавните управления, само че и от работодателите. Това е жизненоважно, счита Бъроу.
Сблъскваме с два съществени казуса. От една страна, автоматизацията ще доведe до загубата на хиляди работни места в обичайните производства. Това е и една от дилемите на синдикатите и обществените сътрудници – да се уверят, че по време на този преход на мястото на всяко изгубено работно място ще бъде основано ново, по-добро. Това обаче значи доста вложения както в основаване на работни места, по този начин и в образование през целия живот и придобиване на нови умения. Другият въпрос, който изниква в отговор на дигитализацията и прехода за обичайна стопанска система, са новите форми на бизнес. Платформите и дигитализацията основават напълно нови бизнес модели и нов вид работни места. За тях няма стандарти и не са предпазени. Това е второто предизвикателство, с което би трябвало да се оправим – по какъв начин да подсигуряваме същата обществена отбрана и за тези чиновници, споделя Лука Византини.
Шарън Бъроу и Лука Византини – те са лицата на повече от 2,5 милиона работещи по света. Представляват интернационалната и европейската конфедерация на профсъюзите. В България са, с цел да сложат началото на Алианс за доближаване на заплатите в Европа.
България изрично изостава. Минималната заплата тук е 10 пъти по-ниска, в сравнение с в Люксембург да вземем за пример. Съотношението по отношение на френската минимална заплата е 1 към 7. И тези разлики в заплащането не могат да не престават. Това е и тематиката ни в България – по какъв начин да се подсигурява, че заплатите в България и останалите източноевропейски страни ще порастват с ритъм, с който да доближат междинните в Европа, споделя пред bTV Лука Византини, който е общоприет секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.
Минималните заплати в България са по-ниски, в сравнение с минималните заплати в градските елементи на Китай, което е в действителност много сериозен сигнал, добавя Шарън Бъроу, общоприет секретар на Международна конфедерация на профсъюзите.
Двамата считат, че до 10 години можем да догоним развитите страни в Европейски Съюз във връзка с заплащането.
84% от хората ни споделят, че минималната заплата не е задоволителна, с цел да живеят почтено. Очевидно има нещо сбъркано. Ще чуете, че растежът на минималната заплата ще коства работни места, че ще накара компаниите да изместят производствата си и да отворят другаде тези работни места – по тази причина би трябвало да се работи за увеличение на минималните заплати в цяла Европа и света, с цел да не се основава сходен дисбаланс, споделя Бъроу.
Т. нар. автоматизирани работни места би трябвало да бъдат свързани с нови контракти за претовареност. Автоматизацията и смяната в производството ще трансформират значително естеството на дилемите на служащите и това би трябвало да бъде взето поради. Страните от Г-20 би трябвало да се борят за основаване на фондове за обективен преход към този нов вид работни места. Необходими са вложения в обучение, преквалификация и образование през целия живот. И те би трябвало да идват освен от държавните управления, само че и от работодателите. Това е жизненоважно, счита Бъроу.
Сблъскваме с два съществени казуса. От една страна, автоматизацията ще доведe до загубата на хиляди работни места в обичайните производства. Това е и една от дилемите на синдикатите и обществените сътрудници – да се уверят, че по време на този преход на мястото на всяко изгубено работно място ще бъде основано ново, по-добро. Това обаче значи доста вложения както в основаване на работни места, по този начин и в образование през целия живот и придобиване на нови умения. Другият въпрос, който изниква в отговор на дигитализацията и прехода за обичайна стопанска система, са новите форми на бизнес. Платформите и дигитализацията основават напълно нови бизнес модели и нов вид работни места. За тях няма стандарти и не са предпазени. Това е второто предизвикателство, с което би трябвало да се оправим – по какъв начин да подсигуряваме същата обществена отбрана и за тези чиновници, споделя Лука Византини.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ