Конски Великден е!
Два празника честваме през днешния ден - Тодоровден и Преподобни Герасим.
Празникът Тодоровден, прочут още като " Конски Великден ", се чества най-много за здравето на конете. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Това е един от първите пролетни празници националния и православния календар.
В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, само че в националното схващане не се прави разлика сред тях и се уважава Св. Тодор в умишлен ден, който е преносим, съгласно Великден – първата събота от поста. Макар и не толкоз огромен светия настойник – като Св. Георги - Св. Тодор заема значима част от националните традиции и е значим за всички пролетни ритуали, за промяната на зимата с пролетта и обвързваното с нея изобилие.
Според националните показа, на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да ревизира дали порастват посевите. Сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, с цел да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-много с вярата за изобилие.
„ Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято ”. Мъжете и дамите си разпределят обичаите. Централно място заемат младите булки, които стартират да се назовават невести и получават правото да месят самун в мъжовата къща. Изпеченият от тях ритуален самун, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се ревизира от свекървите и от него се раздава на околните. Този обред е значим за доближаването сред снахите и свекървите и за приемането на младите булки в фамилията. От обредния самун се поставя в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, дамите даже подскачат и цвилят като кон, с цел да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, по тази причина на някои места се споделя „ остриган като магаре през март ”. Младите девойки мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, с цел да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, след това изливат водата след конете, които поемат към избраното за кушиите място.
Църквата празнува и Преподобни Герасим през днешния ден. Имен ден честват неговите адаши.
Герасим бил родом от Ливия, от младини се посветил на служение на Бог и се отдръпнал в Тиваидската пустиня. След като живял там доста години, той посетил Йерусалим се заселил покрай река Йордан. Около него се събрали доста подвижници и се основала огромна обител.
По това време (V век) Евтихиевата разкол смущавала християните. Мнозина се присъединявали към лъжеучението.
За разпространяването на ереста мощно съдействувал един духовник, човек интелигентен и остроумен, на име Теодосий. Като пристигнал в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението кралица Евдокия, брачна половинка на Теодосий Млади, и посредством своите хитрини възбудил цялото духовенство срещу йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото сладкодумство увлякло за известно време и Герасим. Но той не останал дълго в илюзия, ревниво търсел истината. Обърнал се за съвет към преподобни Евтимий Велики и след поученията на този свят мъж отхвърлил ереста и се разкаял.
Герасим открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на безкористие и строга умереност. Братята нямали никаква благосъстоятелност, с изключение на една дреха, черга, на която спели, и дамаджана за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим нормално оставял манастира, с цел да може в уединение изцяло да се съобщи на нравствен живот. Той се оттеглял в пустинята единствено с един възпитаник.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, отлично привидение му възвестило за гибелта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия дъртак, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, с цел да присъствува на неговото заравяне.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и от този момент на всички места лъвът вървял след него и му служил. А когато преподобният починал, лъвът дълго време тъгувал и най-сетне починал на гроба му.
Преподобни Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година.
Името Герасим е древногръцко и значи почитан.
Празникът Тодоровден, прочут още като " Конски Великден ", се чества най-много за здравето на конете. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Това е един от първите пролетни празници националния и православния календар.
В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, само че в националното схващане не се прави разлика сред тях и се уважава Св. Тодор в умишлен ден, който е преносим, съгласно Великден – първата събота от поста. Макар и не толкоз огромен светия настойник – като Св. Георги - Св. Тодор заема значима част от националните традиции и е значим за всички пролетни ритуали, за промяната на зимата с пролетта и обвързваното с нея изобилие.
Според националните показа, на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да ревизира дали порастват посевите. Сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, с цел да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-много с вярата за изобилие.
„ Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято ”. Мъжете и дамите си разпределят обичаите. Централно място заемат младите булки, които стартират да се назовават невести и получават правото да месят самун в мъжовата къща. Изпеченият от тях ритуален самун, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се ревизира от свекървите и от него се раздава на околните. Този обред е значим за доближаването сред снахите и свекървите и за приемането на младите булки в фамилията. От обредния самун се поставя в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, дамите даже подскачат и цвилят като кон, с цел да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, по тази причина на някои места се споделя „ остриган като магаре през март ”. Младите девойки мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, с цел да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, след това изливат водата след конете, които поемат към избраното за кушиите място.
Църквата празнува и Преподобни Герасим през днешния ден. Имен ден честват неговите адаши.
Герасим бил родом от Ливия, от младини се посветил на служение на Бог и се отдръпнал в Тиваидската пустиня. След като живял там доста години, той посетил Йерусалим се заселил покрай река Йордан. Около него се събрали доста подвижници и се основала огромна обител.
По това време (V век) Евтихиевата разкол смущавала християните. Мнозина се присъединявали към лъжеучението.
За разпространяването на ереста мощно съдействувал един духовник, човек интелигентен и остроумен, на име Теодосий. Като пристигнал в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението кралица Евдокия, брачна половинка на Теодосий Млади, и посредством своите хитрини възбудил цялото духовенство срещу йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото сладкодумство увлякло за известно време и Герасим. Но той не останал дълго в илюзия, ревниво търсел истината. Обърнал се за съвет към преподобни Евтимий Велики и след поученията на този свят мъж отхвърлил ереста и се разкаял.
Герасим открил в своята обител най-строг метод на живот и самичък давал на братята образец на безкористие и строга умереност. Братята нямали никаква благосъстоятелност, с изключение на една дреха, черга, на която спели, и дамаджана за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим нормално оставял манастира, с цел да може в уединение изцяло да се съобщи на нравствен живот. Той се оттеглял в пустинята единствено с един възпитаник.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, отлично привидение му възвестило за гибелта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия дъртак, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, с цел да присъствува на неговото заравяне.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и от този момент на всички места лъвът вървял след него и му служил. А когато преподобният починал, лъвът дълго време тъгувал и най-сетне починал на гроба му.
Преподобни Герасим умрял в дълбока напреднала възраст в 475 година.
Името Герасим е древногръцко и значи почитан.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ