Два силни характера и две различни енергии се срещат в

Два мощни характера и две разнообразни сили се срещат в едно споделено пространство, с цел да покажат творчество, което надвишава граници, жанрове и материал

Художникът Васил Стоев и скулпторът Вежди Рашидов плениха публиката със съвместната си изложба „ Форми на паметта “, която беше открита снощи в изложба „ Готи “ в Пловдив.

Когато двама толкоз огромни, ярки и надарени създатели обединят сили – резултатът е взривоопасен!

Два мощни характера и две разнообразни сили се срещат в едно споделено пространство, с цел да покажат творчество, което надвишава граници, жанрове и материал – живописта на Васил Стоев и скулптурата на Вежди Рашидов.

„ Винаги е любопитно, а може би и значително, по какъв начин се реализира галерия за двама. Има официална причина, само че главното е съмишленост в избора, което би трябвало да се съобщи и на нас – публиката. Bсе отново дано да подчертаем – едно потомство, по едно и също време и значимо наличие в важен интервал в българското изкуство, близки връзки към същността, посланията и метода на боравене с художествения език и художествената форма, без значение от другите изразни средства ”. Това сподели в откриващото си слово изкуствоведът и шеф на Градска художествена изложба (ГХГ) Пловдив Красимир Линков.

Рашидов и Стоев застават един до различен, с цел да опишат обща история за паметта в разнообразни нейни форми – история за човешкото прекарване, за материята и духа, за времето, което оставя следи като спомен и наличие.

Своеобразният разговор на езика на изкуството между двамата разкрива формите на паметта посредством контраста сред статуя и живопис – сред тежестта на бронза и динамичността на колорита, сред размера и формата, цвета и светлината.

Линков изтъкна, че няма да прави елегантен разбор на личностите на двамата създатели, само че не може да не се изкуши да пояснява посланията им. „ Паметта е един тип настояще, тъй като се осмисля тук и в този момент. Всяко останало схващане е история, а ние не живеем в нея. Разбирам в тази ситуация извървения път, срещите с хора, пътешествията с моделите, възторзите и разочарованията и всичко, всичко, което оставя по една дребна гънка и един бял косъм по косата и брадата на актьора “, сподели Линков.

За Вежди Рашидов той акцентира, че публиката се възхищава на изкуството на актьор от международна големина, намира се с сензитивната гражданска съвест, позволена е до неговите подозрения и пристрастености.

Изкуствоведът добави, че преди всичко рисуването и правенето на статуя са духовни преживявания за създателя.

„ В този си облик той е специфичен даже за себе си. Когато работи, той прави дисекция - духовна и пластична, с цел да направи забележими невидимите връзки на личността с другите. Раздробява и размества формата, раздвижва повърхностите, разменя пропорциите, подчертава върху ракурсите, нарушава салдото и основава неповторима иконография. Магията на този развой господства във всяко едно пространство, в което попадат работите му “, категоричен бе Линков.

Според него Вежди Рашидов визуализира драмата на своя живот с познатия възторг, присъщ за неговото слово - комплицирано, издълбоко, с съществуването на едно разтърсващо признание, разкрива, че индивидът и неговата болежка живеят един живот.

„ Oт фигуралното към нереалното и към духовното се развива живописта на Васил Стоев. Кое е по въздействащо – спокойните естетски плоскости или богатите колоритни прояви? Мисля, че салдото сред тях дефинира характерния език на художника. Интелектуална, мощно обърната към един сензитивен вътрешен мир, от който блика естетика, живописен искра, оптимизъм и блян към съвършенство, е неговата живопис. Художественият факт е артикул на персонално прекарване, на споделена възхита от съвършената част на света “, сподели за художника Васил Стоев директорът на ГХГ-Пловдив.

По думите му приказно-метафоричните сюжети, построени с богато въображение, последователно се стопяват в богата колористична гама, построена с сетивен жест, измежду изтънчено изваяни в единна тоналност живописни фонове.

„ Притежавайки разнопосочни артистични умения, Васил Стоев непрестанно усъвършенства технологията и живописната си техника, и я трансформира в език на естетски внушения, способни да въздействат на разсъдъка на високо равнище, което се чака от индивида “, посочи Линков.

Скулпторът Вежди Рашидов благодари на Красимир Линков, на художника Васил Стоев и на домакините от изложба „ Готи “ – Ирена и Георги Ганчеви. „ Тази хубава, кокетна изложба - такива са и парижките галерии - кокетни, топли, уютни и приятни. По-важно е какво има в галерията. Така е в живота. Качеството е значимо. И в случай че това е пътят, това е доста добре. Добре за хората, които ценят изкуството “, сподели Рашидов пред гостите.

Той означи, че това е добре и за положителните актьори.

Вежди Рашидов сподели още, че когато е станал министър на културата, Пловдив е бил първият град, за който се е замислил и подсети за двете базилики и театъра, които са били направени. „ Пловдив не ми е апатичен град “, призна огромният български ваятел.

Художникът Васил Стоев благодари на домакините и акцентира, че концепцията за взаимната галерия довечера е тяхна. „ Те помогнаха и я реализираха “,отбеляза той и изрече признателност към изкуствоведа Красимир Линков за прелестните думи.

„ Няма по-голяма наслада от това. Обичам ви “, обърна се Стоев към гостите на откриването на изложбата и им пожела здраве и още такива срещи, на които да се приказва единствено за изкуство.

Авторите са свързани освен от изкуството, само че и от дългогодишно другарство, което се усеща във всяка творба – като продан на сила, почитание и споделен път.

В тази галерия паметта е жива – тя принадлежи по едно и също време на тях и на фена.

Събитието беше почетено от зам.-кмета на Пловдив Пламен Панов. Присъстваха и редица общественици, галеристи, художници и доста почитатели и приятели на създателите.

Вежди Рашидов  е роден на 14 декември 1951 година в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 година и Художествената академия, компетентност „ Скулптура ” при проф. Д. Даскалов, където по-късно като одобрен създател преподава. През 1985 година отпътува за Франция след конкурс за „ Сите дез-ар ” в Париж. Участва в групови, тематични и независими изложения във всички по-големи градове в страната, в множеството европейски страни и международни културни центрове. Показва творбите си допълнително от 45 независими изложения в България и чужбина. Носител е на редица влиятелни оценки. 

Васил Стоев  е роден на 7 август 1950 година в Първомай. Завършва приложна графика в Националната художествена академия при проф. Александър Поплилов, през 1979 година Член е на Съюза на българските художници от 1987 година, член е на група “Филипополис ”. Първата му независима галерия е  през 1981 година Излагал е картини в Австрия, Германия, Съединени американски щати, Турция, Италия, Малта, Белгия, Франция, Русия, Полша, Финландия, Гърция, Швейцария, Холандия, Япония, Португалия, Югославия. Има присъединяване и продадени свои картини на търг на „ Сотбис “. Носител е на премията „ Пловдив ” - 1999 година, на втора премия от интернационално биенале в Малта – 1997 година