The American Conservative: 20 години след Ирак и унижението на САЩ, победител е Китай
Двадесет години откакто президентът Джордж У. Буш заповяда на силите на Съединени американски щати да атакуван Ирак, едвам в този момент започваме да виждаме какви са резултатите от този спор. Кой завоюва? Е, не и Съединените щати, това е несъмнено.
Все по-често наподобява, че лаврите на спечелилия принадлежат на Китайската национална република, която благоразумно заобикаля всякакво директно присъединяване във войната в Ирак. Вместо война по желание, Китай избра дипломацията. Това изпитание в този момент демонстрира признаци на погашение.
Гледайки оттатък мъглата на пропагандата, генерирана от Буш и неговите лейтенанти, интервенция „ Иракска независимост “ нямаше съвсем нищо общо с освобождението на иракчаните. Действителната й цел беше да смаже всевъзможни подозрения по отношение на това кой ръководи в Персийския залив.
Унижението от 11 септември – Съединените щати неспособни да отхвърлен бруталната офанзива на деветнадесет похитители – сложи под въпрос американското районно състезание. Бърза, решителна победа над Саддам Хюсеин би дала прегледен урок на всяка нация или група, изкушена да се нахвърли против Съединените щати.
Уви, войната не следваше сюжета на администрацията на Буш. Ще се въздържа от повтаряне на осезаемите разноски, понесени от Съединените щати - хилядите мъртви, осакатени и унищожени американци и изхарчените трилиони долари, всичко това без изгода.
Достатъчно е да се каже, че в актуалната ранглиста на самонанесените рани американското навлизане в Ирак се подрежда тъкмо до руското навлизане в Афганистан през 1979 година и съкратеното анексиране на Кувейт от Саддам Хюсеин през 1990 година
По-трудни за тъкмо премерване са вторичните резултати от войната. Но като най-малко те включват дестабилизирането на района и отравянето на американската политика. Казано просто, безразсъдството на Съединени американски щати да стартират тази ненужна война способства в огромна степен за появяването на ИДИЛ и за издигането на Доналд Тръмп до национална политическа популярност.
Китай благоразумно избра да не се намесва в похода на Америка към безумието и в този момент се оказва в позиция да се облагодетелства за сметка на Вашингтон.
Успехът на Пекин в посредничеството за съглашение, включващо Саудитска Арабия и Иран за възобновяване на дипломатическите връзки сред тези две народи, е, съгласно New York Times, едно от „ най-върховните и най-превратни събития, които някой може да си показа “.
Като опция може да е eдно от най-разумните, като Китай употребява в своя изгода бъркотията, основана от жестокото гонене на Съединени американски щати на милитаризирана надмощие в Персийския залив.
Дали тази водена от Китай мирна самодейност ще докара до нещо, което даже малко да прилича мир, остава доста да забележим. Въпреки това незабавното психическо влияние е доста. Американците, оповестява Times, „ в този момент се оказват настрана в миг на забележителна смяна “, като китайците „ ненадейно са се трансформирали в новия мощен състезател “.
Тук има забележителна хипербола. В коридорите? Глупости. Всъщност Пентагонът поддържа бази в целия Близък изток, до момента в който китайците на практика нямат никакви. Въпреки това, обидно е за amour-propre на американския истаблишмънт някой различен с изключение на нас да упражнява самодейност в част от света, която Вашингтон всекидневно категоризира като жизненоважна за Съединените щати.
Въпреки това си коства да си зададем въпроса: може ли изненадващият демарш на Китай да предложи на Вашингтон опция, която си заслужава да бъде премислена?
Двадесет години откакто Съединените щати започнаха война в Ирак с упованията за определяне на районен ред, удобен за ползите на Съединени американски щати и отразяващ американските полезности, може би е време да продължим напред. Може би е време да преоценим смисъла на Персийския залив за личната ни сигурност и разцвет.
Иска ли президентът на Китай Си да поеме отговорността за разрешаването на античните вражди, които обзеха района? Е, за какво не го оставите да опита? В последна сметка Китай има доста по-голяма потребност от нефт от Персийския залив, в сравнение с ние.
Двадесетата годишнина от навлизането на американските войски в Ирак може би е подобаващият миг да признаем очевидното: провалихме се. Така че дано се измъкнем и позволим на Пекин да се опита да заплати всяка цена и да понесе всякакво задължение. Би трябвало да е забавно.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Все по-често наподобява, че лаврите на спечелилия принадлежат на Китайската национална република, която благоразумно заобикаля всякакво директно присъединяване във войната в Ирак. Вместо война по желание, Китай избра дипломацията. Това изпитание в този момент демонстрира признаци на погашение.
Гледайки оттатък мъглата на пропагандата, генерирана от Буш и неговите лейтенанти, интервенция „ Иракска независимост “ нямаше съвсем нищо общо с освобождението на иракчаните. Действителната й цел беше да смаже всевъзможни подозрения по отношение на това кой ръководи в Персийския залив.
Унижението от 11 септември – Съединените щати неспособни да отхвърлен бруталната офанзива на деветнадесет похитители – сложи под въпрос американското районно състезание. Бърза, решителна победа над Саддам Хюсеин би дала прегледен урок на всяка нация или група, изкушена да се нахвърли против Съединените щати.
Уви, войната не следваше сюжета на администрацията на Буш. Ще се въздържа от повтаряне на осезаемите разноски, понесени от Съединените щати - хилядите мъртви, осакатени и унищожени американци и изхарчените трилиони долари, всичко това без изгода.
Достатъчно е да се каже, че в актуалната ранглиста на самонанесените рани американското навлизане в Ирак се подрежда тъкмо до руското навлизане в Афганистан през 1979 година и съкратеното анексиране на Кувейт от Саддам Хюсеин през 1990 година
По-трудни за тъкмо премерване са вторичните резултати от войната. Но като най-малко те включват дестабилизирането на района и отравянето на американската политика. Казано просто, безразсъдството на Съединени американски щати да стартират тази ненужна война способства в огромна степен за появяването на ИДИЛ и за издигането на Доналд Тръмп до национална политическа популярност.
Китай благоразумно избра да не се намесва в похода на Америка към безумието и в този момент се оказва в позиция да се облагодетелства за сметка на Вашингтон.
Успехът на Пекин в посредничеството за съглашение, включващо Саудитска Арабия и Иран за възобновяване на дипломатическите връзки сред тези две народи, е, съгласно New York Times, едно от „ най-върховните и най-превратни събития, които някой може да си показа “.
Като опция може да е eдно от най-разумните, като Китай употребява в своя изгода бъркотията, основана от жестокото гонене на Съединени американски щати на милитаризирана надмощие в Персийския залив.
Дали тази водена от Китай мирна самодейност ще докара до нещо, което даже малко да прилича мир, остава доста да забележим. Въпреки това незабавното психическо влияние е доста. Американците, оповестява Times, „ в този момент се оказват настрана в миг на забележителна смяна “, като китайците „ ненадейно са се трансформирали в новия мощен състезател “.
Тук има забележителна хипербола. В коридорите? Глупости. Всъщност Пентагонът поддържа бази в целия Близък изток, до момента в който китайците на практика нямат никакви. Въпреки това, обидно е за amour-propre на американския истаблишмънт някой различен с изключение на нас да упражнява самодейност в част от света, която Вашингтон всекидневно категоризира като жизненоважна за Съединените щати.
Въпреки това си коства да си зададем въпроса: може ли изненадващият демарш на Китай да предложи на Вашингтон опция, която си заслужава да бъде премислена?
Двадесет години откакто Съединените щати започнаха война в Ирак с упованията за определяне на районен ред, удобен за ползите на Съединени американски щати и отразяващ американските полезности, може би е време да продължим напред. Може би е време да преоценим смисъла на Персийския залив за личната ни сигурност и разцвет.
Иска ли президентът на Китай Си да поеме отговорността за разрешаването на античните вражди, които обзеха района? Е, за какво не го оставите да опита? В последна сметка Китай има доста по-голяма потребност от нефт от Персийския залив, в сравнение с ние.
Двадесетата годишнина от навлизането на американските войски в Ирак може би е подобаващият миг да признаем очевидното: провалихме се. Така че дано се измъкнем и позволим на Пекин да се опита да заплати всяка цена и да понесе всякакво задължение. Би трябвало да е забавно.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ