След жалби от майката на Пеевски и жената на Божков: Магнитски у нас не действа
Два разнообразни тричленни състава на Върховния административен съд оповестиха за оскъдни елементи от акта на Министерски съвет, обвързван със глобите по американския така наречен световен закон " Магнитски ". Интересно е, че двете административни каузи, за които става въпрос, са по тъжби на Ирена Кръстева и на Елена Динева - дамата на Васил Божков (за разлика от него, тя си е в България, б.р.).
На 4 юни 2021 година Министерският съвет (служебният) взе решение за предприемане на дейности " по отношение на наложените от Съединените американски щати наказания на български лица ". Такива са Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков. Санкции бяха обявени против десетки компании, оповестени като свързани с първите двама. (Отделно възбрана за влизане в Щатите от страна на Държавния департамент бе обявена и за някогашния зам.министър Александър Манолев, ексшефа и основния секретар на Агенция за българите в бужбина Петър Харалампиев и Красимир Томов, които са подсъдими, б.р.).
Върховен административен съд през днешния ден постановява нещо явно - че...
"... световният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България ".
А актът на Министерски съвет е незабележим, защото първо - е публикуван при неналичието на подготвеност, и второ - не е спазено условието да е въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
Между другото - същия проблем с " Магнитски ", който не поражда правни последствия, има и в другите страни от Европа и сега той е провесен на разискване в Екологичен потенциал.
Нещо повече - решението на служебния кабинет е признато " при явно нарушаване на правото на отбрана на лицата, доколкото при или след включването им в описите, на последните не е предоставена никаква информация ".
Решенията и по двете административни каузи могат да бъдат обжалвани пред петчленни сформира на Върховен административен съд. От съда споделят, че до днешна дата са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица
Ето и истинското прессъобщение на Върховен административен съд:
Върховен административен съд на първа инстанция: Части от акта на Министерски съвет, свързани със закона „ Магнитски “, са оскъдни
В съда са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица
Два разнообразни тричленни състава на Върховния административен съд оповестиха за оскъдни елементи от акта на Министерски съвет, обвързван със глобите по Закона „ Магнитски “ по две административни каузи, формирани по тъжби на Ирена Кръстева и на „ Интернюз 98 “ ООД със съдружници Елена Динева и „ Нове интернал “ ЕООД. Това са точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 04.06.2021 година на Министерския съвет на Република България за предприемане на дейности по отношение на наложените от Съединените американски щати наказания на български лица.
По делата, които са завършили на първа инстанция висшите магистрати одобряват, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146,, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В претекстовете на решенията се приема, че световният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България.
Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на Европейски Съюз. Пример в тази връзка е Делегиран правилник (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета по отношение на отбраната против последствията от извънтериториалното използване на законодателство, признато от трета страна, и дейностите, подхванати на съображение това законодателство или произлизащи от него.
Регламентът дава съображение на съда да одобри, че страните - членки на Европейски Съюз са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение, поради, че Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на физически лица с местоживеене в общността, които са жители на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и така нататък Това значи, че решение, постановено от орган на трета страна и основаващо се на наредбите на законодателството на тази трета страна с извънтериториално приложение, няма да бъде прието на територията на Европейски Съюз.
Освен при липса на подготвеност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е признато и при явно нарушаване на правото на отбрана на лицата, доколкото при или след включването им в описите, на последните не е предоставена никаква информация.
Актът на Министерски съвет и следващо направените описи към него не плануват процедура за известяван за обстоятелствата и събитията, които обосновават включването на имената на заинтригуваните лица в описите. Няма и процедура за чуване на засегнатите. Липсват данни, които разрешават и да се одобри, че Министерски съвет е уведомил жалбоподателите за признатите против тях обстоятелства и условия, обосноваващи първичното включване на имената им в описите и налагането на плануваните от него ограничаващи ограничения.
Следвайки метода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P) съставите на Върховен административен съд смятат, че фактически приемането на ограничения от сходен жанр следва да бъде изненадващо и те да се ползват неотложно, само че те би трябвало да бъдат още веднъж в подтекста на правото на съюза. В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 година, Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 131) на Европейски съд по правата на индивида.
Съдът на Европейски Съюз категорично акцентира, че интервенция в съществени права може да е законна, само че следва да бъде пропорционална, т.е. при съблюдаване правото на отбрана, правото на присъединяване и осведоменост на лицата за ограниченията, които ще се вземат по отношение на тях и на какви учредения.
Решенията и по двете административни каузи – № 8112 от 2021 година и № 6774 от 2021 година могат да бъдат обжалвани пред петчленни сформира на Върховния административен съд в 14 - дневен период от съобщаването им на страните. Върховните магистрати одобряват за неприемливи жалбите против точки 3, 4 и 5 от Решение № 441, защото те имат темперамент на вътрешно длъжностен акт, който не предстои на обжалване.
Във Върховния административен съд са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица от ограниченията по закона „ Магнитски “.
На 4 юни 2021 година Министерският съвет (служебният) взе решение за предприемане на дейности " по отношение на наложените от Съединените американски щати наказания на български лица ". Такива са Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков. Санкции бяха обявени против десетки компании, оповестени като свързани с първите двама. (Отделно възбрана за влизане в Щатите от страна на Държавния департамент бе обявена и за някогашния зам.министър Александър Манолев, ексшефа и основния секретар на Агенция за българите в бужбина Петър Харалампиев и Красимир Томов, които са подсъдими, б.р.).
Върховен административен съд през днешния ден постановява нещо явно - че...
"... световният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България ".
А актът на Министерски съвет е незабележим, защото първо - е публикуван при неналичието на подготвеност, и второ - не е спазено условието да е въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
Между другото - същия проблем с " Магнитски ", който не поражда правни последствия, има и в другите страни от Европа и сега той е провесен на разискване в Екологичен потенциал.
Нещо повече - решението на служебния кабинет е признато " при явно нарушаване на правото на отбрана на лицата, доколкото при или след включването им в описите, на последните не е предоставена никаква информация ".
Решенията и по двете административни каузи могат да бъдат обжалвани пред петчленни сформира на Върховен административен съд. От съда споделят, че до днешна дата са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица
Ето и истинското прессъобщение на Върховен административен съд:
Върховен административен съд на първа инстанция: Части от акта на Министерски съвет, свързани със закона „ Магнитски “, са оскъдни
В съда са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица
Два разнообразни тричленни състава на Върховния административен съд оповестиха за оскъдни елементи от акта на Министерски съвет, обвързван със глобите по Закона „ Магнитски “ по две административни каузи, формирани по тъжби на Ирена Кръстева и на „ Интернюз 98 “ ООД със съдружници Елена Динева и „ Нове интернал “ ЕООД. Това са точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 04.06.2021 година на Министерския съвет на Република България за предприемане на дейности по отношение на наложените от Съединените американски щати наказания на български лица.
По делата, които са завършили на първа инстанция висшите магистрати одобряват, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на член 146,, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията на Република България, на народен закон, или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В претекстовете на решенията се приема, че световният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България.
Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на Европейски Съюз. Пример в тази връзка е Делегиран правилник (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета по отношение на отбраната против последствията от извънтериториалното използване на законодателство, признато от трета страна, и дейностите, подхванати на съображение това законодателство или произлизащи от него.
Регламентът дава съображение на съда да одобри, че страните - членки на Европейски Съюз са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение, поради, че Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на физически лица с местоживеене в общността, които са жители на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и така нататък Това значи, че решение, постановено от орган на трета страна и основаващо се на наредбите на законодателството на тази трета страна с извънтериториално приложение, няма да бъде прието на територията на Европейски Съюз.
Освен при липса на подготвеност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е признато и при явно нарушаване на правото на отбрана на лицата, доколкото при или след включването им в описите, на последните не е предоставена никаква информация.
Актът на Министерски съвет и следващо направените описи към него не плануват процедура за известяван за обстоятелствата и събитията, които обосновават включването на имената на заинтригуваните лица в описите. Няма и процедура за чуване на засегнатите. Липсват данни, които разрешават и да се одобри, че Министерски съвет е уведомил жалбоподателите за признатите против тях обстоятелства и условия, обосноваващи първичното включване на имената им в описите и налагането на плануваните от него ограничаващи ограничения.
Следвайки метода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P) съставите на Върховен административен съд смятат, че фактически приемането на ограничения от сходен жанр следва да бъде изненадващо и те да се ползват неотложно, само че те би трябвало да бъдат още веднъж в подтекста на правото на съюза. В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 година, Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 131) на Европейски съд по правата на индивида.
Съдът на Европейски Съюз категорично акцентира, че интервенция в съществени права може да е законна, само че следва да бъде пропорционална, т.е. при съблюдаване правото на отбрана, правото на присъединяване и осведоменост на лицата за ограниченията, които ще се вземат по отношение на тях и на какви учредения.
Решенията и по двете административни каузи – № 8112 от 2021 година и № 6774 от 2021 година могат да бъдат обжалвани пред петчленни сформира на Върховния административен съд в 14 - дневен период от съобщаването им на страните. Върховните магистрати одобряват за неприемливи жалбите против точки 3, 4 и 5 от Решение № 441, защото те имат темперамент на вътрешно длъжностен акт, който не предстои на обжалване.
Във Върховния административен съд са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица от ограниченията по закона „ Магнитски “.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ