“Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна

“Два пътя в леса разграничени видях,
ала не можех да потегли по двата.
Бях пасажер единствен, там дълго стоях,
единия с взор надолу следях
гръб по какъв начин извива във вътрешността в гъстака.

Тръгнах по другия. Тъй избор честен
и с повече право сторих вероятно.
Той искаше работа - цялостен затревен,
па въпреки и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.

Еднакви лежаха оназ заран там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за различен ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води постоянно. Сам
не имах вяра обаче, че ще се върна.

Това ще описвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя един път разграничени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго. ”

Превод на стихотворението: Теменуга Маринова

Робърт Фрост (26 март 1874 г - 29 януари 1963 г.) е американски стихотворец, професор и учител в Хравард, разгласен приживе за най-великият стихотворец на Америка. Четирикратен притежател на Пулицър, с невиждан брой награди, трофеи и оценки. Негови са мислите:

“ „ С две думи мога да кажа всичко, което съм научил за живота – той продължава ”

„ Никога не съм бил коренен като млад, с цел да не бъда закостенял като остарея ”

„ Поезията е това, което се губи при превода ” ”