96-годишен пловдивчанин на Парада в Москва
Двама българи ще заемат почетни места измежду групата ветерани от целия свят на тазгодишния Парад на успеха в Москва на 9 май.
96-годишният пловдивчанин Борис Гърнев и 92-годишният доцент доктор Иван Сечанов, ръководител на Съюза на ветераните от войните в България, са измежду доайените на групата герои от Втората международна. Преди дни те бяха специфични посетители и на Парада на храбростта в София на 6 май, където бяха поздравени персонално от президента Румен Радев.
Да участвам на Парада на успеха в Москва е моя сбъдната фантазия отпреди 73 години. През 1945 година бях на два парада - в Белград и в София. На московския на 24 юни обаче беше поканен единствено един българин - славният пълководец на Първа българска войска и воин от войните ген. Владимир Стойчев, споделя бай Борис.
Подполковникът от запаса Борис Гърнев е зам.-председател на Областния директорски съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив. Носител е на медал „ За смелост ”. Служил е в Осма батарея на 11-и дивизионен артилерийски полк на 11-а македонска дивизия. Потомък на седем участници в Балканската и Междусъюзническата война. Има 4 деца, 8 внуци, 14 правнуци и 3 праправнуци.
Заминах на фронта на 22, бях орач и потеглих напряко от равнищата. Най-трудният фронтови интервал беше зимата на 1945 г. Минали са 73 години, само че помня всеки подробност от огромния пердах, славната Дравска епопея от март 1945 година, споделя пердах Борис. В ушите му още ехтят победните залпове от 9 май 1945 година
Преди да стигне до успеха обаче боецът минал през тежки сражения, в които се разминал по знамение със гибелта. На 12 март в разгара на най-тежката борба с немците за Драва артилеристът Гърнев губи най-хубавия си другар - Андрей Цуцуманов, пълководец на автоматизирано пехотно поделение в състава на 16 дивизия. Бил смелчага, повел отделението си в офанзива против германците и пръв умрял.
9 май 1945 година заварил артилерийския полк, в който служил Борис Гърнев, пред Грац в Австрия.
Разбрали, че войната свършва още на 2 май, когато тържествено било оповестено рухването на Берлин. Екнала тържествена канонада. На 8 май към небето полетели салюти за цялостната капитулация на Германия.
Нямали време за наслада - българите трябвало да влязат в пердах. Нацистите капитулирали, само че още се сражавали най-верните им съдружници - беловласовците от съветската войска и усташите от хърватската. Били по-жестоки от немците, тъй като знаели, че амнистия за тяхната поддръжка за Хитлер няма да има. Целия ден на 9 май българските елементи се сражавали, в този финален пердах дали и жертви.
На 10 май оръжията замлъкнали. Командващият армията ген. Владимир Стойчев разпоредил дивизиите да се приготвят за връщане от Австрия в родината. Само 16-а дивизия останала да пази позициите край Грац. А носителите на ордени за смелост, към 2000 души, образували тържествен полк под персоналното командване на генерала. Беше огромна чест да си в този полк. Часове набивахме крайник по австрийските ливади, с цел да стъпваме като един, спомня си ветеранът Гърнев.
Българският полк храбреци провокирал възторг на парада в Белград на 14 юни 1945 година Сърбите посрещнали фронтоваците като спасители - със сълзи и цветя. На другия ден единствено българският полк орденоносци бил почетен с достойнството да посрещне сръбския водач и воин от съпротивата Йосип Броз Тито, който лично наградил с ордени най-храбрите ни бойци. Тогава българската войска беше мощ, внушаваше почит, а сръбската - слаба ракийка, изяснява ветеранът.
На 18 юни 1945 година българските полкове стъпили тържествено в София. Целият град се изсипал по улиците. „ Народе мой, връщам ти синовете на България - и живите, и тези, които останаха по бойните полета! ”- тези думи на ген. Стойчев разплакаха всички, връща лентата 73 години обратно пловдивският боен деец. Вървяхме по килим от цветя. Край Халите народът скъса кордона, спусна се да ни прегръща и обсипва с божури и лалета, просълзява се бай Борис.
Предстояло му най-тежкото тестване в живота - да заяви на брачната половинка на най-хубавия си другар Елена, че любимият няма да се върне. На 12 март в разгара на най-тежката борба с немците за Драва храбрецът Андрей Цуцуманов, пълководец на автоматизирано пехотно поделение в състава на 16 дивизия, повел отделението си в офанзива против германците и пръв умрял.
Елена беше първа другарка на жена ми Илина - двете фамилии дружно се венчахме, дружно се раждаха децата ни. Видях Елена и онемях. Тя разбра без думи - прегъна се и се разрида на рамото ми. До през днешния ден ме парят тези вдовишки сълзи, споделя Гърнев.
Ветеранът има фантазия - да бъде построен монумент на героичен починалите във войните в Пловдив и региона. И да откри издател за книгата си „ Върховете на бойната популярност в Пловдивска област ”.
Няма връщане обратно към оная войска, която сме имали - с 400 самолета и 300 танка. Живеем в ново време, бъдещето не е на оръжията, а на словото. Трябва ни Европа на огромните мозъци - Волтер, Ломоносов, Гладстон, Толстой, споделя 96-годишният деец Борис Гърнев.
Д-р Сечанов излъгал, с цел да иде на фронта
Подполковник от запаса от здравната работа доцент доктор Иван Сечанов, ръководител на Съюза на ветераните от войните на България, е роден през 1926 година в с. Православ, Чирпанско. На 8 септември 1944 година е измежду партизаните, които влизат в Пловдив и откриват национална власт. Оттук отпътува за фронта като доброволец лекокартечар. Бил на 17, само че пред наборната комисия скрил същинската си възраст, тъй като бил твърдо решен да взе участие в сраженията във Втората международна война. Участвал в борбите край Страцин и Стражин, днешна Македония. Носител е на медал „ За смелост “.
След войната приключва медицина. В Чирпан и Стара Загора още го помнят като един от най-хубавите лекари. Бил е зам.-министър на опазването на здравето. Синът и един от внуците му са хирурзи, щерка му Боряна Сечанова е балерина, началник на балетния състав “Арабеск ”.
96-годишният пловдивчанин Борис Гърнев и 92-годишният доцент доктор Иван Сечанов, ръководител на Съюза на ветераните от войните в България, са измежду доайените на групата герои от Втората международна. Преди дни те бяха специфични посетители и на Парада на храбростта в София на 6 май, където бяха поздравени персонално от президента Румен Радев.
Да участвам на Парада на успеха в Москва е моя сбъдната фантазия отпреди 73 години. През 1945 година бях на два парада - в Белград и в София. На московския на 24 юни обаче беше поканен единствено един българин - славният пълководец на Първа българска войска и воин от войните ген. Владимир Стойчев, споделя бай Борис.
Подполковникът от запаса Борис Гърнев е зам.-председател на Областния директорски съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив. Носител е на медал „ За смелост ”. Служил е в Осма батарея на 11-и дивизионен артилерийски полк на 11-а македонска дивизия. Потомък на седем участници в Балканската и Междусъюзническата война. Има 4 деца, 8 внуци, 14 правнуци и 3 праправнуци.
Заминах на фронта на 22, бях орач и потеглих напряко от равнищата. Най-трудният фронтови интервал беше зимата на 1945 г. Минали са 73 години, само че помня всеки подробност от огромния пердах, славната Дравска епопея от март 1945 година, споделя пердах Борис. В ушите му още ехтят победните залпове от 9 май 1945 година
Преди да стигне до успеха обаче боецът минал през тежки сражения, в които се разминал по знамение със гибелта. На 12 март в разгара на най-тежката борба с немците за Драва артилеристът Гърнев губи най-хубавия си другар - Андрей Цуцуманов, пълководец на автоматизирано пехотно поделение в състава на 16 дивизия. Бил смелчага, повел отделението си в офанзива против германците и пръв умрял.
9 май 1945 година заварил артилерийския полк, в който служил Борис Гърнев, пред Грац в Австрия.
Разбрали, че войната свършва още на 2 май, когато тържествено било оповестено рухването на Берлин. Екнала тържествена канонада. На 8 май към небето полетели салюти за цялостната капитулация на Германия.
Нямали време за наслада - българите трябвало да влязат в пердах. Нацистите капитулирали, само че още се сражавали най-верните им съдружници - беловласовците от съветската войска и усташите от хърватската. Били по-жестоки от немците, тъй като знаели, че амнистия за тяхната поддръжка за Хитлер няма да има. Целия ден на 9 май българските елементи се сражавали, в този финален пердах дали и жертви.
На 10 май оръжията замлъкнали. Командващият армията ген. Владимир Стойчев разпоредил дивизиите да се приготвят за връщане от Австрия в родината. Само 16-а дивизия останала да пази позициите край Грац. А носителите на ордени за смелост, към 2000 души, образували тържествен полк под персоналното командване на генерала. Беше огромна чест да си в този полк. Часове набивахме крайник по австрийските ливади, с цел да стъпваме като един, спомня си ветеранът Гърнев.
Българският полк храбреци провокирал възторг на парада в Белград на 14 юни 1945 година Сърбите посрещнали фронтоваците като спасители - със сълзи и цветя. На другия ден единствено българският полк орденоносци бил почетен с достойнството да посрещне сръбския водач и воин от съпротивата Йосип Броз Тито, който лично наградил с ордени най-храбрите ни бойци. Тогава българската войска беше мощ, внушаваше почит, а сръбската - слаба ракийка, изяснява ветеранът.
На 18 юни 1945 година българските полкове стъпили тържествено в София. Целият град се изсипал по улиците. „ Народе мой, връщам ти синовете на България - и живите, и тези, които останаха по бойните полета! ”- тези думи на ген. Стойчев разплакаха всички, връща лентата 73 години обратно пловдивският боен деец. Вървяхме по килим от цветя. Край Халите народът скъса кордона, спусна се да ни прегръща и обсипва с божури и лалета, просълзява се бай Борис.
Предстояло му най-тежкото тестване в живота - да заяви на брачната половинка на най-хубавия си другар Елена, че любимият няма да се върне. На 12 март в разгара на най-тежката борба с немците за Драва храбрецът Андрей Цуцуманов, пълководец на автоматизирано пехотно поделение в състава на 16 дивизия, повел отделението си в офанзива против германците и пръв умрял.
Елена беше първа другарка на жена ми Илина - двете фамилии дружно се венчахме, дружно се раждаха децата ни. Видях Елена и онемях. Тя разбра без думи - прегъна се и се разрида на рамото ми. До през днешния ден ме парят тези вдовишки сълзи, споделя Гърнев.
Ветеранът има фантазия - да бъде построен монумент на героичен починалите във войните в Пловдив и региона. И да откри издател за книгата си „ Върховете на бойната популярност в Пловдивска област ”.
Няма връщане обратно към оная войска, която сме имали - с 400 самолета и 300 танка. Живеем в ново време, бъдещето не е на оръжията, а на словото. Трябва ни Европа на огромните мозъци - Волтер, Ломоносов, Гладстон, Толстой, споделя 96-годишният деец Борис Гърнев.
Д-р Сечанов излъгал, с цел да иде на фронта
Подполковник от запаса от здравната работа доцент доктор Иван Сечанов, ръководител на Съюза на ветераните от войните на България, е роден през 1926 година в с. Православ, Чирпанско. На 8 септември 1944 година е измежду партизаните, които влизат в Пловдив и откриват национална власт. Оттук отпътува за фронта като доброволец лекокартечар. Бил на 17, само че пред наборната комисия скрил същинската си възраст, тъй като бил твърдо решен да взе участие в сраженията във Втората международна война. Участвал в борбите край Страцин и Стражин, днешна Македония. Носител е на медал „ За смелост “.
След войната приключва медицина. В Чирпан и Стара Загора още го помнят като един от най-хубавите лекари. Бил е зам.-министър на опазването на здравето. Синът и един от внуците му са хирурзи, щерка му Боряна Сечанова е балерина, началник на балетния състав “Арабеск ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ