Томас Пинчън отново на български език - най-голямата американска литературна загадка
Двадесет и седем години след публикуването на първата и единствена към този момент негова книга на български език - " Обявяването на серия 49 " ( " Народна просвета ", прев. Красимир Желязков) Томас Пинчън още веднъж излиза на български език. Романът е " На ръба на света " - последният му от 2013 година, а предизвикването е поето от писателя и негов преводач Владимир Полеганов и издателство " Колибри ". Причината този емблематичен и тайнствен американски постмодернист да отсъства от българския книжовен пейзаж (писателят не се е появявал обществено от десетилетия, в случай че не се брои епизод на анимацията " Симпсънс " и за него не се знае съвсем нищо) е ненапълно сложността на романите му, които са като пъзели с безчет препратки, игри на думи и преплетени контексти.
За него се знае напълно малко - че живее в Ню Йорк, приказва се, че като студент е посещавал лекциите на Набоков в " Корнел " (единствената му хипотетична фотография е от този период), слуховете от време на време го свързват с различен прочут автор-отшелник от неговото потомство - починалия Селинджър. Все отново понякога Пинчън прави изказвания посредством свои представители. Всичко това го трансформира, като романите му, в същинска литературно-детективска мистерия.
Широката аудитория евентуално ще се сети за " Вроден недостатък " (Inherent Vice), екранизацията на романа му с Хоакин Финикс отпреди няколко години. Романите му, отпред с дебютния разказ V. от 1963 година, са същински фетиш за почитателите му, като най-известният от деветте е " Гравитационна дъга " от 1973 година " На ръба на света " е история за края на иронията и началото на постистината, показва го " Колибри ":
Годината е 2001, градът – Ню Йорк, а покоят след спукването на дотком балона е мъртвило пред стихия. Животът на Максин Тарноу – специалист проверител на измами с лишен лиценз и собственичка на дребна компания на име " Проследи и залови " – следва нормалния цикъл: деца, брачен партньор (който не е напълно бивш), приятелки, работа. От време на време лодката на рутината бива разтърсена от някой по-особен клиент, изскочил от сенчестата половина на морала. Но това не смущава Максин – тя си има револвер и знае по какъв начин да го употребява. До момента, в който остарял познайник, самостоятелен режисьор на име Редж, не я въвлича в лабиринта, построен от необяснимите и стряскащи направления, в които текат паричните потоци на един от най-големите дотком милиардери, Гейбриъл Айс.
Откъс от " На ръба на света " на Томас Пинчън
Първият ден на пролетта на 2001-ва е и Максин Тарноу, която в някои системи към момента попада с семейството Лоуфлър, е повела синовете си на учебно заведение. Да, може би в действителност са минали възрастта, в която им е необходим компаньон, евентуално Максин още не е подготвена да ги остави да се оправят сами, въпреки всичко учебното заведение е единствено на няколко директни от тях, по пътя за работата й е, доставя й наслаждение. Какво толкоз?
Всички крушови дървета от сорта " Калъри " по улиците на Горен Уест Сайд са осъмнали отрупани в снопове бели цветчета. Докато Максин ги гледа, слънчевата светлина се промъква над ръбовете на покривите, около водните цистерни, към ъгъла на идната пресечка и пада върху едно от тях, като го кара да засияе.
– Мамо? – Зиги бърза както постоянно.
– Ей! – Момчета, гледайте, виждате ли дървото?
Отис отделя минутка на гледката.
– Жестоко е, мамо.
– Става – съгласява се Зак.
Момчетата не престават, а Максин остава вгледана в дървото още половин минута, след което ги настига. На ъгъла по инстикт прави подслон сред тях и всеки водач, чиято визия за спорт е да изскочи иззад ъгъла и да те прегази.
Слънчевата светлина, отразена от прозорците на жилища с източно ревю, към този момент проблясва на размазани зайчета по фасадите на постройките от другата страна на улицата. Съчленени рейсове, пуснати неотдавна по маршрутите си, пъплят из кварталите като великански инсекти. Метални щори пълзят нагоре, ранобудни камиони запушват паркирали коли, мъже са наизлезли с маркучите си и мият своята част от тротоара. Бездомници спят из входовете, клошари, нарамили големи найлонови чували, цялостни с празни кутийки от бира и газирани питиета, са се насочили към пазарите, с цел да изкарат някой цент, служащи стоят и чакат пред обектите си да пристигна шефът. Бегачи подскачат нетърпеливо на бордюра в очакване на зелена светлина. Полицаите са в кафенетата в опит да се оправят с дефицита на гевреци. Деца, родители и детегледачки, на крайник или на колела, са поели във всички направления към разните учебни заведения в квартала. Поне половината от хлапетата са с новите скутъри " Рейзър ", тъй че към листата с рискове може да се добави и нахлуване от алуминий без спирачки. Училище " Ото Кугелблиц " заема три свързани здания от кафяв камък сред улиците " Амстердам " и " Кълъмбъс " на кръстовище, на което екипът на " Закон и ред " към момента не е снимал нито една сцена. Училището носи името на ранен психоаналитик, изхвърлен от близкото обграждане на Фройд поради биогенетичната доктрина, която развил. За него било явно, че стадиите на човешкия живот дават отговор на другите психологични разстройства, съгласно разбирането за тях по това време – солипсизмът на детството, половите хистерии на юношеството и ранната зрялост, параноята на междинната възраст, деменцията на старостта... Всички те – стъпки към гибелта, която в края на краищата се оказва " нормалността ".
– Страшно подобаващ миг за такова изобретение, няма що! – били думите на Фройд, до момента в който изтръсквал пурата си в посока на Кугелблиц и му показвал вратата на улица " Бергасе " 19 с разпореждане в никакъв случай да не се връща.
Кугелблиц свил плещи, емигрирал в Щатите, открил се в Горен Уест Сайд и почнал процедура, която бързо изплела мрежа от мощните на деня, които в миг на болежка или рецесия търсели помощта му. А когато по време на префърцунените всемирски събития, на които почнал да се озовава все по-често, ги представял един на различен като свои " другари ", всеки от тях се оказвал очи в очи с още една изцелена душа.
Какъв бил резултатът на Кугелблицовата разбора върху мозъците им, не е ясно, само че някои от тези пациенти освен претърпели Голямата меланхолия, само че и съумели да заделят задоволително пари, с цел да основат по-късно учебно заведение, от което да печели и самият Кугелблиц, и да изготвят стратегия, в която всеки клас да дава отговор на друго положение на съзнанието и преподавателският метод да е съгласуван с това. С други думи, лудница със задания за домашно.
Максин открива, че тази заран прекомерно огромното входно стълбище отново гъмжи от възпитаници, дежурни учители, родители, бавачки и дребни деца в колички. Директорът, Брус Уинтърслоу, облечен в чест на пролетното равноденствие в бял костюм и шапка вид панама, се е заел с тълпата, всеки член от която познава по име и къса биография, и потупва рамо тук и там, деликатен и сърдечен, предразполагащ или застрашителен.
– Макси, здрасти!
Вирва Макелмо се носи измежду стълпотворението по площадката със скорост, която е по-бавна от нужната и която, най-малко съгласно Максин, е донесла със себе си от Западния бряг. Някои дами се простят с картата си " Майка от Горен Уест Сайд " и за по-малко, а тя постоянно се измъква.
– И този следобяд графикът ми е някакъв пъкъл. – Провиква се Вирва през няколко колички. – Не че е нещо значимо, най-малко към този момент не е, само че в това време...
– Нямаш грижи – прекъсва я Максин, с цел да форсира малко нещата, – ще прибера Фиона у нас, а ти ела да я вземеш, когато можеш.
– Мерси доста. Ще виждам да не се бавя.
– Няма проблем и да преспи у нас.
Преди да се опознаят, Максин постоянно сервираше билков чай незабавно откакто направи кафе за себе си, до момента в който един ден Вирва не бе попитала, освен това напълно общително:
– Да не би на задника ми да е закован калифорнийски регистрационен номер?
Тази заран Максин вижда смяна в нормалното й облекло за работната седмица: вместо дънков гащеризон Вирва носи нещо, което Барби би определила като " костюм за работен обяд ", русите й плитки са разплетени и косата й е вдигната, а пластмасовите обеци с формата на пеперуда монарх са сменени от какво – диаманти, цирконий? Най-вероятно по-късно денем й следва среща, без подозрение по работа, може би изявление или друга експедиция за финансиране.
Вирва има тапия от Помона, само че не и непрекъсната работа. Двамата с Джъстин са транспланти: от Силициевата котловина до Силициевата улица. Джъстин и един негов другар от Станфорд имат дребен стартъп, който някак съумя да се изплъзне от дотком срутва през предходната година, въпреки и не с помощта на това, което някои биха определили като изблик на ирационалността. Засега успяваха да се оправят с таксата за " Кугелблиц ", да не приказваме пък за мазето и втория етаж на една постройка от кафяв камък до Ривърсайд, при първата си среща с които Максин бе изпитала същински припадък на злоба към недвижимо имущество.
– Великолепен дом – се бе направила на въодушевена тя, – май не съм в верния бизнес?
– Обърни се към Бил Гейтс – й беше дала отговор Вирва, – аз единствено умъртвявам времето, до момента в който сток-опциите ми не се отворят. Нали, блага?
Калифорнийско слънце и води за гмуркане с шнорхел. Или най-малко през по-голямата част от времето. Понякога обаче... Максин не е оживяла толкоз дълго в сектора си, без да е развила антени за хващане на неизказаното.
– Успех, Вирва – пожелава й тя, като си мисли: " За каквото и да ти е необходим ", и не пропуща да забележи калифорнийското планиране от другата страна, до момента в който си потегля от площадката, целувайки пътьом децата по главата, с цел да продължи към работата си. Наблизо на същата улица, в една остаряла банкова постройка, е ситуиран офисът на Максин – дребна организация за следствие на измами, наречена " Проследи и залови " – преди време се беше замислила за малко дали да не добави едно " и затвори ", само че незабавно осъзна какъв брой фантастично, че дори и налудничаво, щеше да звучи това – до която се стига, като се мине през предверие с толкоз висок таван, че преди да забранят пушенето, се случваше човек да не може да го види. Издигната като финансов храм малко преди Срива от 1929 година в миг на кьорав делириум, доста сходен на този около скорошния дотком балон, постройката бе минала в последвалите години през редица преобразувания и се бе трансформирала в палимпсест от неизмазани стени, осигуряващ подслон за избягали от час възпитаници, мечтатели с лулички за хашиш, сътрудници на гении, хиропрактори, противозаконни пространства за работа със възнаграждение на парче, минискладове за кой знае какъв тип контрабандни артикули, а напоследък, и то на етажа, на който е и Максин, и за организация за запознанства, наречена " Yenta Expresso ", на туристическата организация In ‘n’ Out, на благоуханния кабинет на експерта по акупунктура и билколечение доктор Ин и още по-надолу по коридора – на едно " Незаето " помещение, до неотдавна населявано от като цяло рядко посещаваната компания Packages Unlimited. Настоящите наематели помнят времената, в които тези заключени с вериги и катинари порти се пазеха от въоръжени с узита горили в униформи, които се подписваха за раз- ни мистериозни колета и доставки. Тогава действителната опция във всеки миг да стартира престрелка с автоматизирани оръжия придаваше мотивационен привкус на деня, само че в този момент пространството на " Незаето " единствено си седи там и чака.
Едва излязла от асансьора, Максин чува Дейтона Лорейн от края на коридора и през стената, която тормози офисния телефон, а гласът й още веднъж е във високодраматичен указател. Влиза на пръсти тъкмо когато Дейтона крещи:
– Подписвам шибаните документи и това е, като искаш да си татко, оправяй се самичък. – И затваря телефона с тропот.
– Добро утро – изчуруликва Максин в намалена терца, поставяйки диез на втората нота напълно леко.
– Последен късмет за задника му.
Понякога й се коства, че всяка пачавра на света има визитката на " Проследи и залови " в омазнения си от разглеждане ролодекс. В телефонния секретар чакат куп известия от безмълвни перверзници, телемаркетинг консултанти, има дори и позвънявания, свързани с настоящи работни поръчки. След малко отсяване на записа Максин връща тревожното позвъняване на един изобличител от компания за хранителни артикули в Джърси, която води секрети договаряния с някогашни чиновници на " Krispy Kreme " за противозаконното закупуване на свръхсекретни настройки на температурата и влажността в контролната кутия на производителя на понички дружно с не по-малко секретните фотоси на шприца, които обаче, наподобява, са полароиди на авточасти, направени преди години в Куинс и по-късно фотошопирани по много особен метод.
– Почвам да си мисля, че договорката нещо намирисва – гласът на информатора й трепери леко, – че може би въобще не е законна.
– Може би, Тревър, тъй като се води закононарушение съгласно Наказателния кодекс.
– Това е интервенция на ФБР! – крещи Тревър. – Защо им е на ФБР да...
– Ъъъ? Криспи Крийм? Заради братята им от всички равнища на правоприлагането?
– Разбирам. Ще поразпитам прокуратурата в Берген Каунти, може да са чули нещо...
– Чакай, чакай, някой идва, ох, видяха ме! Най-добре да...
И връзката прекъсва. Както постоянно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (826)
За него се знае напълно малко - че живее в Ню Йорк, приказва се, че като студент е посещавал лекциите на Набоков в " Корнел " (единствената му хипотетична фотография е от този период), слуховете от време на време го свързват с различен прочут автор-отшелник от неговото потомство - починалия Селинджър. Все отново понякога Пинчън прави изказвания посредством свои представители. Всичко това го трансформира, като романите му, в същинска литературно-детективска мистерия.
Широката аудитория евентуално ще се сети за " Вроден недостатък " (Inherent Vice), екранизацията на романа му с Хоакин Финикс отпреди няколко години. Романите му, отпред с дебютния разказ V. от 1963 година, са същински фетиш за почитателите му, като най-известният от деветте е " Гравитационна дъга " от 1973 година " На ръба на света " е история за края на иронията и началото на постистината, показва го " Колибри ":
Годината е 2001, градът – Ню Йорк, а покоят след спукването на дотком балона е мъртвило пред стихия. Животът на Максин Тарноу – специалист проверител на измами с лишен лиценз и собственичка на дребна компания на име " Проследи и залови " – следва нормалния цикъл: деца, брачен партньор (който не е напълно бивш), приятелки, работа. От време на време лодката на рутината бива разтърсена от някой по-особен клиент, изскочил от сенчестата половина на морала. Но това не смущава Максин – тя си има револвер и знае по какъв начин да го употребява. До момента, в който остарял познайник, самостоятелен режисьор на име Редж, не я въвлича в лабиринта, построен от необяснимите и стряскащи направления, в които текат паричните потоци на един от най-големите дотком милиардери, Гейбриъл Айс.
Откъс от " На ръба на света " на Томас Пинчън
Първият ден на пролетта на 2001-ва е и Максин Тарноу, която в някои системи към момента попада с семейството Лоуфлър, е повела синовете си на учебно заведение. Да, може би в действителност са минали възрастта, в която им е необходим компаньон, евентуално Максин още не е подготвена да ги остави да се оправят сами, въпреки всичко учебното заведение е единствено на няколко директни от тях, по пътя за работата й е, доставя й наслаждение. Какво толкоз?
Всички крушови дървета от сорта " Калъри " по улиците на Горен Уест Сайд са осъмнали отрупани в снопове бели цветчета. Докато Максин ги гледа, слънчевата светлина се промъква над ръбовете на покривите, около водните цистерни, към ъгъла на идната пресечка и пада върху едно от тях, като го кара да засияе.
– Мамо? – Зиги бърза както постоянно.
– Ей! – Момчета, гледайте, виждате ли дървото?
Отис отделя минутка на гледката.
– Жестоко е, мамо.
– Става – съгласява се Зак.
Момчетата не престават, а Максин остава вгледана в дървото още половин минута, след което ги настига. На ъгъла по инстикт прави подслон сред тях и всеки водач, чиято визия за спорт е да изскочи иззад ъгъла и да те прегази.
Слънчевата светлина, отразена от прозорците на жилища с източно ревю, към този момент проблясва на размазани зайчета по фасадите на постройките от другата страна на улицата. Съчленени рейсове, пуснати неотдавна по маршрутите си, пъплят из кварталите като великански инсекти. Метални щори пълзят нагоре, ранобудни камиони запушват паркирали коли, мъже са наизлезли с маркучите си и мият своята част от тротоара. Бездомници спят из входовете, клошари, нарамили големи найлонови чували, цялостни с празни кутийки от бира и газирани питиета, са се насочили към пазарите, с цел да изкарат някой цент, служащи стоят и чакат пред обектите си да пристигна шефът. Бегачи подскачат нетърпеливо на бордюра в очакване на зелена светлина. Полицаите са в кафенетата в опит да се оправят с дефицита на гевреци. Деца, родители и детегледачки, на крайник или на колела, са поели във всички направления към разните учебни заведения в квартала. Поне половината от хлапетата са с новите скутъри " Рейзър ", тъй че към листата с рискове може да се добави и нахлуване от алуминий без спирачки. Училище " Ото Кугелблиц " заема три свързани здания от кафяв камък сред улиците " Амстердам " и " Кълъмбъс " на кръстовище, на което екипът на " Закон и ред " към момента не е снимал нито една сцена. Училището носи името на ранен психоаналитик, изхвърлен от близкото обграждане на Фройд поради биогенетичната доктрина, която развил. За него било явно, че стадиите на човешкия живот дават отговор на другите психологични разстройства, съгласно разбирането за тях по това време – солипсизмът на детството, половите хистерии на юношеството и ранната зрялост, параноята на междинната възраст, деменцията на старостта... Всички те – стъпки към гибелта, която в края на краищата се оказва " нормалността ".
– Страшно подобаващ миг за такова изобретение, няма що! – били думите на Фройд, до момента в който изтръсквал пурата си в посока на Кугелблиц и му показвал вратата на улица " Бергасе " 19 с разпореждане в никакъв случай да не се връща.
Кугелблиц свил плещи, емигрирал в Щатите, открил се в Горен Уест Сайд и почнал процедура, която бързо изплела мрежа от мощните на деня, които в миг на болежка или рецесия търсели помощта му. А когато по време на префърцунените всемирски събития, на които почнал да се озовава все по-често, ги представял един на различен като свои " другари ", всеки от тях се оказвал очи в очи с още една изцелена душа.
Какъв бил резултатът на Кугелблицовата разбора върху мозъците им, не е ясно, само че някои от тези пациенти освен претърпели Голямата меланхолия, само че и съумели да заделят задоволително пари, с цел да основат по-късно учебно заведение, от което да печели и самият Кугелблиц, и да изготвят стратегия, в която всеки клас да дава отговор на друго положение на съзнанието и преподавателският метод да е съгласуван с това. С други думи, лудница със задания за домашно.
Максин открива, че тази заран прекомерно огромното входно стълбище отново гъмжи от възпитаници, дежурни учители, родители, бавачки и дребни деца в колички. Директорът, Брус Уинтърслоу, облечен в чест на пролетното равноденствие в бял костюм и шапка вид панама, се е заел с тълпата, всеки член от която познава по име и къса биография, и потупва рамо тук и там, деликатен и сърдечен, предразполагащ или застрашителен.
– Макси, здрасти!
Вирва Макелмо се носи измежду стълпотворението по площадката със скорост, която е по-бавна от нужната и която, най-малко съгласно Максин, е донесла със себе си от Западния бряг. Някои дами се простят с картата си " Майка от Горен Уест Сайд " и за по-малко, а тя постоянно се измъква.
– И този следобяд графикът ми е някакъв пъкъл. – Провиква се Вирва през няколко колички. – Не че е нещо значимо, най-малко към този момент не е, само че в това време...
– Нямаш грижи – прекъсва я Максин, с цел да форсира малко нещата, – ще прибера Фиона у нас, а ти ела да я вземеш, когато можеш.
– Мерси доста. Ще виждам да не се бавя.
– Няма проблем и да преспи у нас.
Преди да се опознаят, Максин постоянно сервираше билков чай незабавно откакто направи кафе за себе си, до момента в който един ден Вирва не бе попитала, освен това напълно общително:
– Да не би на задника ми да е закован калифорнийски регистрационен номер?
Тази заран Максин вижда смяна в нормалното й облекло за работната седмица: вместо дънков гащеризон Вирва носи нещо, което Барби би определила като " костюм за работен обяд ", русите й плитки са разплетени и косата й е вдигната, а пластмасовите обеци с формата на пеперуда монарх са сменени от какво – диаманти, цирконий? Най-вероятно по-късно денем й следва среща, без подозрение по работа, може би изявление или друга експедиция за финансиране.
Вирва има тапия от Помона, само че не и непрекъсната работа. Двамата с Джъстин са транспланти: от Силициевата котловина до Силициевата улица. Джъстин и един негов другар от Станфорд имат дребен стартъп, който някак съумя да се изплъзне от дотком срутва през предходната година, въпреки и не с помощта на това, което някои биха определили като изблик на ирационалността. Засега успяваха да се оправят с таксата за " Кугелблиц ", да не приказваме пък за мазето и втория етаж на една постройка от кафяв камък до Ривърсайд, при първата си среща с които Максин бе изпитала същински припадък на злоба към недвижимо имущество.
– Великолепен дом – се бе направила на въодушевена тя, – май не съм в верния бизнес?
– Обърни се към Бил Гейтс – й беше дала отговор Вирва, – аз единствено умъртвявам времето, до момента в който сток-опциите ми не се отворят. Нали, блага?
Калифорнийско слънце и води за гмуркане с шнорхел. Или най-малко през по-голямата част от времето. Понякога обаче... Максин не е оживяла толкоз дълго в сектора си, без да е развила антени за хващане на неизказаното.
– Успех, Вирва – пожелава й тя, като си мисли: " За каквото и да ти е необходим ", и не пропуща да забележи калифорнийското планиране от другата страна, до момента в който си потегля от площадката, целувайки пътьом децата по главата, с цел да продължи към работата си. Наблизо на същата улица, в една остаряла банкова постройка, е ситуиран офисът на Максин – дребна организация за следствие на измами, наречена " Проследи и залови " – преди време се беше замислила за малко дали да не добави едно " и затвори ", само че незабавно осъзна какъв брой фантастично, че дори и налудничаво, щеше да звучи това – до която се стига, като се мине през предверие с толкоз висок таван, че преди да забранят пушенето, се случваше човек да не може да го види. Издигната като финансов храм малко преди Срива от 1929 година в миг на кьорав делириум, доста сходен на този около скорошния дотком балон, постройката бе минала в последвалите години през редица преобразувания и се бе трансформирала в палимпсест от неизмазани стени, осигуряващ подслон за избягали от час възпитаници, мечтатели с лулички за хашиш, сътрудници на гении, хиропрактори, противозаконни пространства за работа със възнаграждение на парче, минискладове за кой знае какъв тип контрабандни артикули, а напоследък, и то на етажа, на който е и Максин, и за организация за запознанства, наречена " Yenta Expresso ", на туристическата организация In ‘n’ Out, на благоуханния кабинет на експерта по акупунктура и билколечение доктор Ин и още по-надолу по коридора – на едно " Незаето " помещение, до неотдавна населявано от като цяло рядко посещаваната компания Packages Unlimited. Настоящите наематели помнят времената, в които тези заключени с вериги и катинари порти се пазеха от въоръжени с узита горили в униформи, които се подписваха за раз- ни мистериозни колета и доставки. Тогава действителната опция във всеки миг да стартира престрелка с автоматизирани оръжия придаваше мотивационен привкус на деня, само че в този момент пространството на " Незаето " единствено си седи там и чака.
Едва излязла от асансьора, Максин чува Дейтона Лорейн от края на коридора и през стената, която тормози офисния телефон, а гласът й още веднъж е във високодраматичен указател. Влиза на пръсти тъкмо когато Дейтона крещи:
– Подписвам шибаните документи и това е, като искаш да си татко, оправяй се самичък. – И затваря телефона с тропот.
– Добро утро – изчуруликва Максин в намалена терца, поставяйки диез на втората нота напълно леко.
– Последен късмет за задника му.
Понякога й се коства, че всяка пачавра на света има визитката на " Проследи и залови " в омазнения си от разглеждане ролодекс. В телефонния секретар чакат куп известия от безмълвни перверзници, телемаркетинг консултанти, има дори и позвънявания, свързани с настоящи работни поръчки. След малко отсяване на записа Максин връща тревожното позвъняване на един изобличител от компания за хранителни артикули в Джърси, която води секрети договаряния с някогашни чиновници на " Krispy Kreme " за противозаконното закупуване на свръхсекретни настройки на температурата и влажността в контролната кутия на производителя на понички дружно с не по-малко секретните фотоси на шприца, които обаче, наподобява, са полароиди на авточасти, направени преди години в Куинс и по-късно фотошопирани по много особен метод.
– Почвам да си мисля, че договорката нещо намирисва – гласът на информатора й трепери леко, – че може би въобще не е законна.
– Може би, Тревър, тъй като се води закононарушение съгласно Наказателния кодекс.
– Това е интервенция на ФБР! – крещи Тревър. – Защо им е на ФБР да...
– Ъъъ? Криспи Крийм? Заради братята им от всички равнища на правоприлагането?
– Разбирам. Ще поразпитам прокуратурата в Берген Каунти, може да са чули нещо...
– Чакай, чакай, някой идва, ох, видяха ме! Най-добре да...
И връзката прекъсва. Както постоянно.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (826)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ