ВАС: Части от акта на МС, свързани със закона „Магнитски“, са нищожни
Два разнообразни тричленни състава на Върховния административен съд оповестиха за оскъдни елементи от акта на Министерски съвет, обвързван със глобите по Закона „ Магнитски “ по две административни каузи. Те са формирани по тъжби на Ирена Кръстева и на „ Интернюз 98 “ ООД със съдружници Елена Динева и „ Нове интернал “ ЕООД. Това са точки от Решение на Министерския съвет на Република България за предприемане на дейности по отношение на наложените от Съединени американски щати наказания на българи. Това оповестиха от пресцентъра на съда.
По делата, които са завършили на първа инстанция, висшите магистрати одобряват, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на Административно-процесуалния кодекс и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията, на народен закон или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В претекстовете на решенията се приема, че световният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България.
Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на Европейски Съюз. Пример в тази връзка е Делегиран правилник (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета по отношение на отбраната против последствията от извънтериториалното използване на законодателство, признато от трета страна, и дейностите, подхванати на съображение това законодателство или произлизащи от него.
Регламентът дава съображение на съда да одобри, че страните - членки на Европейски Съюз са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение, поради, че Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на физически лица с местоживеене в общността, които са жители на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и така нататък Това значи, че решение, постановено от орган на трета страна и основаващо се на наредбите на законодателството на тази трета страна с извънтериториално приложение, няма да бъде прието на територията на Европейски Съюз.
Освен при липса на подготвеност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е признато и при явно нарушаване на правото на отбрана на лицата, доколкото при или след включването им в описите, на последните не е предоставена никаква информация.
Актът на Министерски съвет и следващо направените описи към него не плануват процедура за известяван за обстоятелствата и събитията, които обосновават включването на имената на заинтригуваните лица в описите. Няма и процедура за чуване на засегнатите. Липсват данни, които разрешават и да се одобри, че Министерски съвет е уведомил жалбоподателите за признатите против тях обстоятелства и условия, обосноваващи първичното включване на имената им в описите и налагането на плануваните от него ограничаващи ограничения.
Следвайки метода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P) съставите на Върховен административен съд смятат, че фактически приемането на ограничения от сходен жанр следва да бъде изненадващо и те да се ползват неотложно, само че те би трябвало да бъдат още веднъж в подтекста на правото на съюза. В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 година, Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 131) на Европейски съд по правата на индивида.
Съдът на Европейски Съюз категорично акцентира, че интервенция в съществени права може да е законна, само че следва да бъде пропорционална, т.е. при съблюдаване правото на отбрана, правото на присъединяване и осведоменост на лицата за ограниченията, които ще се вземат по отношение на тях и на какви учредения.
Решенията и по двете административни каузи – № 8112 от 2021 година и № 6774 от 2021 година могат да бъдат обжалвани пред петчленни сформира на Върховния административен съд в 14 - дневен период от съобщаването им на страните. Върховните магистрати одобряват за неприемливи жалбите против точки 3, 4 и 5 от Решение № 441, защото те имат темперамент на вътрешно длъжностен акт, който не предстои на обжалване.
Във Върховния административен съд са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица от ограниченията по закона „ Магнитски “.
По делата, които са завършили на първа инстанция, висшите магистрати одобряват, че актът на Министерски съвет е незабележим, защото е публикуван при неналичието на подготвеност по смисъла на Административно-процесуалния кодекс и не е спазено условието той да е публикуван въз основа и да не опонира на нормативен акт на Европейски Съюз, на Конституцията, на народен закон или на интернационален контракт, утвърден от страната ни.
В претекстовете на решенията се приема, че световният закон „ Магнитски “ би могъл да бъде съображение за бързи и своевременни дейности на националните управляващи, само че при съществуването на народен закон, какъвто в тази ситуация не е налице. Поради тази причина законът „ Магнитски “ няма директно приложение на територията на Република България.
Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на Европейски Съюз. Пример в тази връзка е Делегиран правилник (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета по отношение на отбраната против последствията от извънтериториалното използване на законодателство, признато от трета страна, и дейностите, подхванати на съображение това законодателство или произлизащи от него.
Регламентът дава съображение на съда да одобри, че страните - членки на Европейски Съюз са задължени да не съблюдават законодателство с извънтериториално приложение, поради, че Европейски Съюз не признава приложимостта и последствията му по отношение на физически лица с местоживеене в общността, които са жители на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и така нататък Това значи, че решение, постановено от орган на трета страна и основаващо се на наредбите на законодателството на тази трета страна с извънтериториално приложение, няма да бъде прието на територията на Европейски Съюз.
Освен при липса на подготвеност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е признато и при явно нарушаване на правото на отбрана на лицата, доколкото при или след включването им в описите, на последните не е предоставена никаква информация.
Актът на Министерски съвет и следващо направените описи към него не плануват процедура за известяван за обстоятелствата и събитията, които обосновават включването на имената на заинтригуваните лица в описите. Няма и процедура за чуване на засегнатите. Липсват данни, които разрешават и да се одобри, че Министерски съвет е уведомил жалбоподателите за признатите против тях обстоятелства и условия, обосноваващи първичното включване на имената им в описите и налагането на плануваните от него ограничаващи ограничения.
Следвайки метода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P) съставите на Върховен административен съд смятат, че фактически приемането на ограничения от сходен жанр следва да бъде изненадващо и те да се ползват неотложно, само че те би трябвало да бъдат още веднъж в подтекста на правото на съюза. В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 година, Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 131) на Европейски съд по правата на индивида.
Съдът на Европейски Съюз категорично акцентира, че интервенция в съществени права може да е законна, само че следва да бъде пропорционална, т.е. при съблюдаване правото на отбрана, правото на присъединяване и осведоменост на лицата за ограниченията, които ще се вземат по отношение на тях и на какви учредения.
Решенията и по двете административни каузи – № 8112 от 2021 година и № 6774 от 2021 година могат да бъдат обжалвани пред петчленни сформира на Върховния административен съд в 14 - дневен период от съобщаването им на страните. Върховните магистрати одобряват за неприемливи жалбите против точки 3, 4 и 5 от Решение № 441, защото те имат темперамент на вътрешно длъжностен акт, който не предстои на обжалване.
Във Върховния административен съд са формирани общо 62 каузи по тъжби на наранени лица от ограниченията по закона „ Магнитски “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ