Два остри камъка брашно не мелят! Казва го народната мъдрост.

Два остри камъка брашно не мелят! Казва го националната мъдрост. Буквално в границите на тази мъдрост е и последното тестване, което ни дойде от прилежаща и другарска България. Кои са тези два остри камъка? Това са " югославизмът " у нас и " живковизмът " при тях. Това е по този начин добре ръководен и идеален конфликт, че няма късмет да получим брашно от тази мелница. Дори и ръжено. За пшенично - абе въобще да не приказваме. Това са на пръв взор толкоз люти съперници, а в действителност са двама братя. Но най-важно е в Македония същите да се покажат като първи врагове!

Тези двама братя са ръководени от един и същи център, там горе към северните степи. Там е шефът им. Той е тънко момче, обича водка и да си играе с мелницата. Балканската мелница, несъмнено. Защо са толкоз остри камъните? Защото преднамерено са такива определени. Нарочно по този начин са основани. Гледаш - мелят, въртят, а брашно няма. Пшеницата отива във водата. Но има една дълбока истина. Това е страстта на македонците към югославизма и на българите към живковизма. Причината за това е бедата, духовна и материална, в която през днешния ден живеем жителите и на двете дърэави.

В Македония историята е по-проста. Тук преходът по никакъв начин не ни оставя. Трае и трае, проклетият. Факт е, че огромна част от жителите живееха по-добре по времето на югославизма, в сравнение с през днешния ден. Това е прагматично възприятие. Мотивира го романтизъм,

както по младостта, по този начин и по стандарта.

Това го разбирам. Започнах да имам схващане, в този момент на по-възрастни години. Като по-млад не го разбирах. Имам единствено персонални неприятни мемоари от тази Югославия. Но възприятията на македонците, които почитат този югославизъм, ги разбирам.

От другата страна страстите на българите към живковизма лягат на тази основа. Днес България е членка на Европейски Съюз, с извънредно по-висок стандарт от онази руска България. Тогава от кое място тази фикс идея на българите по живковизма? Би трябвало да са го потиснали у себе си. Да са не запомнили. Но там не е толкоз просто. Там шефства огромният брат. Там работите са доста, доста комплицирани. До такава степен, че нямат опция да прогледнат. Живковизмът им е натрапен като философия на живот. Просто като историческа истина, която по този начин е призната и не би трябвало да се трансформира. В този смисъл и огромна част от тезите за българския народен интерес, които идват от София, са неправилни, основават се на гол живковизъм. Разбира се, и нашата историческа истина е голо югославянство. Но българите подредиха работата за Европейски Съюз, подредиха стандарт, колкото - толкоз, а след това се върнаха на Живковата философия. При нас, назад, крачка не мърдаме от югославизма и настойчиво си пазиме " югославянския стандарт ".

Проблемът не е в стандарта. Проблемът е в призмата за гледане на действителността на двата остри камъка. Единият има една истина за македонците, другият - друга истина. Когато стартират да мелят, това е лудница, не е мелница. В това

бавно се трансформира работата на " междудържавната комисия "

за " избистряне на истината ". Тотална лудница. Твърди югослависти и каменни живковисти брашно не мелят! Простете, не желая да ме замеряте и едните, и другите, знам какъв брой ви е тежко, само че истината, драги другари, от " двете страни " на комисията. Опитвате се да извършите невъзможното, да извършите противоположното да националната мъдрост. Два остри камъка да мелят брашно? Чудо да видиш!

Ясно е в този момент, че не атакувам югославянизма на едните и живковизма на другите. Моля ви да ме пощадите от тази полемика. Живейте в своята философия на " изми ". Имам опит и двете страни да ви известя, че в случай че погледнем македонския въпрос, тук няма " или, или ", а " и, и "! Няма или решение за " истината ", или влизане в Европейски Съюз, а ще има и решение за " истината ", и влизане в Европейски Съюз! Впрочем това не зависи от Вас. Този развой на стабилизиране на Балканите има задоволително положителни другари, които без значение от това, което вие ще замърсите, те отново ще го оправят и отново ще се разширят НАТО и Европейски Съюз! Препоръчвам ви да приемете този съвет и да се откажете от юго-живковите манджи!

Историята не е щайга с ябълки, пък хайде в този момент ще разделяме - половин за мен, половин за теб. Историята е развой, страст, бъднини... може да приказваме единствено за обективизация на историята, а не за някакъв компромис! Какъв е този компромис с историята? Даме е наш, а Гоце е ваш?! И какви са тези нелепости? Няма компромис с историята. И Даме, и Гоце са си свои на своето. Обективизацията

може да бъде единствено вътрешен развой

в македонското общество. Историята не е стока за търговия сред страните. Това не е държавен проблем. България е членка на Европейски Съюз, а в границите на процеса на договаряния сред Македония и Европейски Съюз, до затваряне на главата за образованието, в една естествена, цивилизована атмосфера ще се затворят всички въпроси, които през днешния ден наподобяват като " планини ". Така оставяме югославянствто и живковизма на мира, те дано продължат с Коминтерна, а ние ще си действаме с европеизацията и с обединена Европа! Всеки във кино лентата си. Накрая нашият, европейският, ще бъде най-гледан! И най-хубав!

Авторът Петар Богойески е деятел на ВМРО-ДПМНЕ, който не се свени да показват сериозни позиции както към ръководещи, по този начин и към съпротива. Докторант на Университета " Св. Кирил и св. Методий " в Скопие, той е и лекар по политически науки към Софийския университет.

Текстът е оповестен за пръв път във в. " Вечер " - вторият вестник, издаван в тогавашната Социалистическа република Македония на ежедневна основа. Вестникът стартира нов живот, откакто дълго време бе благосъстоятелност на противоречивата и в България фигура Драган Павлович Латас, публицист, свързван от тайните служби на Северна Македония.

В текста създателят употребява името, което се употребява публично отпреди постигането на съглашението с Гърция, след което страната се назовава Северна Македония.