„Да бъдеш или да не бъдеш“ по македонски
Двадесет дни преди датата 15 октомври в Македония стартира предизборната акция за органите на локалното самоуправление. Само двадесет дни, само че каква сила и какъв възторг се вихри още от първите часове. Не, още от първите минути на акцията, завихряни от главните и не толкоз съществени политически играчи в това локално съревнование. Но наподобява, а и първите изявления на водачите на партиите демонстрират, че конкуренцията е локална, само че залогът е общодържавен и даже (до известна степен!) международен. Става дума за прогнозата, че през пролетта в Македония ще има нови предварителни парламентарни избори. Груевски не крие, че ги желае като реванш за 11 декември, а Заев – при победа, ще ги провокира с желание да стабилизира ръководството си с цел да стартира нужните промени. Както се споделя – локални, локални, какъв брой да са локални тези избори…
Четиригодишният мандат на кметовете и на общинските препоръки изтече през май, само че заради острата политическа рецесия, която разтърсваше страната държавното управление на Зоран Заев към момента не беше формирано, а някогашният министър председател Никола Груевски настояваше да получи нов мандат, с цел да опита да образува кабинет, та по тази причина те бяха отсрочени за средата на октомври. Така и бяха закрепени – 15 октомври, комфортна за всички дата. Но локалният избор ще има нелеката, само че сложна орис да се трансформира в първата директна политическа битка сред ръководещата коалиция отпред със Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев и опозицията, ръководена от ВМРО-ДПМНЕ на някогашния министър председател Никола Груевски.
Заев е министър председател единствено четири месеца, неговият доклад за първите 100 дни мина наскоро, и това е негово преимущество, само че и негова уязвимост. Защото офанзивите против него са за това, че за този релативно къс интервал не е приключил нищо, или в случай че е направил нещо, то е извънредно неправилно, като подписването на Договора с България, да вземем за пример. Но пък късият период може да служи за опрощение, че времето не доближава да бъдат разчистени македонските Авгиеви обори, които предходната 11-годишна власт на Никола Груевски и неговото обграждане оставиха.
Никола Груевски не е министър председател от 15 януари предходната година, когато непринудено подаде оставка за да бъде образувано служебно държавно управление и да бъдат извършени предварителни парламентарни избори. Но през цялото това време от януари 2016 до през днешния ден Груевски все едно не е излизал от кабинета си в бутафорната постройка на държавното управление на улица „ Илинденска “ в Скопие. А като виждам, и първите му предизборни речи са на човек, който е отвън действителността, и който се изживява като началник на страната. Неговата партия ВМРО-ДПМНЕ по остаряла традиция – още от 1990 година, стартира предизборната си акция от Охрид и таман там Груевски претупа обещанията за това какво неговият претендент ще направи на локално равнище за крайезерния град.
Хвърли се да строи нови автомагистрали, да открива хиляди работни места из цяла Македония, да реформира партията си от дясно-консервативна в дясна национална, в която да членуват по-широк кръг гласоподаватели, и всичко това под лозунга „ Започва нова епоха “. А да, и не пропусна да приканва за нови предварителни парламентарни избори, за които щяло да има условия след идната блестяща изборна победа на претендентите на ВМРО-ДПМНЕ на 15 октомври.
Залогът за бъдещето на Македония в действителност е огромен. Някои западни наблюдаващи даже извикаха от театралната класика печалния воин Хамлет и вкараха неговата алтернатива – да бъда или да не бъда, в съответния македонски политически подтекст. Заради решителността на политическия конфликт, а и по остаряла изборна традиция, главните политически играчи и техните съдружни сътрудници, изкараха на тепиха най-хубавото от това, което имат разполагаем. И в случай че в одобрените към този момент лични описи се вижда –дори с невъоръжено око някаква наклонност, тя се крие във обстоятелството, че за кметските места се кандидатират задоволително огромен брой настоящи членове на Народното събрание.
Някъде към двадесетина депутати се връщат в родните си места с цел да защитят с престижа си правото да бъдат отпред на локалната власт. И тази наклонност се отнася освен до главните македонски политически обединения – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, само че даже и по-силно за партиите на албанците, които по остаряла и одобрена традиция водят битка в общините, обитаеми с етнически албанци в западната част на Македония.
На предходните избори през 2013 година, които отразявах за Българска национална телевизия, по цялата западна граница на Македония – от Струга на юг до граничния пункт с Косово – Яжинце, на север, нямаше община, в която кметът да не е албанец и болшинството в общинските препоръки да не е албанско. Най-интересен бе конфликтът в Кичево, където изборът бе етнически- македонец против албанец, само че резултатът бе исторически. За първи път кмет стана албанец, оня преподавател по физкултура Фатмир Дехари, някогашен въстаник от Армията за национално избавление от рецесията през 2001-а година, който победи с гласовете на краткотрайно пребиваващите на Запад гастарбайтери, докарани особено за вота от Италия и Швейцария. Срещу себе си имаше неубедителната коалиция от македонските партии, които по този начин и не можаха да преодолеят персоналните и апаратни несъгласия и не поддържаха всеобщо претендента – македонец.
Две основни и бих споделил, символни фигури от албанския политически блок също избраха да се върнат и да се борят за локалната власт. Депутатът Зиедин Села, водач на Алианс за албанците и бивш сполучлив кмет на Струга също съобщи, че желае да се върне в родния си град и още веднъж да му стане кмет. Ако не сте не запомнили, Села е оня албански политик, който в „ нощта на кървавите глави “ на 27 април в Народното събрание пострада най-вече от насилието на тълпата. В същата нощ бях в нюзрума на Българска национална телевизия и търсехме повече информация за това какво става в Събранието в Скопие, в диалог с един сътрудник – публицист от Скопие даже ми бе казано, че Села най-вероятно е умрял от раните си. Слава Богу, информацията се оказа неточна, въпреки че Зиедин в действителност бе потърпевш тежко, тялото му бе влачено в коридорите на Народното събрание, след това изкара много време в болница, само че бързо се възвърне и в този момент е подготвен да заложи своето депутатско място против това да бъде кмет на града на братя Миладинови.
Неговият съпартиец и член на кабинета на Зоран Заев – министърът на опазването на здравето доктор Арбен Таравари също избра да става кмет на Гостивар. При избора му за министър Таравари бе единственият, който завоюва овациите и на своите, и на съперниците поради положителното си име на доктор от висока класа, пък и за чисто човешките си качества. Сега докторът съобщи, че избира да бъде кмет на Гостивар, вместо да натрупа непрекъснати главоболия като министър в опита си да оправи разрушената здравна система на страната. И тъй като въпросът с неговата кандидатура получи шоков отзив доктор Таравари отговори, че има златна специалност като доктор и при неудача ще продължи да лекува хората, както до преди да бъде включен в кабинета.
Никола Груевски продължава да бъде горделив, че през 2013 година завоюва 56 от всички 80 кметски места, а остави на социалдемократите единствено 4. Останалите си разделиха партиите на албанците. Една от тези четири общини на Заев е неговата Струмица, където той беше кмет в продължение на три мандата. Една победа на опозицията на индивида на Груевски – а това е акушер-гинеколога Мариян Байрактаров, за която, както приказва мълвата, Груевски е подготвил крупна сума, ще значи доста повече от триумф в един град. Това ще значи, че досегашната цитадела на Заев и неговият СДСМ, каквато беше Струмица дълги години, е паднала. И тъй като познавам примитивизма в пропагандните офанзиви и на едните, и на другите, още занапред си представям какво ще пишат или приказват околните до водача на ВМРО-ДПМНЕ медии: „ Заев не може да завоюва в родното си място, тръгнал да ръководи страната “. И други такива кръчмарски приказки.
Аз имам и персонална причина да се вълнувам от битката в Струмица. Не единствено тъй като това е родното място на майка ми, да ми е жива и здрава, освен че това най-близкият град отвъд границата до родния ми Петрич, само че и тъй като претендентът на Заев и на СДСМ е моят братовчед доктор Коста Яневски. И той е народен представител в Народното събрание, и той е в лекарския отрасъл, на всичко от горната страна е потомствен доктор, и като дълготраен непосредствен помощник на Заев в този момент се хвърля в борбата за кметското място.
Е, имам ли друга персонална „ алтернатива “, с изключение на да му притискам палци?
Четиригодишният мандат на кметовете и на общинските препоръки изтече през май, само че заради острата политическа рецесия, която разтърсваше страната държавното управление на Зоран Заев към момента не беше формирано, а някогашният министър председател Никола Груевски настояваше да получи нов мандат, с цел да опита да образува кабинет, та по тази причина те бяха отсрочени за средата на октомври. Така и бяха закрепени – 15 октомври, комфортна за всички дата. Но локалният избор ще има нелеката, само че сложна орис да се трансформира в първата директна политическа битка сред ръководещата коалиция отпред със Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев и опозицията, ръководена от ВМРО-ДПМНЕ на някогашния министър председател Никола Груевски.
Заев е министър председател единствено четири месеца, неговият доклад за първите 100 дни мина наскоро, и това е негово преимущество, само че и негова уязвимост. Защото офанзивите против него са за това, че за този релативно къс интервал не е приключил нищо, или в случай че е направил нещо, то е извънредно неправилно, като подписването на Договора с България, да вземем за пример. Но пък късият период може да служи за опрощение, че времето не доближава да бъдат разчистени македонските Авгиеви обори, които предходната 11-годишна власт на Никола Груевски и неговото обграждане оставиха.
Никола Груевски не е министър председател от 15 януари предходната година, когато непринудено подаде оставка за да бъде образувано служебно държавно управление и да бъдат извършени предварителни парламентарни избори. Но през цялото това време от януари 2016 до през днешния ден Груевски все едно не е излизал от кабинета си в бутафорната постройка на държавното управление на улица „ Илинденска “ в Скопие. А като виждам, и първите му предизборни речи са на човек, който е отвън действителността, и който се изживява като началник на страната. Неговата партия ВМРО-ДПМНЕ по остаряла традиция – още от 1990 година, стартира предизборната си акция от Охрид и таман там Груевски претупа обещанията за това какво неговият претендент ще направи на локално равнище за крайезерния град.
Хвърли се да строи нови автомагистрали, да открива хиляди работни места из цяла Македония, да реформира партията си от дясно-консервативна в дясна национална, в която да членуват по-широк кръг гласоподаватели, и всичко това под лозунга „ Започва нова епоха “. А да, и не пропусна да приканва за нови предварителни парламентарни избори, за които щяло да има условия след идната блестяща изборна победа на претендентите на ВМРО-ДПМНЕ на 15 октомври.
Залогът за бъдещето на Македония в действителност е огромен. Някои западни наблюдаващи даже извикаха от театралната класика печалния воин Хамлет и вкараха неговата алтернатива – да бъда или да не бъда, в съответния македонски политически подтекст. Заради решителността на политическия конфликт, а и по остаряла изборна традиция, главните политически играчи и техните съдружни сътрудници, изкараха на тепиха най-хубавото от това, което имат разполагаем. И в случай че в одобрените към този момент лични описи се вижда –дори с невъоръжено око някаква наклонност, тя се крие във обстоятелството, че за кметските места се кандидатират задоволително огромен брой настоящи членове на Народното събрание.
Някъде към двадесетина депутати се връщат в родните си места с цел да защитят с престижа си правото да бъдат отпред на локалната власт. И тази наклонност се отнася освен до главните македонски политически обединения – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, само че даже и по-силно за партиите на албанците, които по остаряла и одобрена традиция водят битка в общините, обитаеми с етнически албанци в западната част на Македония.
На предходните избори през 2013 година, които отразявах за Българска национална телевизия, по цялата западна граница на Македония – от Струга на юг до граничния пункт с Косово – Яжинце, на север, нямаше община, в която кметът да не е албанец и болшинството в общинските препоръки да не е албанско. Най-интересен бе конфликтът в Кичево, където изборът бе етнически- македонец против албанец, само че резултатът бе исторически. За първи път кмет стана албанец, оня преподавател по физкултура Фатмир Дехари, някогашен въстаник от Армията за национално избавление от рецесията през 2001-а година, който победи с гласовете на краткотрайно пребиваващите на Запад гастарбайтери, докарани особено за вота от Италия и Швейцария. Срещу себе си имаше неубедителната коалиция от македонските партии, които по този начин и не можаха да преодолеят персоналните и апаратни несъгласия и не поддържаха всеобщо претендента – македонец.
Две основни и бих споделил, символни фигури от албанския политически блок също избраха да се върнат и да се борят за локалната власт. Депутатът Зиедин Села, водач на Алианс за албанците и бивш сполучлив кмет на Струга също съобщи, че желае да се върне в родния си град и още веднъж да му стане кмет. Ако не сте не запомнили, Села е оня албански политик, който в „ нощта на кървавите глави “ на 27 април в Народното събрание пострада най-вече от насилието на тълпата. В същата нощ бях в нюзрума на Българска национална телевизия и търсехме повече информация за това какво става в Събранието в Скопие, в диалог с един сътрудник – публицист от Скопие даже ми бе казано, че Села най-вероятно е умрял от раните си. Слава Богу, информацията се оказа неточна, въпреки че Зиедин в действителност бе потърпевш тежко, тялото му бе влачено в коридорите на Народното събрание, след това изкара много време в болница, само че бързо се възвърне и в този момент е подготвен да заложи своето депутатско място против това да бъде кмет на града на братя Миладинови.
Неговият съпартиец и член на кабинета на Зоран Заев – министърът на опазването на здравето доктор Арбен Таравари също избра да става кмет на Гостивар. При избора му за министър Таравари бе единственият, който завоюва овациите и на своите, и на съперниците поради положителното си име на доктор от висока класа, пък и за чисто човешките си качества. Сега докторът съобщи, че избира да бъде кмет на Гостивар, вместо да натрупа непрекъснати главоболия като министър в опита си да оправи разрушената здравна система на страната. И тъй като въпросът с неговата кандидатура получи шоков отзив доктор Таравари отговори, че има златна специалност като доктор и при неудача ще продължи да лекува хората, както до преди да бъде включен в кабинета.
Никола Груевски продължава да бъде горделив, че през 2013 година завоюва 56 от всички 80 кметски места, а остави на социалдемократите единствено 4. Останалите си разделиха партиите на албанците. Една от тези четири общини на Заев е неговата Струмица, където той беше кмет в продължение на три мандата. Една победа на опозицията на индивида на Груевски – а това е акушер-гинеколога Мариян Байрактаров, за която, както приказва мълвата, Груевски е подготвил крупна сума, ще значи доста повече от триумф в един град. Това ще значи, че досегашната цитадела на Заев и неговият СДСМ, каквато беше Струмица дълги години, е паднала. И тъй като познавам примитивизма в пропагандните офанзиви и на едните, и на другите, още занапред си представям какво ще пишат или приказват околните до водача на ВМРО-ДПМНЕ медии: „ Заев не може да завоюва в родното си място, тръгнал да ръководи страната “. И други такива кръчмарски приказки.
Аз имам и персонална причина да се вълнувам от битката в Струмица. Не единствено тъй като това е родното място на майка ми, да ми е жива и здрава, освен че това най-близкият град отвъд границата до родния ми Петрич, само че и тъй като претендентът на Заев и на СДСМ е моят братовчед доктор Коста Яневски. И той е народен представител в Народното събрание, и той е в лекарския отрасъл, на всичко от горната страна е потомствен доктор, и като дълготраен непосредствен помощник на Заев в този момент се хвърля в борбата за кметското място.
Е, имам ли друга персонална „ алтернатива “, с изключение на да му притискам палци?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ