Два пъти по-малък интерес към чуждите езици в училище, догонват ги часовете по народни танци
Два пъти по-малък интерес към непознатите езици в учебно заведение, догонват ги часовете по национални танци
Повече часове по български и литература и по математика вместо по непознати езици в учебно заведение. Това желаят родителите за децата си през днешния ден. Това обръща тренда от последните 20 години, през които хората са предпочитали да се натъртва на ученето на непознати езици.
В началните учебни заведения родителите желаят да се отделят повече време и запаси за часовете по български език и литуратура. Това са показали 49,2% от интервюираните за изследване на Националния център за парламентарни проучвания, извършено през септември.
На второ място, само че с едвам 12,9% са часовете по непознати езици, следвани от националните песни и танци, математиката, точните науки и осведомителните технологии.
Това е внезапна смяна в тренда от последните 20 година На същия въпрос през 2018 година първи още веднъж са класирани часовете по БЕЛ, само че едвам с 28,5%, до момента в който ползата към непознатите езици е бил 23,7%. През 2005 година обаче хората са държали най-много на непознатите езици. Едната от аргументите за превръщане на наклонността през днешния ден вероятно е
все по-лесният достъп до онлайн запаси,
приложения, интернационалните стратегии, а и все множеството частни уроци – групови, самостоятелни, отдалечени и така нататък Хората към този момент не разчитат главно на учебно заведение, с цел да научат децата им нов език. Освен това доста родители се оплакват, че когато той се учи като втори език, часовете са прекомерно малко и на процедура нищо значително не се научава.
“Засиленият интерес към родната литература и език евентуално е социална реакция на глобализацията, която усилва потребността от подсилване на националната еднаквост и просвета. Освен това българският език се възприема като основа за грамотността и сполучливото асимилиране на други предмети ”, гласи отчетът към изследването.
Малко по-различна е обстановката при гимназистите – там преди всичко родителите слагат математиката с 22,8%. И още веднъж прекъсват тренда за непознатите езици. През 2018 и 2005 година безапелационно те са били преди всичко, следвани от компютърното образование. Преди седем години на трето място родителите са желали повече часове по история, а преди 20 година – БЕЛ.
В изследването българите дават отговор и какъв брой е значимо образованието за тях: за 48% то е от изключителна значимост, за други 30% е “по-скоро значимо ”. Резултатите демонстрират, че колкото по-образован е човек, толкоз по-важна е просветата за него.
Иначе оценката за българското обучение е доста ниска. Най-много (35%) са му писали тройка, а 22,4% – четворка. С шестица са го оценили нищожните 1,4%, а 16 на 100 са му писали двойка.
Какви са аргументите? Най-вече подборът на учители и заплатите им, считат 16,5%. Важно е да се означи, че учителските заплати бяха съществено увеличени през последните години – през 2019 година стартовата беше 920 лева, а през 2025 година е към този момент 2131 лева
“Посочилите този проблем са на мнение, че съществува дефицит на квалифицирани преподаватели, а наличният личен състав е възрастен и претрупан с работа. В публичните показа учителите са с лимитирани права и невисок публичен престиж, а заплащането им се прави оценка като несъответстващо ”, гласи отчетът.
На второ място хората подреждат образователните стратегии – 15,4%. Анкетираните показват, че те
съдържат непотребен материал,
прекомерно са тежки, а учениците изключително в начален стадий се претрупват. Други съществени аргументи са фамилното образование (13,1%), дисциплината на децата (13%) и честите промени в просветителната система (5,3%). Най-важната функционалност на учебното заведение е точно просветителната, мислят повече от половината българи, за 39% е възпитателната.
Проучването изследва и в кои области българинът има най-голяма потребност от спомагателни познания. За над една трета това са непознатите езици, 30% са показали компютърните умения, а 16% – стопанската система и финансите. Другите все по-актуални сфери са бизнес и предприемачество, обществени връзки и изкуство и просвета, които са и все по-търсени академични специалности.
Повече часове по български и литература и по математика вместо по непознати езици в учебно заведение. Това желаят родителите за децата си през днешния ден. Това обръща тренда от последните 20 години, през които хората са предпочитали да се натъртва на ученето на непознати езици.
В началните учебни заведения родителите желаят да се отделят повече време и запаси за часовете по български език и литуратура. Това са показали 49,2% от интервюираните за изследване на Националния център за парламентарни проучвания, извършено през септември.
На второ място, само че с едвам 12,9% са часовете по непознати езици, следвани от националните песни и танци, математиката, точните науки и осведомителните технологии.
Това е внезапна смяна в тренда от последните 20 година На същия въпрос през 2018 година първи още веднъж са класирани часовете по БЕЛ, само че едвам с 28,5%, до момента в който ползата към непознатите езици е бил 23,7%. През 2005 година обаче хората са държали най-много на непознатите езици. Едната от аргументите за превръщане на наклонността през днешния ден вероятно е
все по-лесният достъп до онлайн запаси,
приложения, интернационалните стратегии, а и все множеството частни уроци – групови, самостоятелни, отдалечени и така нататък Хората към този момент не разчитат главно на учебно заведение, с цел да научат децата им нов език. Освен това доста родители се оплакват, че когато той се учи като втори език, часовете са прекомерно малко и на процедура нищо значително не се научава.
“Засиленият интерес към родната литература и език евентуално е социална реакция на глобализацията, която усилва потребността от подсилване на националната еднаквост и просвета. Освен това българският език се възприема като основа за грамотността и сполучливото асимилиране на други предмети ”, гласи отчетът към изследването.
Малко по-различна е обстановката при гимназистите – там преди всичко родителите слагат математиката с 22,8%. И още веднъж прекъсват тренда за непознатите езици. През 2018 и 2005 година безапелационно те са били преди всичко, следвани от компютърното образование. Преди седем години на трето място родителите са желали повече часове по история, а преди 20 година – БЕЛ.
В изследването българите дават отговор и какъв брой е значимо образованието за тях: за 48% то е от изключителна значимост, за други 30% е “по-скоро значимо ”. Резултатите демонстрират, че колкото по-образован е човек, толкоз по-важна е просветата за него.
Иначе оценката за българското обучение е доста ниска. Най-много (35%) са му писали тройка, а 22,4% – четворка. С шестица са го оценили нищожните 1,4%, а 16 на 100 са му писали двойка.
Какви са аргументите? Най-вече подборът на учители и заплатите им, считат 16,5%. Важно е да се означи, че учителските заплати бяха съществено увеличени през последните години – през 2019 година стартовата беше 920 лева, а през 2025 година е към този момент 2131 лева
“Посочилите този проблем са на мнение, че съществува дефицит на квалифицирани преподаватели, а наличният личен състав е възрастен и претрупан с работа. В публичните показа учителите са с лимитирани права и невисок публичен престиж, а заплащането им се прави оценка като несъответстващо ”, гласи отчетът.
На второ място хората подреждат образователните стратегии – 15,4%. Анкетираните показват, че те
съдържат непотребен материал,
прекомерно са тежки, а учениците изключително в начален стадий се претрупват. Други съществени аргументи са фамилното образование (13,1%), дисциплината на децата (13%) и честите промени в просветителната система (5,3%). Най-важната функционалност на учебното заведение е точно просветителната, мислят повече от половината българи, за 39% е възпитателната.
Проучването изследва и в кои области българинът има най-голяма потребност от спомагателни познания. За над една трета това са непознатите езици, 30% са показали компютърните умения, а 16% – стопанската система и финансите. Другите все по-актуални сфери са бизнес и предприемачество, обществени връзки и изкуство и просвета, които са и все по-търсени академични специалности.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ