В Кан наравно се състезават интимната изповед и острият социален поглед
Два тематични полюса и два радикално разнообразни стила сполучливо съжителстват на екраните в Кан и демонстрират многообразието и дълбочината на авторското кино.
„ Болка и популярност “ на Педро Алмодовар и „ Жалко, че ви изпуснахме “ на Кен Лоуч. Но обстановката не е Алмодовар против Лоуч, а Алмодовар и Лоуч, еднообразно мощни и завладяващи, всеки правилен на себе си, само че и надскачащ познатото. Засега в предвижданията на международната преса „ Болка и популярност “ води класацията, а френската рецензия му дава най-вече мислени „ Златни палми “. Това, несъмнено, няма отношение към оценката на журито. Не рядко публицистите са бивали мощно сюрпризирани...
„ Филм на Алмодóвар “ – по този начин написа в надписите на „ Болка и популярност “, последният опус на испанския занаятчия в надпреварата. Само „ Алмодóвар “ тъй като името е към този момент марка, институция. Най-известният по света испански режисьор, след Саура и Бунюел, е създател с несравним жанр, влезнал в историята на киното с няколко превъзходни кино лентата, които познаваме - „ Жени на ръба на нервна рецесия “, „ Всичко за майка ми “, „ Говори с нея “. Отношенията му с Кан са другарски - има награди, само че не и „ Златна палма “. Беше обаче Председател на журито през 2017. Може би му е ред, тази година става на 70. Последните му филми „ Кожата, в която пребивавам “ и „ Хулиета “ разочароваха феновете му, поради дистанцията по отношение на героите и самоповторенията. Но „ Болка и популярност “, който е искрено автобиографичен, доста припомня изповед. Дълбока, осмислена, откровена до дъно, само че и деликатна. Това е кино напълно покрай формулата на Кан „ авторско кино за необятната аудитория “.
РЕЖИСЬОР В КРИЗА И БЕЗПЪТИЦА
– креативна и човешка, това е сюжетът на кино лентата. А той е прочут още от „ Осем и половина “ на Фелини (да споменем единствено най-запомнящият се филм по темата), само че тук има напълно друго звучене. „ Това е филм, който трябваше да направя “ – споделя Алмодовар. - Не желая да го разказвам като терапия, само че мога да кажа, че имаше облекчаващ резултат “. Докато постепенно потъва в „ лов на дракони “ (пушене на хероин и с цел да облекчава многото си физически болки) героят протъва в спомените си и оттова идва спасението му. Безоблачното детство през 60-те в малко село във Валенсия, майка му, първото полово увлечение, Мадрид през 80-те, първата обич към мъж в зрелост и болката от скъсването. Това, което го изважда на повърхността, е писането. Застаряващият и нерешителен Салвадор Майо е изигран деликатно-вглъбено от Бандерас, представящ нещо като алтер-его на Алмодовар („ познаваме се от 40-години, призна Бандерас, доста сме претърпели и този филм е една сълза от наслада “), на кръстопътя на истината и измислицата. Той носи ярките облекла и аксесоари на маестрото, има емблематичната му прическа, апартаментът му е копие на дома на Алмодовар, с същинските картини... Понякога приликата е потресаваща, а дребните разлики добре работят за силата на посланието - отчаянието и депресията се преборват с креативния акт, посредством помиряването с околните, фамилията, приятелите. Освен Бандерас, във кино лентата свети и прелестната Пенелопе Крус в ролята на майката на бъдещия режисьор. Алмодовар, Бандерас и Крус донесоха в Кан испански дух. А най-ценното във кино лентата е тоталната откровеност и неналичието на егоизъм – това като че ли е новото равнище на Алмодовар. „ Болка и популярност “ демонстрира намерено доста пристрастености и зависимости, само че режисьорът признава, че огромната му привързаност, с изключение на да спи по 8 часа, през днешния ден е „ киното – и като фен, и като повествовател. “
КЕН ЛОУЧ, МАЙСТОРЪТ НА АНГАЖИРАНОТО СОЦИАЛНО КИНО
И бранител на работническата класа, също изненада аудитория и рецензия. 82-годишният деец с две „ Златни палми “ зад тила става все по-добър и както означиха, се подмладява, остарявайки. Лоуч непроменяемо работи с превъзходния си сценарист Пол Лавърти и двамата още веднъж проучват, само че по човешки, най-новите форми на употреба измежду работещите. Но това не е социологическо проучване, а жива фамилна драма, в която ще се разпознаят милиони по света. Филмът демонстрира по какъв начин се утежняват връзките в едно най-обикновено семейство поради чудовищната претовареност на родителите, по какъв начин един младеж почтки потегля по неприятен път, идват рецесии, дребни и огромни неприятности. Бащата е шофьор-доставчик на артикули по домовете (от Амазон и други сходни колоси на търговията), със собствен камион, платен с огромни ограничения и е притиснат от графика си до степен, с опрощение, да би трябвало да пикае в бутилка... Майката се грижи по 14 часа за остарели и заболели хора и направлява децата си по телефона. Всичко, което желаят е да живеят обикновено. Но по никакъв начин не се получава. Основното им положение е стрес, яд, незадоволеност. И въпреки всичко съумяват дружно да запязат следи от човешкото си достолепие. Лоуч го споделя най-точно: „ Искаме ли в действителност свят, в който хората работят под такова напрежение? Това не е неуспех на пазарната стопанска система, назад - това е разумната еволюция на пазара, импрегниран от дива конкуренция, целяща да понижи разноските и да усъвършенства облагите. Пазарът не се занимава с качеството на живота ни. Това, което го интересува е печеленето на пари, а двете не са съвместими. Работниците с ниски приходи, като моите герои и фамилията им, заплащат цената. “
„ Болка и популярност “ на Педро Алмодовар и „ Жалко, че ви изпуснахме “ на Кен Лоуч. Но обстановката не е Алмодовар против Лоуч, а Алмодовар и Лоуч, еднообразно мощни и завладяващи, всеки правилен на себе си, само че и надскачащ познатото. Засега в предвижданията на международната преса „ Болка и популярност “ води класацията, а френската рецензия му дава най-вече мислени „ Златни палми “. Това, несъмнено, няма отношение към оценката на журито. Не рядко публицистите са бивали мощно сюрпризирани...
„ Филм на Алмодóвар “ – по този начин написа в надписите на „ Болка и популярност “, последният опус на испанския занаятчия в надпреварата. Само „ Алмодóвар “ тъй като името е към този момент марка, институция. Най-известният по света испански режисьор, след Саура и Бунюел, е създател с несравним жанр, влезнал в историята на киното с няколко превъзходни кино лентата, които познаваме - „ Жени на ръба на нервна рецесия “, „ Всичко за майка ми “, „ Говори с нея “. Отношенията му с Кан са другарски - има награди, само че не и „ Златна палма “. Беше обаче Председател на журито през 2017. Може би му е ред, тази година става на 70. Последните му филми „ Кожата, в която пребивавам “ и „ Хулиета “ разочароваха феновете му, поради дистанцията по отношение на героите и самоповторенията. Но „ Болка и популярност “, който е искрено автобиографичен, доста припомня изповед. Дълбока, осмислена, откровена до дъно, само че и деликатна. Това е кино напълно покрай формулата на Кан „ авторско кино за необятната аудитория “.
РЕЖИСЬОР В КРИЗА И БЕЗПЪТИЦА
– креативна и човешка, това е сюжетът на кино лентата. А той е прочут още от „ Осем и половина “ на Фелини (да споменем единствено най-запомнящият се филм по темата), само че тук има напълно друго звучене. „ Това е филм, който трябваше да направя “ – споделя Алмодовар. - Не желая да го разказвам като терапия, само че мога да кажа, че имаше облекчаващ резултат “. Докато постепенно потъва в „ лов на дракони “ (пушене на хероин и с цел да облекчава многото си физически болки) героят протъва в спомените си и оттова идва спасението му. Безоблачното детство през 60-те в малко село във Валенсия, майка му, първото полово увлечение, Мадрид през 80-те, първата обич към мъж в зрелост и болката от скъсването. Това, което го изважда на повърхността, е писането. Застаряващият и нерешителен Салвадор Майо е изигран деликатно-вглъбено от Бандерас, представящ нещо като алтер-его на Алмодовар („ познаваме се от 40-години, призна Бандерас, доста сме претърпели и този филм е една сълза от наслада “), на кръстопътя на истината и измислицата. Той носи ярките облекла и аксесоари на маестрото, има емблематичната му прическа, апартаментът му е копие на дома на Алмодовар, с същинските картини... Понякога приликата е потресаваща, а дребните разлики добре работят за силата на посланието - отчаянието и депресията се преборват с креативния акт, посредством помиряването с околните, фамилията, приятелите. Освен Бандерас, във кино лентата свети и прелестната Пенелопе Крус в ролята на майката на бъдещия режисьор. Алмодовар, Бандерас и Крус донесоха в Кан испански дух. А най-ценното във кино лентата е тоталната откровеност и неналичието на егоизъм – това като че ли е новото равнище на Алмодовар. „ Болка и популярност “ демонстрира намерено доста пристрастености и зависимости, само че режисьорът признава, че огромната му привързаност, с изключение на да спи по 8 часа, през днешния ден е „ киното – и като фен, и като повествовател. “
КЕН ЛОУЧ, МАЙСТОРЪТ НА АНГАЖИРАНОТО СОЦИАЛНО КИНО
И бранител на работническата класа, също изненада аудитория и рецензия. 82-годишният деец с две „ Златни палми “ зад тила става все по-добър и както означиха, се подмладява, остарявайки. Лоуч непроменяемо работи с превъзходния си сценарист Пол Лавърти и двамата още веднъж проучват, само че по човешки, най-новите форми на употреба измежду работещите. Но това не е социологическо проучване, а жива фамилна драма, в която ще се разпознаят милиони по света. Филмът демонстрира по какъв начин се утежняват връзките в едно най-обикновено семейство поради чудовищната претовареност на родителите, по какъв начин един младеж почтки потегля по неприятен път, идват рецесии, дребни и огромни неприятности. Бащата е шофьор-доставчик на артикули по домовете (от Амазон и други сходни колоси на търговията), със собствен камион, платен с огромни ограничения и е притиснат от графика си до степен, с опрощение, да би трябвало да пикае в бутилка... Майката се грижи по 14 часа за остарели и заболели хора и направлява децата си по телефона. Всичко, което желаят е да живеят обикновено. Но по никакъв начин не се получава. Основното им положение е стрес, яд, незадоволеност. И въпреки всичко съумяват дружно да запязат следи от човешкото си достолепие. Лоуч го споделя най-точно: „ Искаме ли в действителност свят, в който хората работят под такова напрежение? Това не е неуспех на пазарната стопанска система, назад - това е разумната еволюция на пазара, импрегниран от дива конкуренция, целяща да понижи разноските и да усъвършенства облагите. Пазарът не се занимава с качеството на живота ни. Това, което го интересува е печеленето на пари, а двете не са съвместими. Работниците с ниски приходи, като моите герои и фамилията им, заплащат цената. “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ