Луксозни вагони отпреди 9-и септември гният на селска гара
Два неповторими вагона гният повече от 50 година в гората край село Арковна, община Дългопол, област Варна. Според локалните хора те са част от царската комбинация на Фердинанд и сина му Борис ІІІ, само че от БДЖ отхвърлят тези изказвания.
Вагоните са създадени през 1925 и 1928 година. Закупени са през 1941-ва от железницата и са преустроени за пътешестване на чиновници от Министерския съвет. Били са в придвижване към 30 години, разясняват от държавните железници.
Вагоните са доста по-различни от останалите. Вътре интериорът е с красива тъмночервена дамаска. Прави усещане и направата на останалите там елементи от интериора.
От години поданици на селото сигнализират, че би трябвало да се вземат незабавни ограничения за тяхното прибиране, подсилване и възстановяване. В противоположен случай българската история ще загуби скъпи реликви.
Интериорът на вагоните през днешния ден е съвсем напълно разграбен. Откъслечни мемоари водят до историята на първия вагон. Той е създаден през 1908 година от немската компания „ Дойтц ”.
Виждат се към момента буквите от табелата на производителя. Двата вагона са престояли в региона на гарата няколко десетилетия, а по-късно, в средата на 80-те години на предишния век, са сложени в живописна околност, близо до р. Камчия, с цел да се трансфорат в почивна зона за отдих на вагон-ревизорите от секторите в Каспичан и Шумен. За тази цел на настоящето им място е излят пиедестал, върху който е насипан трошляк и положени железопътни релси.
Върху тях са сложени двата остарели вагона. След преоборудването им те се трансформират в дребна почивна база, която работи до 1989 година След измененията мястото към тях запустява и през днешния ден високите храсталаци и гъстата растителност ги трансформират съвсем в злокобна панорама, като в близост всичко тъне в съсипия.
Вагоните до жп спирка Арковна в община Дългопол не са част от царската комбинация, защото и цар Фердинанд, и цар Борис III са разполагали със свои персонални вагони и композиции, които са поръчани, създадени и доставени съответно за тях доста преди вагоните в Арковна да бъдат благосъстоятелност на БДЖ, прецизират от железницата.
Разположените вагони до жп спирка Арковна са част от изплатените от БДЖ през четиридесетте години на ХХ век от парка на организацията за пътнически туризъм " Вагон Ли-Кук ". Това са някогашни спални вагони, които са се намирали на територията на Кралство Югославия и в страната ни.
След ремонт и проверка тези вагони са преустроени в служебни за държавна работа, като единият разполага със спални, кухня и трапезария. Вагоните са били употребявани за служебни пътувания от представители на приблизително управническо равнище на тогавашното държавно управление. След 1989 година след редица преструктурирания и прехвърляния вагоните са останали с непостоянен притежател.
Вагоните са създадени през 1925 и 1928 година. Закупени са през 1941-ва от железницата и са преустроени за пътешестване на чиновници от Министерския съвет. Били са в придвижване към 30 години, разясняват от държавните железници.
Вагоните са доста по-различни от останалите. Вътре интериорът е с красива тъмночервена дамаска. Прави усещане и направата на останалите там елементи от интериора.
От години поданици на селото сигнализират, че би трябвало да се вземат незабавни ограничения за тяхното прибиране, подсилване и възстановяване. В противоположен случай българската история ще загуби скъпи реликви.
Интериорът на вагоните през днешния ден е съвсем напълно разграбен. Откъслечни мемоари водят до историята на първия вагон. Той е създаден през 1908 година от немската компания „ Дойтц ”.
Виждат се към момента буквите от табелата на производителя. Двата вагона са престояли в региона на гарата няколко десетилетия, а по-късно, в средата на 80-те години на предишния век, са сложени в живописна околност, близо до р. Камчия, с цел да се трансфорат в почивна зона за отдих на вагон-ревизорите от секторите в Каспичан и Шумен. За тази цел на настоящето им място е излят пиедестал, върху който е насипан трошляк и положени железопътни релси.
Върху тях са сложени двата остарели вагона. След преоборудването им те се трансформират в дребна почивна база, която работи до 1989 година След измененията мястото към тях запустява и през днешния ден високите храсталаци и гъстата растителност ги трансформират съвсем в злокобна панорама, като в близост всичко тъне в съсипия.
Вагоните до жп спирка Арковна в община Дългопол не са част от царската комбинация, защото и цар Фердинанд, и цар Борис III са разполагали със свои персонални вагони и композиции, които са поръчани, създадени и доставени съответно за тях доста преди вагоните в Арковна да бъдат благосъстоятелност на БДЖ, прецизират от железницата.
Разположените вагони до жп спирка Арковна са част от изплатените от БДЖ през четиридесетте години на ХХ век от парка на организацията за пътнически туризъм " Вагон Ли-Кук ". Това са някогашни спални вагони, които са се намирали на територията на Кралство Югославия и в страната ни.
След ремонт и проверка тези вагони са преустроени в служебни за държавна работа, като единият разполага със спални, кухня и трапезария. Вагоните са били употребявани за служебни пътувания от представители на приблизително управническо равнище на тогавашното държавно управление. След 1989 година след редица преструктурирания и прехвърляния вагоните са останали с непостоянен притежател.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ