Два месеца след въвеждането за разглеждане и 11 години след

Два месеца след въвеждането за разглеждане и 11 години след първичната самодейност, законът против религиозните знаци в Квебек е реалност.

В основата си, това изобретение дискриминира огромна част от религиозните и етнически малцинства, които живеят в Монреал. Законът изисква от чиновниците в обществения бранш – учители, служители на реда, съдии и държавни юристи, да се откажат от част от своята еднаквост. За дамите мюсюлманки това е бурката, за сикхите – тюрбанът, за евреите – кипата.

Стига се до обстановка на избор – дали да останеш правилен на същността си, или да я пренебрегнеш в името на мечтаната работна позиция.
Стрелба в джамия в Квебек: Шестима са убити Полицията преглежда случая като терористичен акт
Партията на премиера Франсоа Лего съумя да наложи текстовете, които се вписват в реториката за националната еднаквост на френскоговорящата провинция. Този ход от страна на партията беше предстоящ, само че и беше посрещнат от всеобщо неодобрение – освен в Квебек, само че и в цяла Канада, считана за една от най-либералните западни страни.

3 години – напразно

„ По принцип не съм експлозивен човек, само че когато прочетох публикацията за признатия закон, аз просто не можах да сдържа целия яд, който бях натрупала, питайки се: „ Защо аз?!” Заради забрадката, която нося, аз освен няма да мога да работя, само че и да изучавам, т.е. държавното управление ме принуждава да си заставам у дома и да не съм част от публичния живот”, споделя Амани Салем. Тя е студентка от трети курс, приготвя се да бъде преподавател.
Снимка: bTV
Сега тя дори няма опция да изкара наложителния си стаж, без който няма по какъв начин да вземе тапия. Признава, че чувството е като че ли трудът от последните 3 години от живота ѝ е отишъл напразно: „ Правителството желая да съм локална, да съм квебекарка, само че аз съм, тъй като съм родена тук. И въпреки всичко същото това държавно управление, с този закон, ми споделя, че не съм локална и следователно каква съм? Започвам да се усещам като част от трета култура”.
Снимка: Reuters
Тя надалеч не е единствената, която е срещу новите текстове, стигна се до всеобщи митинги, подкрепени от религиозни и правозащитни организации.

Съображения за сигурност

Случващото се вълнува и българската диаспора в Квебек. „ Странно е, че точно тук в една свободна страна се постанова такова ограничаване. Никой не смее да каже за какво, приказва се за сигурност, само че точно сигурността в този момент е застрашена, тъй като засегнатите хора са уплашени и не знаят по какъв начин да реагират”, споделя Керанка Георгиева, която преподава британски език в Монреал.
Снимка: bTV
Тя признава, че и за доста християни новият закон е непонятен: „ Законът слага бариери, натрупа страхове и не знам какво ще стане от тук нататък, само че това е закон, който вреди на цялото общество”.

Премиерът на Квебек подпали в допълнение напрежението, като разгласи, че счита за нужно регулирането на новите правила. За спазването им, Лего и съпартийците му оферират сформирането на организация, която да следи служителите за религиозни знаци. Според мнозина, обаче, това ще е някакъв тип нравствена полиция, която да пази светските нрави.
Снимка: Reuters
„ Никога не ми е било казвано какво да върша и в този момент внезапно съм потисната и то със закон. Никой не ме кара да я нося, аз съм сама съм взела решение и нямам желание да си смъква забрадката. Това е част от моята еднаквост и в действителност ми дава кураж. Правителството ми споделя да не бъда себе си”, счита Амани.

От тази седмица пред кабинета на премиера в Монреал стартира и гладна стачка, която цели да предизвика ответна реакция измежду редиците на ръководещите. Тя ще е почасова и ще продължи досега, в който не се стигне до преразглеждане на този закон.
Снимка: Reuters
„ Това е загуба за Канада, освен за Кебек. Никой няма да завоюва от това. Законът визира фундаменталните човешки права, който всеки от нас има”, счита бъдещата учителка Амани Салем, която няма желание да смъкна забрадката си.